Мечтата на българина е да съгради свой дом – здрав, щастлив, пълен с челяд. По време на строеж в миналото майсторите и стопаните на дома изпълняват различни обреди и спазват обичаите. Най-напред избират „чисто” място, където да няма погребани хора. В противен случай вярват, че ще се „засели” лош дух в бъдещия дом, който ще върши различни злини. Така нещастията ще съпътстват членовете на семейството цял живот. После се започва работа, но непременно в понеделник или четвъртък, които се смятали за „добри дни”. През останалите дни от седмицата, обикновено не се започва строежа, защото се вярва, че няма да спори на работата. След изкопаване основите на къщата, се прави водосвет. Вика се свещеник, който пръска изкопаните темели със светена вода.