A+ A A-

ОТ ДРЯНОВСКАТА ГИМНАЗИЯ ДО ВОЕННАТА И ГРАЖДАНСКА АВИАЦИЯ

pencho penchev140218Един от възпитаниците на Средно училище „Максим Райкович“ в Дряново е офицера от запаса Пенчо Василев Пенчев. Роден е през 1931 година в село Радовци. Основно образование завършва в село Радовци в училище „Васил Левски“, където баща му беше преподавател по математика, физика, химия, френски език и дългогодишен директор на Прогимназията. След като завършва седми клас Пенчо Василев продължава средното си образование в Гимназията в Дряново. Предпочита Дряново пред Априловската гимназия, където чичо му Георги Василев Поп Ненчев е преподавател по български език и няколко години директор. Постъпил в гимназията в Дряново през есента на 1945 година. От начало бил много доволен и от училището и от учителите, но в края на първия срок се разболява от скарлатина. След двадесетдневен престой в болницата при изписването лекарят му казал, че трябва да изгори учебниците, да хигиенизира дрехите си и да почине 1-2 седмици. Отивайки в квартирата си, натъпкал учебните си пособия в печката и ги изгорил. Събрал дрехите си и с много мъка тръгнал за село. Ето какво споделя за житейския си път Пенчо Василев:

- Казах на родителите си, че искам тази година да си остана на село и следващата година да продължа учението си. На другия ден баща ми ме хвана за ръката, заведе ме в Дряново, купи нови учебници и пособия и ми нареди веднага да тръгвам на училище. Съучениците ми вече бяха държали изпити за срока. Аз се явих самостоятелно и ги взех. По това време, в края на всеки срок се държаха изпити по основните предмети и резултатите от тях се вписваха като срочни и годишни оценки. vipusk1949След това неприятно приключение желанието ми за учение още повече се засили. И така година след година, в 1949 г., дойде и края на учението ми в Гимназията. Аз се учех добре, спечелих доверието на съучениците си и учителите. Имаше случай, когато ми пишеха отлични оценки без да ме подлагат на изпит. Имам много добри спомени за училището и учителите. На много от тях още помня имената и лицата им. Ще изброя някои от тях. Поп Димитров – директор, Иван Койчев – учител по рисуване. С него имахме една непредвидена среща, може би 15-20 години по-късно. Аз бях на служба в Добрич. Една вечер се звъни на вратата. Отварям и виждам мой познат от село, а зад него моя учител Иван Койчев. То бяха радост, прегръдки, спомени. Двамата не бяхме се забравили. Прекарахме една чудна вечер. Взе дъщерите ми на колене и ги нарисува набързо за спомен. Помня Йовчо Йовчев – по музика, прекрасен учител. Аз пеех в гимназиалния хор и свирех в духовата музика. Марковски – добър и много строг учител по история, Димитър Долчинков – много добър учител по физика. И с него по-късно често сме разговаряли в Дряново. Лиляна Митакова и Иванка Раева – по френски език. Бонка Тихова – по география, която като млада учителка е преподавала в училището в Радовци. Иванов – по български език и литература. Той ми беше класен ръководител. Даваше ми кураж в началото, когато държах изпити. На 18 години завърших Гимназия с диплом отличен 5,86. Бях първенец на випуск 1949 година и знаменосец на Гимназията. През есента на 1949 година постъпих във Военното училище за летци в Божурище – София. След година и половина станах лейтенант-офицер от Българската народна армия. Завърших военно-техническата Академия и като офицер с висше техническо образование продължих военната си служба по летищата в Република България и в щаба на Противовъздушната отбрана и Военно въздушните сили – достигайки военно звание полковник. Военното училище завърших втори по старшинство. Не бях първи, защото не бях отличен строевак. Военно техническата Академия също завърших втори – без златен медал. Медалът го взе моят най-добър приятел, който беше сина на човек от ЦК на БКП. Но ние с него и след това си останахме приятели. Трябва да призная, че в живота никога не съм се старал да блесна и непременно да бъда първенец. Целта ми беше да усвоявам това, което се преподаваше, за да мога в живота отлично да върша работата, с която съм се захванал. Летял съм непрекъснато 35 години. От тях 22 години във военната авиация и 13 години в гражданската. Тясната ми специалност е летец-щурман. Щурманът е мозъка на самолета. Не случайно, когато ни приемаха във военното училище за летци, тези, които показаха отлични оценки по математика ни отделиха и казаха – вие ще станете щурмани. Това, което правехме ние в самолетите, сега го правят компютрите. Във военната авиация бях бомбардировач и разузнавач. Летял съм на много добри руски бойни самолети – от начало витлови, а по-късно реактивни. Полетите ни бяха само над България и над Черно море. В гражданската авиация беше друго. Там тръгнах да обикалям света – моя детска мечта. Обиколил съм всички континенти на земното кълбо. Возил съм Тракийското златно съкровище до САЩ и Япония. За всичките 35 години имам 13 000 часа във въздуха. Това беше борба със силни ветрове, мъгла и гръмотевични облаци. Имаше много напрежение и рискови моменти, но и много романтика.

Това писмо-изповед ми написа полковник Пенчо Василев Пенчев, който в момента живее във Варна. Жив и здрав е, в добра кондиция и с бистър ум. С умиление си спомня за родния край и милото училище, което му е дало всичко за живота и на което дължи много. Споделя, че винаги, когато минава през Дряново слага цвете на паметника на Максим Райкович. На всички сегашни и бивши и възпитаници на Гимназията в навечерието на 160-годишния юбилей на Дряновското класно училище желае здраве, успех и дълголетие и да носим с чест и гордост името на училището.

Материалът подготви Стефка Димитров – бивша учителка по биология и директор на СУ „Максим Райкович“

/ Дряново News

 

 

 

КОНТАКТИ