A+ A A-

ДРЯНОВСКОТО СЕЛО КЕРЕКА Е С ДОСТОЛЕПНА ВЕКОВНА ИСТОРИЯ

kereka01181С вековната си история, селото заслужава почитането по подобаващ начин на 400-годишнината му през 2019 година!

Може би малко хора се интересуват и познават историята на възникването, развитието и сегашното състояние на село Керека. То е разположено на площ землище: 11.936 кв. км. и население: 20 жители на постоянен и 70 жители по настоящ адрес към 15.06.2015 г. по (ГРАО)

Определено може да се каже, че се установиха достатъчно научно- изследователски материали, дописки, хроники, летописи и други документи, които недвусмислено уточняват историческото време за възникването на селото. Анализът на тези документи показа, че заселничеството в сегашния Дряновски край, в последствие и в село Керека, е в пряка зависимост от обстоятелствата около възникването и развитието на град Дряново. Повече за Дряново и околните му махали научаваме от една дописка, написана от местния учител Радко М. Радославов през 1874 г.

„От 1869 г. Дряново вече е станало град, нахийски център, нещо като околия, наброяващ през 1874 г. 600 къщи, в които живеят „140 венчила български и 80-90 венчила турски“. Нахията обхващала 10 селища – Дряново и още 9 махали и селца. На всяка от тия 9 махали – пояснява Р. Радославов, са притурени и ония от къщите, които са разпръснати наоколо из планината и които наричат колиби.“ По това време, в част от тези махали и селата край града, са живеели основно българи: 303 семейства в Катранджии, 229 в Каломен, 220 в Караиванца, 205 семейства в Керека, 174 в Бочуковци, 154 в Игнатовци, 150 в Пърша и 78 в Буковец, или общо към 2000 български семейства.”

kereka01182Тия селца, колиби и махали около града са възникнали постепенно и спонтанно. Имената на повечето от тях са свързани с техните първи заселници. Подобна хипотеза има и за възникването на село Керека. В селската църковна летописна книга свещеник Рачо Цочев е записал - „Първите заселници са дошли от голямото тогава село Дряново. Направили си колиби и са подслонявали добитъка си. Покрай тази колиба са направили колиби и други заселници, установили се на това място с добитъка си. Първият заселник имал прочута жена, която се казвала Кера. Когато от околните селища посещавали колибата, казвали, че отиват на Керината колиба и оттам, когато се увеличили къщите, започнали да му казват ”Керяка”. Времето на възникването на селцата около Дряново е документирано в летописната книга на църквата в село Длъгня, писана от свещеник Васил Джапунов, където са посочени следните години за заселването на някои дряновски селца и колиби: село Катранджии – 1625 г.; село Длъгня – 1628 г.; село Гвоздейка – 1630 г.; село Туркинча – 1620 г.; колиби Геня – 1640 г. Тези дати може и да не са съвсем точни, но все пак показват, че селцата са възникнали през периода 1600-1650 г., особено след Търновското и Чипровското въстание, когато българското население масово е бягало из горите, за да се укрие (из Историята на Дряново).

Kато научен първоизточник за възникването на Керека, следва да се счита демографското изследване на историчката Елена Грозданова „Българската народност през ХVІІ век”, издадено като книга през 1989 г., където на стр. 201, таблица 38, № 16, за първи път се споменава, че през 1619 г. в село Керека е имало две немюсюлмански домакинства, което потвърждава предположението, че и Керека е възникнало по същото време, както и съседните му села или казано по друг начин, 1619 год. е годината на възникването на село Керека!

Първите заселници на Керека са се устроили в местността „Бахчието” до водоизточника „Кацата”. В последствие в района се заселват и други родове. След 1800 година къщите на различните родове започват да се сближават и изграждат на сегашното им място, покрай пътя Дряново – Павликени, който започва да се прави през 1873 г. Постепенно Керека се разраства и оформя като център на околните села. Към 1880 г. там вече живеят над 800 жители. Още от това време селото се оформя като самостоятелна административна единица. През пролетта на 1871 г. Васил Левски и неговият сподвижник Матей Миткалото посещават Керека, като създават местен комитет. От 1882 г. то има собствен печат, от който е запазено фото копие. Всички ритуални събития (раждания, женитби, умирания) се регистрират в Керековската община от 1893 г. В 1920 г. към Керека се присъединяват и Еленците, а от 17.02.1941г. с. Керека е самостоятелна община, в състава на която влизат селата Каломен, Туркинча, Балванците и Еленците с общо 1353 жители. Тази самостоятелност продължава до 1959 г., когато всички селища преминават към Соколовска община, Габровски окръг. През всичките години на активното си устройване и утвърждаване като център на околните села, селото е самостоятелно кметство с политически силни и амбициозни кметове. От 1999 г. Керека е   със служебно назначен от кмета на общината кметски наместник. Днес, кметски наместник е Генчо ГЕНЕВ от Дряново.

