ДА СЕ ЗНАЕ: ДРУГА ОБИТЕЛ КАТО ДРЯНОВСКАТА В БЪЛГАРИЯ НЯМА
Калоян е един от най-големите владетели на нашето кръстопътно късче земя, пожелавано от не една империя, племе или народност, понякога от две-три наведнъж, което единствено в Европа не е променяло названието си до днес. На 4 април 1204 г. в голямата битка край Адрианопол, днешния Одрин, Калояновата войска слага край на кръстоносните походи към Божия гроб, унищожавайки цвета на западното рицарство. Сцена от това събитие е изобразена върху голяма стена в една зала на царския френски дворец-същата, в която през 1919 г. е подписан
Новоизграденият манастир е посветен на Св. Архангел Михаил-предводителят на небесното войнство, често изобразяван по стените на православните черкви и по иконите с оръжие в ръка. Неведнъж светилището е заставало на пътя на византийската армия - и неведнъж то е било сривано до основи. Там, където се намира сега, е изградено за трети път. Удивително: при всяко отстъпление пред Империята то е напредвало все повече на юг! За да спре пред Боруна, където се сливат две планински реки и по скалите цъфтят люляци, птички цвърчат радостно сред пролетната зеленина, шуми водопад, рибки се гонят из Синия вир. Малко се знае, че Дряновският мнастир е бил дейна книжовна школа. Според твърденията на игумена Пахомий, по време на майските събития от 1876-а оттук са били извозени ЧЕТИРИ КОЛА КНИГИ, сред които е имало писани върху кожа, сиреч пергаментови, което означава, че са били много стари, още от първите столетия след покръстването, на старобългарски език. Имало е и доста старопечатни издания, сред тях немалко руски, не само свързани с религиозния ритуал. Нещо съществено: по поръка на Васил Априлов тукашни книжовници са направили препис от Паисиевата история, предназначен за Юрий Венелин. Този препис по неизвестни причини не стига до украинския учен. В момента безценният ръкопис се съхранява в Руската национална библиотека в Москва, без да се интересува някой от него. Ето задача за бъдещи изследователи-български, руски или европейски. В науката този препис е обозначен като „Дряновският препис". В Манастира край Дряново може да е идвал и самият Хилендарец по време на своите обиколки из Българско. А по-вероятно някой е донесъл препис на неговата История. Например Преображенеца Отец Матей, който оставя подобен препис на хилендарския монах Галактион в Елена, когато отиват там двамата с Дякона Левски. Остава да се отбележи, че като най-отдалечен от Търново Дряновският манастир е ставал трайно прибежище на нестандартни хора, не само монаси. Книжовници-късни представители на Търновската школа са намирали уединение за творчество. Затова тук е работил дейно и монашески революционен комитет в състава на Вътрешната революционна организация, което предопределя мястото на обителта в освободителната борба. Писателят Дончо Цончев, чийто родов корен отвежда към село Тъпанарите, наричано днес Чуково, признава в разговор с Любо Бахчеванов, че обича да се заседява в двора на Дряновския манастир, за да се зарежда духом с енергия за всякакви изпитни.
Илия Пехливанов / Дряново News
