Майсторът-строител Иван Пенчев получава ценни съвети от Колю Фичето за изграждането на моста
Много сведения за дюлгерския занаят в Дряновско ми даде през 80–те години на миналия век дядо Кънчо Колев от село Марча, който почина през 1984 г. на 100 години. Той беше с бистър ум и с голяма точност разказваше какво се е случило през годините. Ето какви сведения ми даде за Ганчовския мост, който е по стария път от Дряново за селото над Дряновска река. Като млад строител Кънчо Колев има възможност да разговаря с някои по–стари майстори от село Марча и другаде, от които е научавал много подробности за миналото на строителния занаят в нашия край. Когато дядо Кънчо е на десетина години, т. е. 1893 г., майстор Иван Пенчев от родното му село започва да строи къщата на Кольо Малаков от Марча, вуйчо на дядо Кънчо. Тогава Иван Пенчев разказва, че мостът при Ганчовец и джамията в Дряново са направени от него. Предприемач е бил Уста Генчо от Трявна, но неговият майстор три години неможал да „хване основите”. Тогава Мидхад паша вика Колю Фичето и му иска друг майстор да построи моста.
За увековечаване на Шипченската епопея, по инициатива на Централното поборническо опълченско дружество, през 1920 г. се основава специален комитет, съставен от членове на това дружество и от представители на 17 организации и учреждения на младата българска държава. Първата задача на този комитет е да събере нужните средства за построяването на един паметник – музей на Шипченските височини. На 24 август 1922 година, по случай 45 г. от шипченските боеве, се полага основният камък на този паметник, като строителството му се отлага за по–късно. Чрез дарения на населението и с помощта на държавата към 1925 г. се събират значителни средства. След обявените два конкурса се одобряват проектите на Атанас Донков и скулптора Александър Андреев.
По следите на дряновските дюлгери
Когато изследваме дряновските дюлгери, не може да не обърнем внимание на майстор Иван Марков Сяров, който се слави в своя занаят като добър строител. Роден на 24.06.1906 г. в село Банари, преселва се в Дряново през 1942 г. Отначало учи занаят при старите майстори, което е присъщо за всички младежи, бъдещи строители. Започва да работи още 17-годишен с предприемача Деньо Георгиев от село Игнатовци на частни къщи в Русе, а през 1925 г. в София, при строежа на Ветеринарния институт, Техническото училище „Цар Борис” и Трета мъжка гимназия. Заедно с него работят и десетина дюлгери от нашия край.
През 1928 г. се явява на изпит за майстор, взема го и му е връчено майсторско свидетелство. Пътят от чирак до майстор трябва да се извърви постепенно.
Майсторът на мостове Стойко Денев попада под закрилата на шведската легация в Персия през втората световна война
Майсторът строител бай Стойко е роден на 9 октомври 1901 г. в село Косарка, дряновско. Тръгва от рано с по-възрастните дюлгери да учи занаята. Отначало гради дувари в селото и по други места, но най-вече в Стражица. По-късно със строители от селото строят предимно мостове. Това са неговият баща Ангел Денев, Илия Трифонов, Христо Ганчев, Дончо Маринов, Петър Георгиев, Минчо Колев Сабелов, Генчо Дончев, Дончо Ганев и Кольо Ганев.
През 1921-22 г. правят голям мост в село Сашево над река Янтра. Интерес представлява как се хващат устоите на моста. Най-напред се прави шпонтова ограда, където трябва да е устоя.
Тунелът по магистралата над Дряновския манастир също е негово дело
Илия Пенев е роден в с. Радовци на 19.10.1903 г. От 12 годишна възраст тръгва по строежите заедно с баща си, предприемача Пеньо Илиев. Две години Илия е чирак, от сутрин до вечер бърка и подава кал и вар, не излиза от калилото. На 19 години става майстор, преминал през дюлгерската йерархия – калфа, малък майстор, майстор.
Строи с баща си училище в с. Павел, Свищовско, частни къщи в Русе, правят генерален ремонт на Търновските казарми. С тях са строители от селата Радовци, Ялово и Руня. В 1933 г. заминава за Турция с друг строител от Радовци – Пенчо Радев. Работят по ж. п. линията Зонгулуаг – Анкара.
Над 60 години активно работи по обектите Генчо Генев
- Ти за инженерин ли учиш! - попита ме моят дядо, когато си дойдох през първата студентска ваканция.
- За инженерин! - усмихнах се аз.
- А дограма можеш ли да правиш?
- Дограма ли? - вдигнах недоумяващо рамене – не мога.
-Та, какъв инженерин ще ставаш тогава? Аз на 12 години започнах да правя дограма.