ДРЯНОВСКИЯТ СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКИ ОПИТ ОТ ПРЕДИ ЕДНО СТОЛЕТИЕ
Михаил Бойчинов, Михаил Иванов, Димитър Крусев и Панайот Венков станаха съучредители на българската социалдемократическа партия преди 120 години на Бузлуджа
Става дума за времената от края на ХІХ век, по-точно за последните две десетилетия от същия век. Десетилетия, които винаги ще напомнят и на новите поколения, че и след Освобождението на България от турско робство, след продължилата 5 века робия, малкият балкански град е преживявал нови и също така трудни периоди за живот, макар и доста различни от някогашните им мечти и надежди, че във вече свободната им родина, след ужасите и теглилата през вековете, животът им ще бъде прекрасен. Дряновци трябвало пак да се борят за своето съществуване и осигуряване на по-добри години за деятелността и благополучието на своите семейства и за бъдещето на своите деца. Особено след като тук продължили да съществуват подобни условия и останки от робията, когато някои местни хора продължили да разполагат като „чорбаджии" с хиляди декари земя, а хиляди бедни хора от този край, и особено строителите - дюлгерите масово да търсят препитание с труда си далече от родното място. Оказало се, че те трябвало да се откажат от много свои надежди - разбира се най-вече по икономически причини, които и в свободна България не можели да изчезнат изведнъж, или с очакваната бързина. Сега обаче се потърсили и други форми на борба срещу продължилите векове наред трудности и несгоди, които местното население пак е трябвало да преодолява. И вече съвсем не случайно тук, както и в други селища на страната, започнало търсенето на нови форми на обществена организация, които да допринасят за осигуряването на житейските, семейни и каквито и да било нужди на населението. Покрай появилите се различни партии в България, като тази на Стефан Стамболов, управлявал страната цяло десетилетие, изникват различни организации, дружества, групировки и пр., които все повече търсели тези нови форми и начини за осигуряване и облекчаване на тежкия живот: учителски, женски, занаятчийски, кооперативни и други организации, които да се борят за добруването на своите семейства и народ. Именно тогава през десетилетията на отиващия си вече ХІХ век, в обществено-политическия живот на България, разбира се и на град Дряново, проникват и идеите на социалдемокрацията - като някакво ново верую на голяма част от населението.
Разбира се, тези идеи не са били вече нови за Европа и света. Такива идеи, родени още в епохата на Парижката комуна, подхващали не само философи, учени, икономисти, интелигенция и други среди в света и у нас. Те не отминали и малкия балкански град, където животът ставал все по-труден. Особено след като в страната ни се явяват дейци като Димитър Благоев, Никола Габровски и други, които се заели по научен път, чрез публицистика и пр. да пропагандират но-нашироко реализирането им у нас. Такива дейци и борци за реализирането на новите социалистически идеи били и немалко дряновци, като бившият опълченец и шивач Михаил Бойчинов, Михаил Иванов, Панайот Венков, Димитър Крусев, Боню Лунгов и др., които не само издигнали нов глас и съпричастност с идеите на социализма, но и били едни от първите хора в страната ни, които застанали и като водачи на народа в борбата за реализирането на същите идеи. Заедно с тях в реализирането им били и голяма група местни учители, работници, жени и други, които въпреки държавните и други пречки, повели своя народ на борба за подобряване на положението му. И историческа истина е, че именно такива дейци били в основата на създаването на една нова, вече социалдемократическа партия през 1891 година на върха Бузлуджа. Такава истина е и фактът, че тази партия, успяла като чудо - да вземе властта в Дряново, много преди такива центрове като Габрово, Севлиево, Търново и пр. чрез избирането на своя кмет и общински съветници, още през 1894 год. Вярно е, че това не е било „комуна", както често е било определяно името й - подобно на „Парижката комуна" някога, а една социалистическа община - нещо ново за политическия живот в страната ни. Вярно е и това, че поради съпротивата на немалко хора от заможните среди в града - търговци, хора с много имоти и т.н., тази първа „социалистическа„ община в България, не успяла да постигне впечатляващи резултати в дейността си. Но истина е и това, че тя била едно ново явление за България, и още през малкото по време нейно съществуване, е показала нови перспективи за развитието на един град, пък и за цялата ни страна в развитието ни.
