A+ A A-

ВИТАН ГАНЕВ: НИЕ, СТРОИТЕЛИТЕ СМЕ КАТО ПТИЧКИТЕ, ПОЛОВИНАТА ОТ ЖИВОТА НИ МИНАВА ВЪВ ВИСИНИТЕ

vitan_ganev"Ние, строителите сме като птичките - казваше бай Витан, построим гнездо и отлитаме към следващото. Половината от живота минава във висините."

Познанството ни с бай Витан е от 80-те години. Тогава работеше в системата на Строителни войски. От тогава в мен се е запазил образът на един обикновен, скромен човек, със скромен живот, енергичен и трудолюбив, човек с висок житейски морал, който с любов предаваше тънкостите на занаята на младите около него.

Витан Ганчев Бешев е роден на 2 април 1921 година в село Гостилица, Дряновско. Първите години от неговия трудов живот не се различават от живота на селските младежи, поели по трудния път на строителния занаят. Още 15-годишен тръгва със зидарите от селото по обектите, където е общ работник. Отбиването на военната му служба съвпада със строителството на прохода Хаинбоаз. Ентусиазмът на първите строители на прохода дава успешен старт на младия строител. В състава на строителна бригада строи подпорни стени, мостове, отводнителни траншеи. След отбиване на военната си служба, в състава на строителна бригада работи в "Захарни заводи" - Горна Оряховица и Пивоварния завод в Плевен. От 1961 година започва да работи самостоятелно. Ръководи строителна бригада при строителството на жилищни блокове в Дряново. Привлечена на работа в Добруджа, бригадата започва през 1964 година да строи административни и стопански сгради в селата Пчеларово, Преселници, Кардам и Василево. По Черноморските курорти "Златни пясъци" и "Албена" строи редица хотели. Утвърдила се като една от основните строителни бригади по Черноморието, след повече от 6 години строителство, бригадата се завръща в родния край. Няколко години работи в Дряново. Строи жилищните блокове на Вагонен завод и Инструментален завод, както и най-големия жилищен блок в квартал Априлци. Строи и новият Инструментален завод "Динамика", завършен и открит през 1979 година. След 1980 година постъпва на работа в системата на Строителни войски. Работи последователно в заводите на МК "Точмаш" Габрово, завод "Импулс", ЗИНОР, Белица и КПЗ село Царева ливада. Не са леки тези години на напрегнато жилищно и промишлено строителство - години, когато властва догматизмът на "пусковия срок" - догматизмът, насаждан от партийни решения и директиви, тормозещи строителството, даващ най-вече отражение върху качеството. За спазване на тези пускови срокове понякога се поемаха почини и "съвременни инициативи", които бяха бреме за строителните кадри. Въпреки това, бригадата на бай Витан, винаги е била водеща в организацията на работата и изпълнение на качествените показатели. Доказателство за това са множеството високи признания и правителствени награди и отличия. За строителството по Черноморските курорти „Златни пясъци" и „Албена" получава златни ордени и отличия. За изграждането на Инструменталния завод "Динамика"  - Народен орден на труда - златен. Като строител от системата на Строителни войски за работата си на цехове и заводи получава също златни ордени на труда.

Нищо, което е постигнал в живота си бай Витан, съдбата не му е дала даром. "Всичко съм постигнал с труд. Животът не ми е предлагал гладки пътища, несгодите са били повече, но съм бил благодарен, че поне винаги на гърба си съм имал ватенка" - споделя знатния строител.

Несгодите в живота си закалили неспокойния дух на бай Витан. Към тях той се отнася със съответната доза хумор и тънка вродена ирония към всичко пошло и фалшиво. Събитията коментира с "гостиловска интерпретация", понякога трудно разбираема за околните. Изграждането на Ковашко пресовия завод в Царева ливада, обект от национално значение, наблюдаван от Министерството на отбраната и директно контролиран от главно управление на Строителни войски, много често беше посещаван от висшите служители - генерали:

"Абъ, тук стана генерал-щабна академия" - шегуваше се бай Витан. Него го познаваха не само генералите, техните адютанти, но и всички служители на Главното управление. Името му се споменаваше сред тях с необходимото признание и уважение. Та спира един ден един генерал-майор при бригадата на бай Витан.

-Как е бай Витане? - пита генералът - Как е работата?

Здрависал се с генерала бай Витан и заклатил глава:

-Абъ, кък дъй? Многу ни карат да се надбягваме".

В прав текст бай Витан искал да каже, че на този пусков обект са струпани неоснователно няколко бригади, които си пречат една на друга. Неразбрал тази "гостиловска интерпретация" генералът разпоредил на местните началници да се забрани участието на служителите и военнослужещи във всякакви състезания - по това време се провеждала войнска спартакиада. Много пъти съм си задавал въпроса: какви житейски факултети е завършил този човек с основно образование, въплътил и запазил в себе си мъдростта на своята философия, афиширащ правдивите канони към трудолюбието, скромността, почтеността и отговорността на обикновения човек. Той по-добре от хората с пагони, ръководеше своята "военна" строителна бригада, съставена от военнослужещи предимно от малцинствата. За тях той не беше просто началник, а приятел, възпитател и достоен учител в усвояването на бъдещата професия. И когато си задавахме въпроса за стойностите на живота, когато правехме собствена преоценка за нашето място в безсмислените водовъртежи на ежедневието, при изкуствено създадените трудности, тогава идваше спокойната житейска преценка на бай Витан: "Работата и семейството - казваше той - това са нещата, които са ме крепили цял живот."

Повече от 50 години Витан Ганев Бешев строи в родния си край и в страната. Той остави на поколенията жилищни сгради, блокове, заводи, хотели, курортни комплекси. Времето ще запази построеното, а чрез него ще съхрани паметта на поколенията духа, уменията и трудолюбието на майстора, неговото скромно име на творец, което го нареди в първите редици на съвременните Дряновски строители.

Последният строителен обект в живота на Витан Ганев е Спортната зала в Дряново. Спомням си с какъв младежки ентусиазъм, работеше на този обект бай Витан. Не го напускаше радостта, че това ще бъде щастлив завършек на неговото значимо строително творчество, красив, заслужен паметник, който ще радва не само младите жители на планинския град. Уви! Днес, този обект, наречен Спортна зала е печална гледка. Години от тогава, останаха само хвалебствията и синините по гърдите на неспособни местни ръководители, които оставят след себе си само обещания, дребнави страсти и дебелосенчестите дни на своето управление. Срамно е, в града на едни от най-способните и известни строители в страната да продължава да съществува такъв строителен паметник на безхаберието и безотговорността.

Бай Витан си замина тихо и кротко от тоя напрегнат и объркан свят, с който цял живот се бореше, за да го превърне в по-правдив и по-хубав. На него, той остави своята душа, въплътена в десетки жилищни сгради, курорти, пътища и заводи.

Генчо Димитров / Дряново News

 

 

 

 

КОНТАКТИ