КОГА ДОБРИТЕ ДЕЛА СЪЗДАВАТ ПРОБЛЕМИ
Светът, в който живеем-устроен, всеобхватен и пъстър е нашата жизнена среда. Често чуваме фразата: „За един по-добър свят!", но какво послание ни носи и вслушваме ли се в него. Как тълкува всеки тези прости думички. И така идват въпросите: „Как се измерва доброто?", „Как да направя аз света по-добър?".
И ние, от Царева ливада , задавайки си тези въпроси решихме да направим добро, да оставим нещо след себе си, дори да не е вечно.
Въоръжени с четки, бои и младежки ентусиазъм запретнахме ръкави и започнахме да косим тревата в парка, която стига вече до кръстчетата на децата ни. Косихме докато не ни спряха тока на електрическата косачка /никой не е длъжен да плаща за нещо което е перо на общината/. Продължихме с боядисването на люлките,
пързалката, пейките, които са останали здрави след вандалски вечери и парка взе да придобива онзи вид в който го помним от нашето детство, което не беше толкова отдавна. „До тук добре!"- ще си каже човек, но.......остана негодуванието, че мероприятието не е съгласувано с общината, която всъщност чакаме вече трети месец да си свърши работата. Остана и боклука след частичната коситба за извозване, който и до днес си стои - общинския камион го няма. Остана недоокосен парка и все още нито един път за тази година обезпаразитен.
Останаха много обещания за парка, за детската градина, за улиците, за хората да отекват като камбанен звън на надеждата в нашите спомени. Но останаха да висят във въздуха и много важни въпроси касаещи нас и нашите деца: Кога добрите дела се превръщат в проблем? Все едно ли ни е какво се случва там където работим, живеем, отглеждаме децата си?
И така, оказа се, че да направиш добро не е толкова лесна задача. Същевременно се оказа също, че все още има непокорни млади хора с твърда вяра и сила за живот. Хора, разбрали, че всички сме свидетели и участници на бързо променяща се политика и икономическа действителност. Не можем да си позволим да бъдем пасивни наблюдатели на процесите днес, защото те влияят пряко върху нашия бит и характер. Ние сме във времето в което живеем и то ни диктува волята и стремежа за по-добър живот./ ДН
