A+ A A-

БЪЛГАРСКИТЕ СТЪПКИ КЪМ МАЛКАТА СТРАНА С ИМЕТО БЪЛГАРИЯ

milena italiyaЗемята е един голям дом за всички ни, но винаги има една стряха и едни звезди, които са оставили отпечатък в съзнанието ни като „твоите“.

От дете обичам суматохата за Деня в просвета на светите братя Кирил и Методий. Моята първа учителка – Цанка Горанчева – ни заръчваше да наберем най-хубавите цветя от предния ден. Сплитахме ги във венец и повдигнати на пръсти с неуверените си детски ръце кичехме ликовете им. Скътах този аромат в сърцето и не забравих, че ако мога да чета и пиша „мама“, „мир“ „Родина“... го дължа пак на тях. Строгият им, но приветлив поглед ме следваше по житейския друм, за да стигна до още един храм на науката Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Пак зачетох житието за Кирил философ, написано от Климент Охридски: „...

Човече, кажи ни как така си направил книги за славяните и ги учиш, когато никой друг преди тебе не ги е изнамерил... Ние познаваме само три езика на които подобава да славим Бога в книгите – еврейски, гръцки и латински. А философът им отговорил: „Не вали ли дъжд от Бога и слънцето не свети ли еднакво на всички? И въздухът не е ли еднакъв за всички? И как не ви е срам, като мислите, че езиците са само три, а на всички други народи и племена заповядвате да бъдат слепи и глухи?...“ Тези думи усилиха жаждата ми да греба с пълни шепи от извора на българската реч. С тяхната сила прекрачих прага на базиликата „Св. Климент“ в Рим, за да се поклоня на гроба на Кирил. За мене това е едно от най-българските места, до което ме отведоха „българските стъпки“. Тук усетих дъха на онова свято парче земя, което ни е изхранвало и приютявало.

Историческите факти припомнят, че през 867 година Кирил и Методий идват в Рим, за да защитят правото на съществуване на славянската писменост от нападките на католическата църква. Те носят мощите на римския папа Климент, погребан тук като светец и ревностен разпространител на християнството. Но на 14 февруари 869 година Кирил умира. Тогавашният папа Адриан II заповядва да бъде изпратен с почести. „... понеже Бог го доведе тук и тук прие душата му, след като беше ходил по много земи, тук трябва да бъде погребан като скъпоценен човек...“ Затова го поставиха от дясната страна на олтара в църквата „Св. Климент“... Нарисуваха неговият образ... Нему слава, чест и поклонение във вечните векове“, завършва житието си Климент Охридски.

А моите мисли, като протегнати към слънцето цветни пъпки следват дирята на българските стъпки. И ако приемем, че дните ни са недописаните страници върху голямата книга на живота, може и вие да разкажете на страниците на вестника за оня земен кът, до който са ви отвели българските стъпки. Там, където един звук, аромат, багра, предмет, една снимка..., като от ръката на сръчен фокусник, се превръщат в светлината, която ни води към малката страна с името България.

Милена Рачева / Дряново News

 

milena italiya16

Паметникът на светите братя Кирил и Методий в двора на българското посолство в Рим

 

 

 

КОНТАКТИ