ДРЯНОВСКИЯТ ГРИНУИЧ ЧУКНА 235 ГОДИНИ
Една от първите часовникови кули в България е издигната в Дряново през 1778 година. За времето си тя е била модерно средство за отмерване на времето за труд и почивка на дряновци. Доста по-късно са построени часовниковите кули в Габрово /1835 г/, в Севлиево /1815 г./, в Трявна /1814 г./, в Килифарево в /1820 г./. В първоначалния си вид часовниковата кула е просъществувала до месец октомври 1945 година, когато с решение на Градския народен съвет в Дряново е била съборена.
Кулата е възстановена през 1984 година по запазените архивни снимки, които документират, че тя е била изградена от три части. Долната е с най-големи размери и е представлявала четиристранна призма с квадратна основа и външна страна пет метра. Била е изградена от груб, необработен камък с варопясъчен разтвор и замазани фуги. За осветление на тази част на кулата били оставени единадесет мазгала - пет на западната и по три на източната и южната страна. Във втората част на кулата, представляваща осмоъгълна призма е било поставено стоманеното сърце отмерващо времето, като е липсвал циферблат. Дряновци се ориентирали по броя на ударите на камбаната, която е била с диаметър 0,78 метра. Тя е отлята от известните майстори на часовникови камбани - Къню и Генчо Сахатчийски от Габрово. Първият часовников механизъм е бил твърде примитивен и бързо се изхабил. Той е заменен с нов през 1883 година, изработен от тревненските майстори Генчо Колев и Христо Василев, на който е направена реставрационна възстановка през 1983 година от габровския майстор Илия Ковачев. Днес новата часовникова кула се извисява на 45 метра височина, като вътре са направени 12 площадки с по седем стъпала. С едно пълно навиване часовникът може да работи до 40 часа и гарантира точност до три секунди. / Дряново News
