100 ГОДИШЕН МАЙСТОР РАЗКАЗВА ЗА ИСТОРИЯТА НА ГАНЧОВСКИЯ МОСТ
Майсторът-строител Иван Пенчев получава ценни съвети от Колю Фичето за изграждането на моста
Много сведения за дюлгерския занаят в Дряновско ми даде през 80–те години на миналия век дядо Кънчо Колев от село Марча, който почина през 1984 г. на 100 години. Той беше с бистър ум и с голяма точност разказваше какво се е случило през годините. Ето какви сведения ми даде за Ганчовския мост, който е по стария път от Дряново за селото над Дряновска река. Като млад строител Кънчо Колев има възможност да разговаря с някои по–стари майстори от село Марча и другаде, от които е научавал много подробности за миналото на строителния занаят в нашия край. Когато дядо Кънчо е на десетина години, т. е. 1893 г., майстор Иван Пенчев от родното му село започва да строи къщата на Кольо Малаков от Марча, вуйчо на дядо Кънчо. Тогава Иван Пенчев разказва, че мостът при Ганчовец и джамията в Дряново са направени от него. Предприемач е бил Уста Генчо от Трявна, но неговият майстор три години неможал да „хване основите”. Тогава Мидхад паша вика Колю Фичето и му иска друг майстор да построи моста.
- Написана от dryanovo.net
- Категория: Коментар
- Посещения: 1345
В повечето от времето съм битувал с по-възрастни от мене хора и те се отнасяха не като с младеж, а като с равен. Така беше в родното ми село, така беше и в Дряново. Тези хора са останали в съзнанието ми като неповторими образи и с времето разбирам колко съм научил от тях. Те можеха да прощават, да помагат, да съветват, да се държат естествено и без излишна поза. Ще спомена за Атанас Нешков, директор на училището в село Гостилица, Атанас Смирнов, който ми подаде ръка и ме напъти в поезията и прозата, за Иван Койчев, който ме въведе в театъра, за стария редактор на вестник „Дряновски глас“ Стефан Дуфев, който ми посочваше тайните на журналистиката, за Русчо Мянков и за Роман Попов и още колко дряновци, които благославям с благослов! И сега, когато заставам с молив пред белия лист искам да разкажа за най-първото впечатление от Атанас Нешков, който е оставил в мене неизличими спомени и впечатления понеже мисля, че неговото въздействие е най-силно върху неукрепналата ми душа.
По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна.
На 22 септември 1908 година във Велико Търново, с манифест, княз Фердинанд обявява независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта (Турция), а след това и Великите сили признават официално българската независимост. Обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 година дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но на тази дата през 1908 година България - една от най-старите държави в Европа, отново се появява на световната карта след петвековно османско владичество. 
Слово на проф. Кръстьо Петков,
Желанието ми е да се включа в обсъждането на един от важните въпроси, който предстои да бъде решен в Дряново - този за преместването на съботния пазар. Преди да изложа моите аргументи и визия, искам да обясня защо толкова време мълчах в публичното пространство, макар и да съм избрана за общински съветник. Причината е принципна - според мен всяко ново управление има нужда от толеранс, за да покаже своето лице и възможности. Защото оценките са най-точни, когато се дават за минали събития, а не за предстоящи. В този смисъл, аз дадох моя толеранс от половин година, в която предпочетох да наблюдавам действията на новата общинска администрация и да изпълнявам задълженията си като общински съветник.
Известни с майсторлъка си дюлгери в село Бочуковци са архитектон Стойко Владишки и брат му Дончо, майстор Досьо и много други. Исторически факт е, че строителите изградили турската крепост край Силистра, са родом от селищата около Дряново. Едни от техните ръководители са Стойко и Дончо Владишки. Твърде показателно е, че турската власт възлага този важен строеж на дряновските дюлгери, тъй като са известни майстори. Един надпис на църквата „Св. Св. Петър и Павел” в Силистра гласи, че е построена през 1860 г. от майстор Стойку от Дряново, но това е всъщност майстор Стойко Владишки. В народната песен „Дряновските дюлгери” се споменава строежа на калето в Силистра и е посочено едно от имената на братята.
Дряновецът е един от основоположниците на българската оперна школа
Уважаеми общински съветници,
Тази клетва е произнесена от бъдещите участници в битката при Дряновския манастир от село Михалци в избата на поп Стефан Трифонов - председател на местния комитет. Написаното издава прякото участие на Тодор Лефтеров.
