ОБИЧАИТЕ В ДРЯНОВО ПРИ СТРОЕЖ НА КЪЩА
Мечтата на българина е да съгради свой дом – здрав, щастлив, пълен с челяд. По време на строеж в миналото майсторите и стопаните на дома изпълняват различни обреди и спазват обичаите. Най-напред избират „чисто” място, където да няма погребани хора. В противен случай вярват, че ще се „засели” лош дух в бъдещия дом, който ще върши различни злини. Така нещастията ще съпътстват членовете на семейството цял живот. После се започва работа, но непременно в понеделник или четвъртък, които се смятали за „добри дни”. През останалите дни от седмицата, обикновено не се започва строежа, защото се вярва, че няма да спори на работата. След изкопаване основите на къщата, се прави водосвет. Вика се свещеник, който пръска изкопаните темели със светена вода. В шише с масло се слага „писмо” със снимка, имената на майсторите и собствениците. Главният майстор слага крайъгълния камък, а някой от помощниците му подвиква: „Майсторе, камъкът се клати.” Майсторът хвърля някоя пара, за да е здрав строежът, а всички присъстващи правят същото. След това строителите събират монетите и ги заграждат в основите. След направа на дървената конструкция, която е част от покрива (чантията) на къщата се заковава дървен кръст на основната вертикална греда (попа), обкичва се с цветя и се вика такия. Майсторите спират да работят, качват се на покрива и най гласовитият от тях се провиква:
Слушайте, майстори,
и вий, калфи и чираци,
и наоколо комшии и роднини!
Чорбаджията … (казва му се името)
подарява един златен бакшиш,
бял като сняг
и червен като гюл,
който струва сто и петдесет пола
империала.
Той на нас донесе една,
а на него господ да му донесе
от едното хиляда.
Него господ да го зарадва
и надари,
да отиде на свети места
да пише всички роднини и комшии.
Който донесе
майсторите благодарят.
Иллем, който не донесе,
пак благодарят.
Иллем, които донесе,
колкото са му жичките
на тоз бакшиш,
толкова да са му жълтичките
в кесията,
колкото са му конците
толкова да са му овците
в кошарата,
колкото са му матраците
толкова да са му чираците.
И да отиде на свети места,
да пише бащи и майки,
родове и кумове
и майсторите зад вратата.
Иллем, който донесе,
ще му се намери на онзи свет
гюлова сънка над главата му.
Който с брадвата задялва
и с теслата забелва,
него хората майстор наричат.
На майстора - кувет,
на калфите – мурафет,
а на чираците – сто и петдесет
пръчки, фалега.
Хората идват и подаряват кърпи, пешкири, ризи, вино, ракия, а майсторите ги окачват на кръста. После си разделят подаръците. Такията се вика предимно на частни къщи, но дряновските строители са викали и на обществени сгради в София, Пловдив, Русе, Свищов, Румъния и Турция.
При предаването ключа на къщата на стопанина, майсторите му правят бакшиш (подарък) – изработват му стол, маса или гардероб, а той им благодари и ги гощава богато.
Николай Пенчев / Дряново News