Населението на Керека е местно и само българско. От 1972 г. е обявено за вилна зона. В Керека е една от първите църкви в околията. Това е Православния храм „Свето Благовещение Богородично” – осветен през 1837 г. Църквата е една от най-старите 100 църкви в България. Паметник на културата от 1975 г. Паметници на културата са още 22 къщи в селото. В църковния двор през 1852 г. е открито селското училище. За обучение на децата се използва гласовата система за обучение, минаваща за най - прогресивната за времето си. През 1885 г., пак в църковния двор се изгражда малък параклис с паметна плоча в прослава на “Св. Св. Кирил и Методий”. През 1890 г. в центъра на селото се изгражда ново училище, главен учител на което станал даскал Воцкин от село Самоводене, в което са учили около 150 деца. Прогимназиалното обучение се въвежда през 1922 г. За директор на прогимназията е назначен Петър Георгиев от Момин сбор, а след него – Цоню Димов Тосков от Керека. По това време в района селото е единственото, в което се е получавало основно и прогимназиално образование. Тук са учили учениците от съседните села - Туркинча, Буковец, Балванци, Каломен и Еленци. Всеки клас е наброявал по 20-30 ученика. Заедно с изграждането на училищата в селото е създадено и местното читалище. То е учредено на 01. 01. 1884 г. с името „Напредък”. Начело са инициаторите даскал Дончо Момчев Хаджиев от село Дебелец и свещениците Димитър Стойнев Лафчиев и Рачо Цочев – от Керека. Новата читалищна сграда, построена с безплатния труд на местното население, с просторен театрален салон, сцена с декори, библиотечна стая и стая за артисти е открита тържествено на 1 януари 1908г. Признание за дейността на читалището е удостояването му през май 1984 г. с указ на Държавния съвет на Народна република България, с орден „Кирил и Методий“ - Първа степен, във връзка със 100-годишнината му. През лятото на 2016 г., читалището се пререгистрира и вписа в регистрите на Министерството на културата като – Народно читалище „Напредък - 1884“, с. Керека, с председател Невена П. Николова. През 1946 г. селото е електрифицирано, а в края на 1961 г. е водоснабдено. В центъра на селото има три паметника. Особено ценен и интересен е паметникът на Св. Св. Кирил и Методий. Идеята за поставянето му е на местното читалище и неговите дейци – учителят Дончо Момчев, свещениците Димитър Лафчиев, Рачо Цочев и други. Камъкът е обработен от местни майстори, като издълбаният в него надпис гласи: „Въ памятъ юбилея на 6 тий Априлъ 1885 г. По случай тисячилетието отъ смьртьта на св. Кирил и Методий“. В същата година на мястото, където е поставен паметникът (в църковния двор), за пръв път в Керека се организира честване на деня на Кирил и Методий. Това е първият паметник в България в чест на братята Кирил и Методий. Другият паметник е посветен на участието в четата на Бачо Киро и поп Харитон, на двама души от Керека в битката в Дряновския манастир през 1876 г. - Станю Събев Варнев и Рачо Върбанов Басов – Халачето, открит през 1976 г. Третият паметник е на родения в селото Цоню Димитров Лафчиев (1918 – 1986 г.), открит през 1988 г.

Керека е родното село на Стoян Цoнeв Гepгaнoв - известен майстор – строител, Рашко Герганов, син на Стоян – известен архитект, работил в Америка, писателят Камен Калчев – герой на Социалистическия труд, професор Иван Рачев Проданов, доц. Рашко Грозков, доц. Марко Узунов, много лекари, адвокати, офицери, стопански ръководители, трима депутати в Народното събрание. Родствена връзка с Керека има и Министър председателят на България - Стефан Стамболов.

Керековци са будни, ученолюбиви и амбициозни, с изявени обществени, прогресивни и революционни наклонности. Най-почитания празник в селото е Трифон Зарезан. Днес Керека е село със затихващи функции, но с нови, активни заселници, за част от които селото не е без значение, с транспортни връзки с Велико Търново и Дряново, пощенски клон и действащо училище, макар и недолюбвано от керековци, поради характера на неговите ученици. За съжаление, с разбита и изоставена църва...С тази вековна история, селото заслужава почитането по подобаващ начин на 400 годишнината му през 2019 г.!

Стефан Варнев / Дряново News

 

 

 

 

КОНТАКТИ