По следите на дряновските дюлгери
Казвам се Мария Муржеева и съм от град Дряново. На 16 години съдбата ме запрати да живея в град Ямбол заедно със семейството ми. Сега живея във Варна, но спомените и сърцето ми ме връщат винаги в моя роден град. Да пиша спомените си е увлекателно и приятно занимание, но и много трудно. Една случка, обаче ме подтикна да споделя с вас някои мои мисли и вълнения. Веднъж, на празника на град Дряново ме заговори възрастен мъж, който с гордост се похвали, че също като мен е от Дряново. И добави - ,,От 1972 година живея тук!'' Аз го погледнах с изненада и си помислих: ,,Какво ли стана със старите дряновски родове, които са дали на България толкова големи хора: политици, интелектуалци, хора на изкуството! Къде са днес техните потомци и колко от тях са в родния град Дряново?!'' На този въпрос вероятно биха отговорили историци и етнографи, изследователи на родния край.
Майсторът на мостове Стойко Денев попада под закрилата на шведската легация в Персия през втората световна война
Александър Станев беше дошъл, мисля че от Павликенско. Аз търсех да открия в биографичния справочник „Дряновските дейци” (2007) и в специално написания справочник за Дряновското училище „Голямата колегия” (2008), но не открих ни ред за Александър Станев. Сякаш е било толкова трудно да се разгърнат списъците на учителите и да се кажат няколко думи за такъв учител, който беше за пример във всяко отношение. По въпроса толкова.
Петър Стоянов Манавчев е роден през 1884 година в Дряново. Завършва основното си образование в дряновската гимназия „Максим Райкович”, а после Априловската гимназия в Габрово. Следва в Софийския университет „Климент Охридски”, като заедно с група студенти през 1907 години, при откриването на Народния театър освирква княз Фердинад І. Предполага се, че именно по тази причина с негови състуденти отидат да следват в Белград един семестър и тъй като не им харесва обучението, заминават в Цюрих – Швейцария и там завършва право. После заминава за Хасково, където се оженва и свързва живота си с Дорка Дамянова, коренячка хасковлийка. От брака им се раждат дъщеря им Корнелия – родена през 1915 година и синът Веселин – роден през 1926 година, като и двамата виждат белия свят в южния град – Хасково. Там Петър Стоянов е бил много уважаван адвокат, като на 7 август 1937 година е назначен от правителството на Кюсеиванов за кмет на града.
На 4 ноември тази година се навършиха 110 години от рождението на д-р Тодор Бахчеванов, един от най-уважаваните и успешни лекари в Дряново и района от 30-те до края на 50-те години на миналия век. И днес, хората, които е лекувал и го познаваха си спомнят с тъга за ерудираният професионалист, грижил се за здравето на дряновци и жителите на Дряновския край в продължение на 22 години. Умира внезапно, следствие на диабетна кома и сърдечна недостатъчност в почивната станция на железничарите в Хисаря през 1958 година, само на 53 години. Разказвали са ми, че цяло Дряново и хората от селата са го изпратили в последният му път и така са засвидетелствали своето уважение към именитият доктор. Той е роден на 4 ноември 1905 година във великотърновското село Кованлъка /днес с.Пчелище/. Завършва Априловската гимназия, а после медицина – общ профил. През 1936 година д-р Бахчеванов започва работа, като участъков лекар в с. Гостилица, Дряновско.
Всяко време създава своите герои
Кандидатът за кмет, д-р Иван Илиев Николов:
Продължаваме напред, чака ни много работа!
- Д-р Николов, отчетохте работата си в мандат 2011 – 2015 и заявихте участие в надпреварата за нов мандат,какъв ще е той според Вас и какво успяхте да постигнете ?
„
Дряновецът Дончо Дончев е единственият български художник, който участва в проекта "Отражения" на световното изложение Експо 2015 в Милано. Поканен от Арминио Скиоли, галерист, отговарящ за визията на италианския вестник "Corriere della Sera" Дончо Дончев рисува пред публика на 26 и 27 юни. Точно в павилиона на изданието той показа на живо своето изкуство. Тъй като тази година България не участва на световното изложение със свой павилион Дончо Дончев се оказва и единствения, който оставя българската следа в тазгодишното изложение в Милано. Любопитно е, че изложението трае 6 месеца и затова домакините канят артистите да гостуват по един на 3 седмици.
