РЕПУБЛИКАНСКА ТИТЛА С 50-ГОДИШНА ДАВНОСТ
- Написана от dryanovo.net
- Published in Спортни новини
- Hits: 609
- Печат , Е-мейл
Преди 50 години дряновският колективен спорт постигна най-големия си успех в България. Юношеският баскетболен отбор на Гимназията стана републикански шампион по линията на Министерството на народната просвета. За тези мигове припомня треньорът на отбора Милчо Вапцаров:
- Това е един много приятен спомен от живота ми, но той коства много труд от всички, ние тогава се връщахме като шампиони от ученическото републиканско първенство във Враца. Това беше в резултат не на едногодишна дейност, а на многогодишен всеотдаен труд, който вложих не само аз, а и спортистите. Тогава бяхме единствени в зоната, които участвахме в Плевен с два отбора - юноши и девойки. Спомням си, че ни поставиха да играем при много тежки условия - съдиите свиреха срещу нас и публиката на домакините не беше благосклонна, тъй като играхме срещу тях и ги победихме. Инструкциите бяха Плевен да спечелят зоната и да отидат на републиканско първенство във Враца. Но не бяха на нивото, на което ние бяхме подготвени. Получи се така, че плевенчани измислиха някакво формално нарушение на съдиите и ни принудиха да преиграем мача. Повторихме срещата във Велико Търново и пак победихме. Тези момчета, с които спечелихме републиканската титла тогава, за мен си остават винаги юноши, макар че днес те са вече големи и зрели мъже. За тях най-големият дразнител беше играта баскетбол и училището, защото много от тях станаха изявени специалисти и добри хора в обществото. В основата на това, което постигнахме беше Димитър Минчев (Гърнето), без да умаловажавам останалите, защото той беше твореца в играта, беше мотора и всичко за отбора. След него мога да спомена Георги Генев (Маца) с неговия ръст, атлетичност и всеотдайност, постигна много и не случайно после игра в "Академик" - София, "Левски - Спартак" и в националния отбор. Може да се повтарям, но ще потвърдя пак, че в основата на всичко беше трудът и постоянството. На тези всеотдайни хора мога само да сваля шапка и колкото ме уважават, аз ще ги уважавам два пъти повече, защото помогнаха да бъда днес и педагог и треньор и всичко, което постигнах го дължа именно на тях. Благодаря им от сърце.
А ето какво разказва и проф. Венцислав Зимпаров, един от „златния“ баскетболен отбор на Дряново, съпреживял тези незабравими мигове:
Класирането за финала във Враца, бе предшествано от невероятна драма, която за малко да ни изхвърли от играта. Зоналното първенство бе в Плевен и мачовете се играеха на площадка, която наричаха „коритото”. Целият комплекс беше под нивото на улицата и изглеждаше отгоре като огромна дупка, в която се играеха мачовете. По време на решителния мач с Плевен, „коритото” изгледаше като врящ котел. Публиката бе непосредствено над главите ни и неистово подкрепяше своите. Играхме невероятно и спечелихме с пет точки разлика. По-късно разбрахме, че са подали контестация и мачът ще се преиграва. Чувствахме се ограбени, но го преживяхме. Мачът се игра отново на неутрален терен във Велико Търново, на площадките на „Юнак”. Отидохме със самочувствието на сигурни победители, водихме през целия мач и накрая едва не го изтървахме – победихме само с една точка. Беше голям урок. На финала във Враца, само нашата гимназия бе класирала отбори мъже и жени, а тогава наброявахме едва 150 ученика (9-11 клас). Срещу нас имаше училища, които имаха по 1500 ученика. Беше златният дряновски баскетболен отбор на това поколение. В него играеха: Димитър Минчев (Гърнето) и Георги Генев (Маца) (тогава и двамата национални състезатели), Симеон Дончев (Шико), Стефан Русчев (Куруча), Николай Джагаров, Стефан Горанов, Марин Денев, Иван Денев, Пенчо Сяров и аз. Стефан Бенков също беше част от този отбор, но тогава, поради други ангажименти пропусна този звезден миг.Никога няма да забравя как ни посрещнаха сутринта на гарата в Дряново, която беше почерняла от ученически униформи. Когато слязохме на перона, Милчо Вапцаров го понесоха на ръце към града. Влакът не можа да тръгне 10 минути след указаното разписание. Имах чувството, че сънувам. Мачовете във Враца от 11 до 16 май 1965 г. бяха невероятно изживяване. Не ни смятаха за фаворити и бяха поставили срещите ни в програмата в най-горещите часове на деня. Първият ни мач бе изключително труден с домакините от Враца и се игра от 16.00 часа при изключителна горещина. Победихме със шест точки. На другия ден играхме с Варна още по-рано – от 12.00 часа. Победихме ги с десет точки. В същото време „големите” фаворити – техникум „Вилхелм Пик” от София играеха от 20.00 часа на осветление. На третия ден имахме решителен мач с тях и отново от 16.00 часа. Ние вече се бяхме адаптирали към горещината, докато те не бяха подготвени. През първото полувреме ги смазахме – разликата достигна до 17 точки. Водихме убедително през целия мач, като накрая малко намалихме темпото и мачът завърши със седем точки преднина за нас. След този мач всички разбраха, че ние сме новите шампиони. Мачовете с Бургас и Перник бяха формалност. / Дряново News