Вярно е, че още след създаването на социалдемократическата партия в България - започват и ненужни борби, разцепления, груби политически и други грешки в ръководството й - съпроводено и с появата на разни идейни течения в нея, например с тъй нареченото „сиромахомилство" на дейци като Спиро Гулабчев; идеи за т.н. „народничество", дошли някога от Русия, и делението на „широки" и „тесни" социалисти и пр., които са пречили на развитието им у нас.
Промени винаги са нужни, налагат се, защото няма нищо вечно, което се доказва и от продължителния опит на една такава велика държава като Русия. Същевременно положението в Европа през настоящия век показва и възможността държавите, народите да бъдат управлявани и от социалдемократически партии и правителства чрез прилагането на нови, наистина демократични, а не насилнически методи. Защото - вярна е народната поговорка: „Никой не бяга от хубавото!" Така са мислили някога Михаил Бойчинов, Панайот Венков, Димитър Крусев, Михаил Иванов и други честни и родолюбиви дряновци, положили основата на социалдемокрацията у нас!
Проф. Петър ЧОЛОВ
* * *
(Михаил Косев Бойчинов е роден в Дряново на 18.01.1859 г. в занаятчийско семейство от известния Бойчиновски род. Михаил Бойчинов завършва трикласното училище в родния си град. Осемнадесетгодишен се записва доброволец в българското опълчение - в Десета дружина. След Освобождението работи като шивач, но е любознателен и проявява интерес към актуалната за времето си социалистическа и народническа литература. Михаил Бойчинов е един от основателите на дряновското читалище "Развитие" и на социалистическото движение. Участва в учредителните сбирки на БРСДП през 1891 г. Избиран е за общински съветник и помощник-кмет на Дряново през 1891 - 1893 г., а през 1894 г. БРСДП спечелва общинските избори в Дряново и Михаил Бойчинов става кмет. Той участва и в централните ръководни органи на своята партия. Михаил Бойчинов е един от основателите на дряновското работническо дружество "Самозащита" (1894 г.), основател на шивашката кооперация "Надежда" (1895 г.) - една от първите занаятчийски кооперации в България, основател на Македоно-одринското дружество и негов председател. След 1911 г. Михаил Бойчинов се преселва в Плевен, където живее до 1927 г., когато се връща отново в Дряново. Умира на 27.10.1934 г.
Михаил Иванов Сяров е роден в Дряново през 1860 г. Той е един от първите социалисти в града и в страната. Като активен общественик е дълги години подпредседател и председател на читалището. Работи като щатен секретар на общинското управление в Дряново от 1889 до 1893 г. и съдейства за установяването на социалистическо мнозинство и управление през 1894 г. Михаил Иванов участва като делегат на първата социалистическа сбирка в Търново през май 1891 г., а после и в Бузлуджанския учредителен конгрес на БРСДП през същата година. Заема ръководни длъжности в партията. Известно време е отговорник на печатницата на в."Работник" в Търново и редактор на в."Освобождение". Избиран е за член на Общия съвет на БРСДП и за секретар на ЦК през юни 1898 г. Многократно е преследван и арестуван от властите за социалистическата си дейност. Публикувал е многобройни статии в социалистическия печат. Михаил Иванов почива през 1924 година.
Панайот Венков е роден на 15 август 1866 г. в Дряново. Завършва местното трикласно училище и става шивашки работник. Свързва се с работническото движение и участва в първата социалидстическа сбирка в Търново, а после и на Бузлуджанския конгрес през 1891 г. След конгреса по препоръка на Димитър Благоев работи в София през 1892 - 1893 г. сред шивашките работници като пропагандатор на социализма. През 1900 г. става секретар на партийна организация в Дряново. След 1903 г. емигрира в Румъния, където продължава политическа дейност сред българите. От Румъния Панайот Венков заминава за Южна Америка, а след завръщането си се установява трайно в Павликени. Там открива печатница и книжарница. Избиран е за общински съветник през 1919 г. като представител на тесните социалисти. След 9 юни 1923 г. е арестуван и инквизиран от полицията, но не изменя своите политически убеждения. Починал на 12 май 1952 г.
Димитър Крусев е роден в Дряново през 1860 г. Учител, социалистически деец. Дълго време бил библиотекар на читалищната библиотека в града. Участвал в Бузлуджанския конгрес за основаването на БРСДП през 1891 г. Бил председател на първия конгрес на Българския учителски съюз. Уволнен като учител, постъпил на работа в Дирекцията по стопанските въпроси. Участвал като доброволец в Балканската война. Заболял от тиф на фронта и починал в Пазарджик.
Дряново News