Инж. Мирослав Семов е роден на 21.05.1958г. в Дряново. Завършва средно образование в СОУ „М. Райкович“, а висше във ВМЕИ Габрово. По-късно специализира „Финансов мениджмънт“ в Стопанска академия-Свищов и „Мениджмънт“ във Висшата бизнес- школа към УНСС. Работил е като изпълнителен директор на „Мехатроника“ АД, Габрово, Институт за демокрация и стабилност в Югоизточна Европа, в завод за стъклообработка „Йовета глас”, София, директор в МЕТРО В. Търново, мениджър консултиране на клиенти по програми на предприсъединителните фондове. През мандат
Здравейте г-н Попов, наближават местните избори и с това расте интереса на много дряновци дали отново ще се кандидатирате за кмет на общината?
215 години от рождението на Първомайстора
Интервю с Катерина Стефанова, Директор на СОУ „Максим Райкович“ Дряново
В клас посрещахме учителите със ставане на крака, на улицата им отлагахме шапка и ги поздравявахме
Професор Донка Александрова е родена на 16 май 1945 година в Дряново. Завършва местната гимназия „Максим Райкович”, а после българска филология и история във ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий”, като защитава по-късно докторска дисертация във НАТФИЗ ”Кръстю Сарафов”. Специализира художествено слово и ораторско изкуство в Ленинградския институт по театър, музика и кинематография, а философия и естетика в – Московския университет „М.Ю.Ломоносов”. Специализира семиотика и комуникация в Делхи, и президентска реторика в Тексаския университет и в президентската библиотека „Джорд Буш”. Проф. Александрова е един от основателите на катедра „Реторика” при СУ „Св. Климент Охридски” и неин дългогодишен ръководител. Председател е на Българската асоциация по реторика, която вече е член на Световната организация в тази наука.
Аз го познавах добре, защото живееше близо до нас. Освен това, след като свърши художествената академия, не се минаваше ден да не се срещнем. В повечето случаи той ме търсеше, понеже пътят му минаваше покрай нас. От него знаех, че е роден през 1927 г. След завършване на основното си образование в с. Гостилица, се записва в класическия отдел на Априловската гимназия в Габрово. От 1952 г. постъпва в художествената академия, която завършва с отличие графика и стилознане през 1957 г. До 1959 г. е преподавател в Хасковския учителски институт, след което се мести в София в Средното професионално училище по полиграфическа промишленост, където се пенсионира през 1987 г. Това е най-общо от биографията на Илия Вишков. И още няколко щриха ще добавя от младежките му години.
Петър Увалиев за Майстор Колю Фичето
На 4 февруари се навършиха 80 години от рождението на един от най-известните български симфонични диригенти
Навършват се 140 години от рождението на известния български политик, дипломат и финансист Атанас Буров, един от активистите на Народната партия и умереното крило на Демократическия Сговор. Ат. Буров е депутат, зам.-председател на Народното събрание, министър на търговията и индустрията през 1913 и 1919-1920 г., на външните работи през 1926-1931, министър без портфейл в правителството на К. Муравиев за няколко дни през септември 1944 г. Противник на съюза с Хитлерова Германия, демократ по убеждения, Буров е сред онези български политици, които се опитват да съхранят независимостта на страната и предотвратят съветската окупация. След 9 септември 1944 г. е подложен на репресии. Роден е в Горна Оряховица на 31 януари / 12 февруари нов ст. 1875 г. в богатата фамилия Бурови, чиито представители са свързани с развитието на важни сектори от стопанството и банковото дело на възрожденска и модерна България.
Тази сутрин направих основна презентация на конференцията в Мелбърн (Австралия), в която участват хора, работещи в това, което аз наричам излишната индустрия - "индустрията безработица", която се появи в неолибералния период, за да се справя с безработицата, нарочно създадена от правителствата в резултат от манията им за фискално остерити (опитвайки се да изкарват излишъци, когато в същото време са необходими по-големи и постоянни дефицити).
Лондон заплаши да напусне ЕС, ако Жан-Клод Юнкер оглави Европейската комисия, писа сп. "Шпигел". Според анонимен източник на изданието британският премиер Дейвид Камерън е заявил на германския канцлер Ангела Меркел, че изборът на Юнкер за президент на ЕК може да дестабилизира правителството му до такава степен, че референдумът за оставане на страната в ЕС да бъде проведен по-рано и Великобритания да напусне съюза.
