A+ A A-

ПО СЛЕДИТЕ НА ДРЯНОВСКИТЕ ДЮЛГЕРИ

sojko denev100216Майсторът на мостове Стойко Денев попада под закрилата на шведската легация в Персия през втората световна война

Майсторът строител бай Стойко е роден на 9 октомври 1901 г. в село Косарка, дряновско. Тръгва от рано с по-възрастните дюлгери да учи занаята. Отначало гради дувари в селото и по други места, но най-вече в Стражица. По-късно със строители от селото строят предимно мостове. Това са неговият баща Ангел Денев, Илия Трифонов, Христо Ганчев, Дончо Маринов, Петър Георгиев, Минчо Колев Сабелов, Генчо Дончев, Дончо Ганев и Кольо Ганев.

През 1921-22 г. правят голям мост в село Сашево над река Янтра. Интерес представлява как се хващат устоите на моста. Най-напред се прави шпонтова ограда, където трябва да е устоя. Водата от там вече е отбита и вътре се копае. Покрай оградата са набити пилоти, които са от обло чамово дърво. Шпонтовата ограда е от дъски. На пилотите отпред са нахлузени остри стоманени обувки, за да се набият по-лесно с чук /баба/. Бабата тежи около 250 килограма, вдига се с макара и когато въжето се отпусне, тя набива пилотите. От двете страни на пилотите се слагат рамки, които крепят шпонтовата ограда. Те са неподвижни. Копае се около 8 метра, но това зависи от терена. Ако почвата не е здрава се набиват повече пилоти. Те се наплитат с арматура, която се залива с бетон. Сводовете се изграждат с камъни. Най-напред се прави „курзило“, което държи свода и покрай него се изграждат камъните. После курзилото се маха и устоят вече е готов. През 1923 г. строителната бригада гради друг мост в град Левски над река Осъм /по пътя от Левски за Бутово и Павликени/. Той е широк 4 метра. По това време била голяма беднотия. Дюлгерите получавали хляб от фурната чрез рабош /с дъсчици с резки за хлебаря и за тях/. През 1924 г. бай Стойко строи в Плевен Народната банка като каменоделец, освен това прави корнизи, стълби, цокли, балкони и други. През 1925 г. работи в Луковит при строежа на Гимназията, електроцентралата и на язовира към нея. През 1927 г. работи в Дряново във Вагонната фабрика. През 1928-29 г. постъпва на работа към Техническа секция София и отговаря за мостовото строителство в цялата страна. Тогава се сменят много турски мостове – вече не здрави с нови. От 1930 до 1932 г. работи в Турция на гари и тунели по ж.п. линиите Бълъхисар – Котая и Малатия-Диарбекир заедно с Петър Георгиев и Дончо Маринов от село Косарка и с Иван Понадиев, Кольо Рунчев и Иван Рунчев от село Керека, наети от турската компания /Жаркет/ „Ахмет Асин бей“. През 1932 г. се връща в България и работи в Търново на моста над река Янтра в Долната махала на шосето за Търново-Горна Оряховица заедно с Дончо Маринов от Косарка, Косьо Върбанов и Владо Филев от Гвоздейка. През 1933 г. работи заедно със същите майстори в Търново като каменоделец на паметника пред Дома на народната армия на загиналите през войната. Отначало там работили каменоделци от Казанлък, но ги изгонили, защото не били добри майстори. Паметникът е нает от предприемача Белчо Каличев от село Скворците, Тревненско. Той е издялан от цял монолитен каменен блок. Фигурите са изработени в Италия и поставени след издялването на фундамента. През 1924-35 г. майсторът строи два моста по шосето Вишовград-Емен и Ново село-Плужна. През 1935 г. заминава за Персия с много други майстори. От град Буруджир разпределят българите на различни участъци. Строят по ж.п. линиите Техеран-Персийски залив и Буруджир-Абадан. Работи до 1942 г. на различни участъци на тунели и мостове по ж.п. линии. Тогава Персия обявява война на Съветския съюз, защото застава на страната на Германия. След завземането на Персия тя била разделена на две зони: съветска и англоамериканска. Българските строители попадат в плен и са разпределени и в двете зони, а бай Стойко попада в съветската. Освен многото български строители имало и други от различни националности – германци, чехи, унгарци, гърци и др. Българите, попаднали в англоамериканската зона били изпратени в Индия, а тия в съветската в град Султанабад. Там бил единственият лагер в Персия. Съветските войски не разрешили от този град да се изпратят строители в Индия. Хората били настанени в гаражи, отделно по националности. Всички били под закрилата на шведската легация, която отпускала по 3 томана на всеки за издръжка. През 1944 г. българите били освободени от лагера и се завърнали в страната през Съветския съюз, като в Баку на всеки са дадени по 65 рубли за пътни нужди. След завръщането си в България бай Стойко продължава да работи в страната още дълги години.

Николай Пенчев / Дряново News

Снимка за спомен на дряновски дюлгери в Персия през 1935 година. Първият прав, от ляво на дясно е майстор Стойко Денев.

 

 

 

КОНТАКТИ