ЕНЬОВДЕН - ПРАЗНИК НА БИЛКИТЕ, СЛЪНЦЕТО И ВОДАТА
- Published in Култура и изкуство
- Hits: 2010
- Печат , Е-мейл
Еньовден е един от най-важните летни празници в народния календар. Чества се на 24 юни по нов стил, когато, по църковен канон е рождението на Св. Йоан Кръстител. В българската традиция Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден, но от всички тях, като че ли той е с най-силно езическо влияние. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Смята се за патронен празник на билкарите.
Календарно е свързан с лятното слънцестоене - един от най-важните астрономически преломи в годината, така че, съвсем естествено, в основата на празника стои култът към Слънцето. Според народната вяра от този ден то започва да умира, а годината клони към зима. Св. Еньо "облича кожуха и отива да донесе зима". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето "трепти", "играе" и който види това, ще бъде здрав през годината. Повсеместно е разпространена вярата, че преди да «тръгне към зима», слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Вярва се, че след изгрева те я губят и не трябва да се берат. Затова се събират рано сутринта, преди да се е показало слънцето. Това се прави при специален обред за "откупване" на тревите от самодивите: бабите подреждат в кръг цедилките, в които са набрали лечебните и магически растения и играят около тях "сключено хоро" в пълно мълчние. От билките, между които на първо място еньовче, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони приговят толкова китки, колкото души са в семейството, наричат ги и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек - с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват и голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест - няма. Впрочем и за нея има половин билка, която обаче само определени билкари могат да намерят и използват. Освен билкарките, през тази нощ билки берат и момите. Свита в нощта срещу Еньовден от седем, девет или дванадесет билки, моминската китка има силата да привлича и омайва избранника на момата. В нощта срещу Еньовден билярки и магьосници приготвят своите церове, като ги варят в нов, пръстен съд, неизползван до сега. Според народната вяра любовни и разделни билки се варят на края на селото, в запустяла къща. Водата трябва да заври постепенно, на бавен огън, запален от сухи стебла на бял оман, който прибавя своята сила към тази на врящите билки. На този ден не се работи никаква работа. В народните представи той е "хаталия" (лош) ден и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи. Има поверие, че в нощта срещу Еньовден небето и земята се отварят и там, където има заровено имане (пари таласъмлии), излиза син пламък. Който го види, трябва да метне дрехата си отгоре или да провре нещо под пламъка. Тогава парите излизат и могат безопасно да бъдат взети. Еньовденските обичаи имат и своята тъмна страна. Тогава действа особен вид вещица- бродницата. Тя отива на чуждата нива, съблича се гола, яхва кросно и изпълнява особен танц, съпроводен със съответни заклинания. Тогава стръковете на нивата и се покланят. Само "царят" на нивата остава прав. Тогава бродницата го откъсва и го носи на своята нива или харман. Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. Обраната нива залинява, а нейната- избуява. Затова през тази нощ стопаните отиват на полето да пазят нивите от такива жени. Друг начин за предпазване от обиране е срещу празника стопанинът сам да ожъне своята нива в средата или четирите ъгъла, за да я намери бродницата вече обрана.
Еньовче - на това дъхаво и непретенциозно тревисто растение българската природа е пребогата. Но независимо че е кръстено на светеца, с чието име е свързан "празникът" на билките, то не е от най-популярните в нашата народна медицина. А иначе еньовчето ще срещнете докъм 1500 м надморска височина у нас из храсталаци, по сухи поляни, край пътища и огради. Цъфти от май до септември, като най-популярно е жълтото еньовче (наричат го още истинско еньовче, същинско еньовче, драгайка), но лековити са също бялото еньовче и лепката. И трите имат сходно действие - диуретично, противомикробно, противовъзпалително, болкоуспокояващо, слабително, противотуморно. С лечебна цел се използват целите стръкове, брани по време на цъфтежа. Цветовете на билката са много дребнички и са събрани в дълги, гъсти, метличести съцветия. Помага при стомашно-чревни заболявания, прочиства бъбреците, черния дроб, панкреаса, далака. Използва се за терапия на депресия и снемане на нервното напрежение. А външно - при рецидивиращи циреи. Стрита на прах билка се посипва върху инфектирани рани и осигурява профилактично действие спрямо вторичното им инфектиране. Еньовчето се препоръчва при лечение на вода в корема, придружаваща чернодробната цироза, както и на възпалителните отоци при острия ставен ревматизъм. Прилага се и при възпалителни процеси на пикочния мехур. Употребява се при задух, възпаление на гърлото, пресипнал глас, при висока температура, глисти. Може да се използва при епилепсия, хистерия, кожни обриви. Успокоява болките при рак. Прах от растението действа кръвоспиращо. Билкари - природолечители, препоръчват пиенето на чай от еньовче и промивки с него при начална форма на рак на езика и ларингса. Прясно изцеденият сок от еньовче, смесен с масло, се препоръчва при тумори по кожата. Еньовчето се препоръчва и при заболяване на щитовидната жлеза. Бялото еньовче, поради съдържащите се в него ензими, има свойството да съсирва млякото (оттам и имената му - сирище, бяла подкваса). / Дряново News
