ИСТОРИЯТА НА НАЙ-ОБИЧАНИЯ БЪЛГАРСКИ ПРАЗНИК И ПЕСЕН
- Published in Образование
- Hits: 1776
- Печат , Е-мейл
Текстът на химна "Върви народе възродени" е написан от Стоян Михайловски вечерта на 15 май 1892 година в Русе. Мелодията към него тогава написва учителят по музика Божинов. Но тя не успява да стигне силата на стихотворението и не завладява душите и сърцата. Творбата е публикувана в списание "Мисъл" кн. 9-10 от 1892 година и става популярна едва, когато композиторът Панайот Пипков съчинява песента. Музиката на "Химн на св. Кирил и Методий" е написана от Панайот Пипков през 1901 година.
По това време той е учител по пеене в Ловешкото училище "Йосиф I". В един учебен час, впечатлен от стихотворението на Стоян Михайловски, композиторът на един дъх изписва на черната дъска нотите на "Върви, народе възродени". Учениците спонтанно запяват мелодията, а една година по-късно песента се пее във всички училища, а по-късно става и химн на българската просвета и култура. Ето и спомените на Панайот Пипков за създаването на химна:
- Малко преди 11 май 1901 година имах час по пеене в един от третите класове на Ловешкото петокласно училище "Йосиф I", гдето учителствах за първа година. Трябваше да напиша нова песен за учениците. Вниманието ми привлече един ученик, който с увлечение четеше някаква книга, в която беше поместено стихотворението на Стоян Михайловски. Още не прочел бисерните му куплети в главата ми прозвуча вече вдъхновената от тях музика...
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."
Тъй солунските двама братя
насърчаха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет...
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
Бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина;
Подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нек името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
/ Дряново News