Да останеш човек без гняв и омраза въпреки преживяното зло
Аз го помня. Бях дете, когато почина. Живееше на главната улица съвсем близо до нас. Виждал съм го да минава изправен, строен, с меки черти и поглед спокоен, усмихнат, облечен в дрехи на гимназист от Търновската гимназия. Майка ми, когато минеше Рашко, ще се спре и после като на себе си ще повтори: „Хубаво момче, на кого се е метнал такъв хубавец...". Нашите лудории на улицата бяха толкова много, че просто не можеше да премине спокойно човек, там а той, Рашко, се оглеждаше, изчакваше да се свърши някоя от тези лудории и тогава тръгваше усмихнат.
Когато започва мобилизацията и се обявява Балканската война през месеците септември и октомври 1912 година моят прадядо Димитър Генев Димитров е бил кмет на родното ми село Радовци, Дряновско. В списъка на мобилизираните от селото фигурира името на дядо ми - Стефан Върбанов Пенев и неговия шурей Слав Димитров Генев /неженен на 22 години/. Дядо ми е бил на 34 години, женен с пет деца - най-голямото на 10 години, а
Възрастният човек ще-не ще се връща в спомените на своя живот. Ето и аз си спомням разкази от дядо Цанко Рачев Ковачев /1890 г./. Кой беше той? Дядо Цанко е четвъртия син на прадядо Рачо Михов Ковачев, който се заселва от село Велковци /Габровско/ в село Славейково /Малко Яларе, Дряновско/ след Освобождението на България от турско робство. Как става това? Дядо Рачо идва в Малко Яларе /Славейково/ да си купи слама за биволите. Видял, че селото е богато и с плодородна земя. Връщайки се във Велковци казал на бабата:
Кой не знае Тодор Амака, кой не е слушал неговите песни и не се е прехласвал от медените звуци на четириструнната му гъдулка. В близкото минало хората от Дряновския край, на празници, тлаки, сборове и сватби, слушали гъдулката и песните на Амака. Под загрубелите пръсти на трудовите му ръце, струните оживявали - пеели и плачели, кротки и гневни, укротени и приласкани от силата на таланта. Каква съдба го сподиря, каква орисница го ориса, та цял живот песента извира от него.
Калоян е един от най-големите владетели на нашето кръстопътно късче земя, пожелавано от не една империя, племе или народност, понякога от две-три наведнъж, което единствено в Европа не е променяло названието си до днес. На 4 април 1204 г. в голямата битка край Адрианопол, днешния Одрин, Калояновата войска слага край на кръстоносните походи към Божия гроб, унищожавайки цвета на западното рицарство. Сцена от това събитие е изобразена върху голяма стена в една зала на царския френски дворец-същата, в която през 1919 г. е подписан
"Ние, строителите сме като птичките - казваше бай Витан, построим гнездо и отлитаме към следващото. Половината от живота минава във висините."
В началото искам да отбележа, че една уважаваща себе си Община, в лицето на кметската администрация и Общинския съвет, не биха унищожавали с такава лекота общинските дружества, обявявайки ги в ликвидация, вместо да търсят пътища за продажба или приватизация. Вместо от тях да се реализират приходи за общественото благо, то те се превръщат в проблем, който не може да се разреши с години. Кому е нужно да се пренебрегват собствените фирми, а да се толерират такива от други краища. Още повече, че с тези действия се дава възможност
Михаил Бойчинов, Михаил Иванов, Димитър Крусев и Панайот Венков станаха съучредители на българската социалдемократическа партия преди 120 години на Бузлуджа
Светът, в който живеем-устроен, всеобхватен и пъстър е нашата жизнена среда. Често чуваме фразата: „За един по-добър свят!", но какво послание ни носи и вслушваме ли се в него. Как тълкува всеки тези прости думички. И така идват въпросите: „Как се измерва доброто?", „Как да направя аз света по-добър?".
проф. дтн инж. Венцислав Зимпаров / ТУ-Габрово
Господин Иванов,
Какво трябва да честваме, дали сто и кусур годишна читалищна дейност или предстоящата стогодишна война на читалищата? Ето това се питат жителите на общината с избора на новото настоятелство на читалище „Дряновска пробуда". Как не омръзна на някои културно извисени личности да воюват или всичко е заради кокала? С каква цел беше създадено читалище „Дряновска пробуда", дали да запълни някои бели петна в културната инициатива на гражданите или като противовес на читалище „Развитие", или само и единствено заради някоя и друга
Детските спомени ме връщат в бащиния скут, където притихнала слушах приказката за "Неволята". За ония трима братя, които попитали баща си: "Ами ако ни се счупи колата?", а той отговорил: "Ако ви се счупи колата, викайте Неволята. Тя ще ви помогне."