НАРОДНИЯТ СЪД В ДРЯНОВО - ОБЕКТ НА КРИТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ
- Написана от dryanovo.net
- Published in Общество и право
- Hits: 1201
- Печат , Е-мейл
Сред осъдените има седем души от Дряново, трима от които получават смъртни присъди и са екзекутирани веднага след процеса.
През тази седмица се навършват 71 години от Народния съд в Дряново (14-25 февруари1945 г.). VI състав на Плевенския областен народен съд заседава в околийския център Дряново и произнася 7 смъртни присъди, 3 доживотни, 7 – по на 15 години, 4 – на 10 години, 2 на по три години, 5 по на една година, 11 по на една година условни, и 8 оправдателни, като срещу 2 подсъдими са оттеглени обвиненията. Процесът е публичен и се гледа в сградата на читалище „Развитие”. Сред осъдените има седем души от Дряново, трима от които получават смъртни присъди и са екзекутирани веднага след процеса.
През последните две десетилетия се появиха редица сериозни изследвания по темата за Народния съд, включително и за нашия регион, които проправят пътя към преосмисляне на оценката за това трагично събитие от българската история[1], представяно в официалната историография до 1989 г. като „справедливо възмездие”. Все повече съвременни изследователи потвърждават тезата, че в действителност са касае за публични политически процеси, при които присъдите се определят и нареждат извън съдебните зали, а съдебното дирене по време на самите процеси се използва от управляващата комунистическа партия за разгръщане на мощна пропагандна кампания срещу нейните противници.
В подкрепа на тази теза е и публикуваното неотдавна критическо изследване „Към дискусията за преосмисляне на близкото историческо минало: събитията в Плачковската селска община (1941–1944) и Народният съд в Дряново (14-25 февруари1945 г.).Хронология на един частен случай” с автор Нина Киселкова.
Текстът е поместен в издадения от Института по история на БАН сборник Political, Social, Economic and Cultural Elites in the Central- and East-European States in Modernity and Postmodernity. Hungarian-Bulgarian History Conference,Budapest,May 14-15, 2009. Papers. Auxiliary Historical Disciplines, Vol. VІ. Editors: Gábor Demeter, Penka Peykovska. Sofia – Budapest, 2010.
Линк към сборника в интернет: http://geogis.detek.unideb.hu/Munkatarsaink/DemeterGabor/Penka_Demeter_BUL408.pdf
Народният съд е създаден в изпълнение на програмата на правителството на Отечествения фронт от 17 септември 1944 г. и действа в периода 19 декември 1944 – април 1945 г. като извънредна временна съдебна институция съгласно Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Процесите в провинцията започват в средата на януари 1945 г. и са общо 119 (122). На 31 януари 1945 г. във Велико Търново, „след проведено дознание от Народната милиция в Дряново, Плачковци, Велико Търново и други милиционерски органи по чл. 2 от Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война“, Ангел Генов, народен обвинител при Плевенския областен народен съд – Велико Търново, предявява обвинение срещу 49 души от 5 околии на област Плевен – Дряново, Елена, Търново, Павликени и Свищов, за престъпления, попадащи под Наредбата-закон за Народния съд. Публикуването на обвинителния акт открива наказателно дело 1/1945 по описа на Плевенския областен народен съд – Велико Търново, насрочено за 14 февруари 1945 г. в околийския център град Дряново. Подведени под отговорност са три групи лица: бивши представители на органите на старата власт и техни помощници, обвинени че „са изпълнявали престъпни заповеди или по своя инициатива са участвували в преследване, избиване, нанасяне побои и жестоки изтезания над борците за народни свободи“ – 14 души, в т. ч. околийския полицейски началник в Дряново, бившия кмет на с. Ганчовец, Дряновска околия, бившия кметски наместник на с. Ялово, Дряновска околия, бивши старши стражари и полицаи при Дряновското околийско управление, бившия директор на каменовъглена мина „Лев“-гара Кръстец и др.; доброволни сътрудници – 17 души, между които свещеници, общински чиновници, търговци и др., обвинени, че „безвъзмездно или срещу малки възнаграждения са предавали сведения отнасящи се до безопасността и важни интереси на партизаните и други борци за народни свободи“; „ярки изразители и популяризатори на правителствената политика, проведена през времето от 1 януари 1941 до 9 септември“ – 18 души, в т. ч. редактори и дописници на местни вестници в Елена, Велико Търново, Кили- фарево, Дряново, Павликени и др.,обвинени, че „с писания, речи и други са допринесли дейно и съществено за влошаване отношенията между България и Съветския съюз и обявяване война на Англия и САЩ“. Средната възраст на обвиняемите е между 39 и 40 години, всички са мъже, източноправославни, грамотни, в преобладаващата си част женени и неосъждани, обвинени по различни точки на чл. 2 от Наредбата-закон за Народния съд. Обвинителният акт съдържа и списък от 93 души, призовани като свидетели, чиято средна възраст е между 38 и 39 години. Сред тях има милиционери от Дряново и Трявна, бивши политзатворници, осъдени по Закона за защита на държавата, техни родственици и др. / Дряново News
