ТАМ КЪДЕТО СА КОРЕНИТЕ И СЪРЦЕТО МИ
Казвам се Мария Муржеева и съм от град Дряново. На 16 години съдбата ме запрати да живея в град Ямбол заедно със семейството ми. Сега живея във Варна, но спомените и сърцето ми ме връщат винаги в моя роден град. Да пиша спомените си е увлекателно и приятно занимание, но и много трудно. Една случка, обаче ме подтикна да споделя с вас някои мои мисли и вълнения. Веднъж, на празника на град Дряново ме заговори възрастен мъж, който с гордост се похвали, че също като мен е от Дряново. И добави - ,,От 1972 година живея тук!'' Аз го погледнах с изненада и си помислих: ,,Какво ли стана със старите дряновски родове, които са дали на България толкова големи хора: политици, интелектуалци, хора на изкуството! Къде са днес техните потомци и колко от тях са в родния град Дряново?!'' На този въпрос вероятно биха отговорили историци и етнографи, изследователи на родния край.
Аз искам да разкажа за моя род, с който се гордея. Дядо ми Генчо Муржеев е от стар възрожденски род: вуйчо му Генчо Косев Бояджиев е бил член и куриер на Дряновския местен революционен комитет 1875-1876 година, а по-късно е опълченец в 10-та Опълченска дружина. Прабаба ми Съба Празникова е сестра на опълченеца Минчо Иванов Празников. От баща си знам, че сме в някаква родствена връзка с Никола Мушанов, народен представител и министър председател на три български правителства 1931-1934, но точно каква е връзката не съм запомнила, а и не съм я изследвала. С умиление гледам на снимки на град Дряново родната си къща - голяма, представителна, в днешни дни продадена. Друга къща на рода ни е подарена от Никола Лафчиев на община Дряново за музей. Доста реликви от нашия род са подарени на музея. Аз самата съм подарила не малко неща, най-интересни от които са: старинна лампа, сервиз, библия, маса, дрехи, портрети и други. Моят баща е завършил Класическата мъжка гимназия в град Шумен с изучаване на латински, старобългарски, френски и италиански езици, които владееше много добре. След двадесет години съвестна служба на държавата, един ден в мое присъствие бе поканен от партийния им секретар да напусне град Дряново със семейството си. Не можех и не исках да повярвам, но това се случи и през 1959 година трябваше да се преселим в родния край на майка ми - Ямбол.
В родния ми град Дряново от 6-годишна свирех в Музикалната школа, ръководена от госпожа Евдокия Трифонова: на цигулка и по-късно на виола. В град Ямбол свирех в симфоничния оркестър и оперетата към читалището. Завърших икономика в град Варна, отгледах три дъщери, сега имам и помагам за отглеждането на 5 внука. Музиката си остана моята голяма любов, утеха и радост, наслаждение и преживяване. Помните ли думите на Левски, че ,,духовната нищета е по-тежка от робството''! В днешно време много ми тежи все по-отчетливия превес на материалното над духовното, в нашата страна, но и в целия свят! В тази връзка, мисля че всеки, който е в състояние да допринесе за развитието на културата, трябва да го прави! Старая се да дам моя скромен принос и аз, въпреки че живея във Варна осъществих връзка с професор Елена Кожухару от град Констанца. На различни тържества в град Дряново са идвали румънски фолклорни групи, а такива от Дряново бяха поканени в Румъния. С удоволствие и любов се завръщам в родния град - например за по-важните събития в града, а където и да съм била - съм се старала да популяризирам забележителностите на Дряновския край - там, където са корените и сърцето ми! / Дряново News
