СТРОИТЕЛНИТЕ ТРАДИЦИИ НА РОДА ОСТРЕВИ ПРОДЪЛЖАВАТ И ДНЕС
Родът Остреви, наричан през ХVІІ - ХVІІІ век с прякора Остроолу, се е заселил около 1770 година в местността, намираща се на около един километър северозападно от сегашното село Никоевци, която и сега се нарича „Остревци". Първите заселници са Кольо Остроолу, жена му Никула и синът им Ганьо. Сами си построяват къща на един кат от каменна зидария и калов разтвор, покрита с каменни плочи. С това фактически се поставя началото на строителната дейност на рода.
В последствие Геньо Колев се оженва за Тота и си построява своя къща до бащината. Останки от каменните зидове на тези къщи, пещите, дуварите, доскоро се виждаха, въпреки неумолимото влияние на природата. За отбелязване е също, че по време на чумата по тези места, живеещите Остревци изкопавали в скалите „Копака" пещера с неголеми размери и с малък отвор, където се криели, тъй като си я представяли като някакъв дух или чудовище, което напада нощем. Днес частично е запазена тази пещера (отвора и входното пространство) и се знае като „дупката на Остревци".
След 1885 година Кольо Остроолу изгражда за семейството си нова голяма къща, но на друго място. Новото селище назовава Никоевци, на своето име и на жена си. Тази къща и до днес е обитаема. Тя е двуетажна, с приземие от каменна зидария и етаж на паянтова конструкция. Функционално и архитектурно тя е изградена в характерния за онова време балкански стил. В приземието е оборът със зимник, а на втория етаж има четири одаи и соба, до които се достига по външно дървено стълбище, водещо до голям чардак - надлъж по цялата предна фасада, с изглед към красивата долина на Дряновска река, Чуката и скалите над дефилето към Дряновския манастир. В голямата одая има добре оформена зидана печка. Всичко това неоспоримо говори за строителните разбирания на рода. Допълнително към къщата се пристрояват лятна кухня, с оджак и пеш, стряха, пезули и дори малко скривалище, а от другата страна плевня с летен обор.
Минчо Колев Острев (Миньо) изгражда за семейството си нова къща непосредствено под двора на бащината си. Той участва в българското опълчение през освободителната война 1877/1878 г.
Генчо Колев Острев, роден през 1846 година, син на основателя на рода, още като младеж се отдава на дюлгерлика, става добър майстор и започват да го търсят от различни градове, където наема строежи. Изселва се в село Славейково. Седем години строи в Персия, Турция и Румъния. Негово дело е мост над река Ефрат в Персия, джамии в Йерусалим и Цариград. Най-големият му син, Кольо Генчев Острев, продължава дюлгерския занаят на баща си. Роден е през 1870 година в Никоевци и още 17-18-годишен тръгва с баща си из Влашко. Двамата стават едни от най-търсените майстори в Румъния. През това време Кольо сам си построява в Никоевци отделна къща до бащината. След Балканската война, Кольо Острев става строителен предприемач и наема много строежи - частни и обществени. Негово дело са Банката за кредит и търговия, Винарното училище, Девическата гимназия и много частни постройки в Плевен. Също училищата в село Асеново, село Угърчин и на гара Левски. Дейността му не обхваща само високо строителство. Той строи и моста над река Вит между селата Долна Митрополия и Опънец. В родния си град Дряново ръководи строежите на Ветеринарната лечебница и на читалище „Развитие" през 1923/1924 г. по проект на арх. Никола Кротев, също дряновец. Интересно е да се отбележи, че Кольо Острев започва да си служи с логаритмична линия - новост за техническата мисъл по онова време. Майсторът се разболява и умира едва на 59 години. По-големият от двамата му синове - Генчо, продължава занаята на баща си. Прави църква и алея „Възраждане" в Русе. Синът на най - голямата му дъщеря Гица, Димитър Пенев е бил строителен бригадир в „Заводски строежи", като дейно участва в изграждането на Девненския индустриален комплекс.
По-малкият син на Кольо Острев, Минчо Колев, роден през 1898 година видоизменя техническата област на баща си. След завършване на Морското училище във Варна и машинно инженерство в Берлин, работи във флота като техническо лице, а от 1946 година е професор - завеждащ катедра във Варна. Неговият син, Димитър Острев, възстановява традициите на своя род, завършва строително инженерство и архитектура във Варненския университет. Участва по инвестирането, проектирането и строителството в системата на Министерството на транспорта, както и по национални обекти: свлачищата по ж п линия Синдел - Карнобат, удвояване на ж п линията София - Мездра, пристанище Варна - запад, автомагистрала „Хемус". Съпругата му Костадинка също е архитект. Дъщеря им Ивет продължава родовата традиция и завършва архитектура в София. Като млад специалист-проектант в „Главпроект" - София, печели първите си конкурси у нас. Има и международни изяви. Строителните традиции на рода Остреви продължават и днес.
Николай Пенчев / Дряново News
Със съдействието на дряновеца Рачо Острев
На снимката: Семействата на строителните предприемачи Генчо Колев Острев и неговият син Кольо Острев /в дясно/. Снимката е правена през 1912 година в село Никоевци
