A+ A A-

С ДАРЕНИЯ РОДОЛЮБЦИ ПРОМЕНЯТ ОБЛИКА НА ГРАДА И ДРЯНОВСКИЯ КРАЙ

sava jotov16Една от благородните черти на българина, проявяваща се в миналото е дарителството. Това се изразява по различен начин - с парични средства за строеж на училища, читалища, болници или с ценни материали, оставащи за поколенията в нашите музейни, библиотечни и архивни фондове, от които ще се съди за живота, нравите и обичаите на нашите деди и прадеди. Не веднъж е давана заслужена почит на дряновци за участието им в революционните борби и Освободителната война. Това доказва, че те са прогресивно мислещи, готови да се включат във всяко едно дело, което ще направи обществото по–съвършено, родния град по–красив и благоустроен. В това отношение даренията са много, но най–значими са тези, направени през през 30–те и 40–те години на 20 век.

Всеки жител на града знае и тачи името на бележития радетел за просвета през Възраждането Максим Райкович. В края на живота си, той завещава цялото си имущество на няколко училища в България и Румъния, между които е и дряновското. Дарява 500 жълтици за развитие на просветата в града и 300 – за стипендия на един добър ученик от града, който да продължи образованието си. С тези средства, през 1891 година, дряновци започват строежа на голяма училищна сграда, завършена окончателно през 1898 г. Това е сградата, където се помещава днес читалище „Дряновска пробуда”. Строежът е ръководен от майстора – предприемач Митьо Цанев от с. Куманите, Дряновско, а главни майстори са Миньо Бонев и Ганьо Стоянов от с. Руня. Този род дарения са нещо обикновено в края на 19 век, защото почти всички училища в околните села са издигнати със събрани от селяните средства. За пример може да се посочи училището в с. Косарка, строено от Стайко Мутакеров и Косьо Боцоолу – ученици на Колю Фичето, които влагат много умение и творчество в работата си. Увлечени от културния кипеж в страната, през 1928 година, жителите на с. Марча решават със собствени средства да построят читалище. Всички дават по 30 – 40 лева, а майсторът – строител Кънчо Колев – 500. До колко е взето присърце това общонародно дело ни говори и фактът, че същият този майстор свири с цигулката си на вечеринки, за да вложи допълнителни средства за строежа на сградата. Други продават за целта месо, плодове и зеленчуци на пазара. Майстор Илия Мъглов дава голяма част от необходимия строителен материал, но средствата все не достигат и читалището е завършено през 1942 г. Почетни негови членове стават тези, които имат най–голяма заслуга за построяването му – бившият народен представител Николай Лунгов и майстор–строителите Илия Мъглов и Кънчо Колев.

Един от собствениците на Лафчиевата къща в Дряново – Никола Ст. Лафчиев, юрист по професия, завещава на общината половината от имуществото си, чиито средства са употребени за издирване и докарване на питейна вода от Дряновския манастир.

Всички средства за построяване на туристическа хижа в местността „Бряста”, открита тържествено през 1932 година са от Пенчо Н. Мушанов. До 1975 год. тя е най–привлекателното място за отдих и отмора не само за дряновци, но и за гостите на града. Преминала в ръцете на различни предприятия и организации, тя е изоставена и напълно съборена.

Най–значително от всички споменати дарения е това на Сава Йотов, дряновски търговец живеещ в София, който дава 500 хил. лв. за направата на Здравен дом. На мястото на разрушената от него бащина къща извисява снага през 1943 година една от най–значителните по онова време сгради в Дряново, съществуваща и днес. Тези средства стигат за завършване на строежа и за обзавеждане с медикаменти, легла, отопление, за осигуряване на лекарски заплати и всичко друго, каквото е необходимо за едно съвременно здравно заведение. По–възрастните дряновци и днес си спомнят с благодарност за Сава Йотов, който бил голям родолюбец, убеден русофил и крайно честен човек. Майстор–предприемач и изпълнител на строежа е Илия Мъглов – един от най–търсените майстори не само в Дряновския край, но и в цялата страна. Освен Здравния дом, Сава Йотов дава средства за електрифицирането на туристическата хижа и стълбището към нея.

През 1939 година друг дряновски родолюбец, търговецът Иван Недков Цочев, живеещ в Русе, дава парични средства за построяване на модерна градска баня. Главен майстор при осъществяване на тази битова придобивка е Минчо Колев от с. Зая, Дряновско. Друго негово дарение е бялата каменна чешма край с. Никоевци. Двамата с брат си Досьо, дават мястото и строят параклис при гробищата, сега Дом на покойника.

Предоставянето на подобни терени от дряновци за направата на различни строежи е често срещан вид дарение. Мястото, където се построява читалище „Развитие”, изградено с доброволните средства на цялото дряновско гражданство е дар от Кольо Хаджистанчев, а мястото за направата на Данъчното управление /днешната поликлиника/ - на Станчо Хаджидимитров. Дряновският търговец Стефан Суровичков, заедно със съпругата си Мита, са дарители на църковна утвар в църквата „Св. Николай” в Дряново.

Дряновските дарители са хора с прогресивни убеждения, желаещи да променят облика на своя град, желаещи благоденствието на своите съграждани. Техните имена не бива да потъват в забрава, а да са пример на настоящите и бъдещите поколения за родолюбие.

Николай Пенчев / Дряново News

На снимката:  Сава Йотов - при откриването на Здравния дом в Дряново

Туристическа хижа „Бряста“ - една от атракциите на Дряново през миналия век

 

 

 

КОНТАКТИ