A+ A A-

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА - СПОМЕН, ИСТОРИЯ И ОТГОВОРНОСТ

balkanska_vojnaКогато започва мобилизацията и се обявява Балканската война през месеците септември и октомври 1912 година моят прадядо Димитър Генев Димитров е бил кмет на родното ми село Радовци, Дряновско. В списъка на мобилизираните от селото фигурира името на дядо ми - Стефан Върбанов Пенев и неговия шурей Слав Димитров Генев /неженен на 22 години/. Дядо ми е бил на 34 години, женен с пет деца - най-голямото на 10 години, а най-малкото на 3 години. Освен това е започнал да строи къща. Завършил е две стаи и одая, а половината къща е на темели. Мъка свила сърцата на семейството. Утеха на баба бил баща й. Със сълзи на очи тя молела да изпрати само брат й от семейството. Сигурно и на него му е било трудно да реши. Но отсякъл гордо, по балканджийски - и двамата ще отидат и ще се върнат герои. И заминали, но съдбата решила друго. И двамата загиват - Стефан Върбанов Пенев пада при Чаталжа на 22 ноември 1912 година, а Слав Димитров Генев загива при Гевгели, Македония.

На 27 септември 1912 година ги изпратили тържествено. Денят бил топъл, есенен. Дядо носел на ръце най-малкия си син Никола до местността "Скорушата". Пуснал го на земята и целунал всички. Останал последен от всички по пътеката и дълго махал за последно сбогом докато се скрил в гората. Разпределен бил в Трета армия на генерал Радко Димитриев - възпитаник на Николаевската академия в Санкт Петербург, която се насочва към Лозенград-Бунархисар-Люлебургас-Караагачдере-Чаталжа. Боевете са изключително тежки, срещни - гръд с гръд. През тътена на боя се чуват звуците от музиката на Шести пехотен полк и ранените се вдигат и тръгват напред. Бойните и морално-волевите качества на българския войник са непобедими. Ехти българското "ура". Героизмът е масов. Подвигът е безименен - подвиг на взвод, на рота, на батальон. В края на месец октомври всички български армии са пред Чаталджа. От тук до Цариград остават броени около 40 километра. Османското правителство моли за примирие. Открива се благоприятен шанс за бързо приключване на една победоносна война, за избягване на по-нататъшните жертви и страдания. Българските командири имат проблеми със снабдяването на дрехи и храна, епидемията от холера, лошото време, численото попълнение на загиналите, липсва осигурен превоз на муниции. Всичко това понижава бойният дух. Българското правителство далеч от фронта иска бляскава победа и триумфално влизане в Цариград. И вместо дипломатически такт и военна предвидливост, следва заповед за атака. Изнемощели, оредели от холерата, с паднал боен дух, българските армии не успяват да превземат позициите. Единственият резултат от епичните боеве са загиналите жертви в дъжда и калта през ноември...

През 1920 година признателни и родолюбиви българи от село Радовци и околните села под ръководството на Димитър Генев Димитров, /който дарява градината си за парк, църковен двор за новата църква и училищен двор/ изграждат първия паметник в Дряновска околия. Той е спомен за историята на селото. На него с мъка и гордост са изписани имената на загиналите  във войните 1912-1918 - Стефан Върбанов Пенев - 22.ХI.1912, при Чаталджа, Миню Стойков Колев - 22.ХI.1912, при Чаталджа, Илия Стойков Колев - Бунархисар. 1913-1918 г. - Иван Василев Иванов - при Босилеград, Цаню Пенев Върбанов - Босилеград, Слав Димитров Генев, Гевгели, Македония, Белчо Пенев Василев - Гевгели, Македония, Симеон Пенчев Симеонов - Македония, Цаню Стоев Цанев - Македония.

За жалост днес в навечерието на 100-годишнината от Балканската война паметникът е потънал в забвение, обрасъл с треви и храсти... И дано в навечерието на епичните октомврийски и ноемврийски боеве при Лозенград-Бунархисар-Люлебургас-Одрин, Караагачдере и Чаталджа някои се сети и го приведе в приличен вид, какъвто заслужава.


Стефка Димитрова - учител пенсионер, внучка на загинал войн при Чаталджа

/ Дряново News




КОНТАКТИ