СТИХОВЕ ПИСАНИ НА ЗАЗОРЯВАНЕ
- Написана от dryanovo.net
- Published in Култура и изкуство
- Hits: 1182
- Печат , Е-мейл
На 21 април в Ритуалната зала, Народно читалище „Дряновска пробуда-2008“ организира представянето на новата книга на Петранка Новосад „Зазоряване“. Литературната вечер настина се превърна в едно откровение на авторката и присъстващите за поезията и творчеството. „Тази книга е написана от моите мечти и най-съкровени моменти от детството ми. Стиховете наистина писах на зазоряване, защото тогава в тишината на утрото усещах всеки звук идващ от природата около мен...“ - сподели Петранка Новосад.
В този все по-противоречив свят, свят на материален разкош, морално разтление, мрак и духовна нищета, красотата и добротата са острови на просветлението, избуяли сред океан от невежество, зло и тъма.
Именно поезията е първопричината за появата и съществуването на тези острови, където човек може да се оттегли за час или два от всекидневната баналност и да потъне в блаженството на забравата. Или просто да попадне в един по-добър свят, където властват Добротата и Хармонията.Стихосбирката „Зазоряване” на Петранка Новосад е успешен и ползотворен опит в посока на измъкване от оковите на Мрака и намиране на път към Просветлението, към Зазоряването. В света на Новосад красотата спасява света, тя „остава” както пише поетесата в едноименната си творба:
Красотата остава
Излязло от снежната пазва
вятърът нежно полюшва
мъничко безгрижно цвете
и сякаш тихо му казва:
„Цъфти, но дните са броени!”
Нехае нежното кокиче.
Напук на вятъра ухае
и като палаво момиче
заплахата какъв ще бъде края
никога не го смущава.
Неписан закон му подсказва,
че догодина пак ще се разтвори,
като предвестник на пролетта
със синия простор ще заговори,
и с песента на пролетта.
В тези редове поетесата философски обобщава идеята за вечното възвръщане на красотата и нейната вечност и непобедимост.Друга ползотворна и добротворна идея, която преминава като червена нишка през цялата книга е идеята за Вечната и Добротворяща Жена, която е създала света, дарявайки го с топлота и обич. Петранка Новосад изповядва схващането, че именно жените са създателките на света като вместилище на красотата.
За вас, жени
Този свят красив жена го е създала.
Дарила го е с топлина и обич.
Творила с фин, изящен щрих,
във лоното на Любовта.
Молитвата към Господ е една:
Да бъдем майки в радост и тъга.
В сърцата на родените деца
рисуваме със мисъл доброта.
Посаждаме цветя на обичта
за идващата крехка светлина.
Да благодарим за тази си съдба,
че сме приели тяло на Жена,
че пълни сме с Любов,
че сме спасителките на света.
Този свят красив жена го е създала.
Тя е нежният творец на чудеса.
Тя събужда истини за вечността.
Тя дарява с Божествени Крила.
Тя, любящата жена!
Жените в поезията на Новосад са горди, те не плачат, въпреки нещастията и самотата. Те „любов даряват, но любов от никого не просят”. Тези жени носят „мъжка сила” в сърцата си и най-важното – „гдето са били, следи оставят”.
Гордите жени
Гордите жени са като волни птици!!!...
Гордите жени не плачат,
макар понякога да са сами.
И често да се реят в самота,
сълзата крият в гордите зеници,
а после капва някъде сама.
Гордите жени любов даряват,
но любов от никого не просят.
В сърцата мъжка сила носят,
и гдето са били, следа оставят.
От дългата тревога на деня
притихват вечер уморени.
Леглата им, останали студени,
но нежна обич топли им съня.
Поетесата мечтае като дете за красотата, разбирана като девственост и неоскверненост. Това желание противоречи на шума на цивилизацията и на по-прагматичните читатели може да изглежда и фантастично, но затова пък е толкова истинско, детско и чисто. Ако прочетем кратката творба „Поне веднъж” ще разберем колко силно и искрено е това желание:
Поне веднъж
Поне веднъж през зимата
искам улицата ми да стане тиха.
Снегът така да навали,
че да спре потокът от коли.
Преспи да затиснат
входните врати
и пак да вали, да вали….
Да стане толкова чисто, толкова тихо,
да чувам звъна на снежинките
и дъхът ми да замръзне от тишина.
Дъхът на читателя след тези прочетени редове спира и замръзва, но не от тишина, а от красота. Голямата част от поетическите послания на Новосад са свързани с утрото и зазоряването. То се превръща в символ на цялата книга, нежно натоварено с метафори и послания. В утрото на поетесата „всяка птичка чикчирика гласно, всяка клонка вее се от песен птича”, а слънцето тича като „конче златно”. Това усещане за мечта, сънуване и бленуване пронизва цялата книга, то е рецептата за вечната младост и жизнерадост на твореца. По майсторски начин тези мотиви са въплътени в творбата „Сънувани морави”:
Разхождам се в сънувани морави,
събирам незабравки и щурци.
Очите ми пак стават млади,
по тялото ми нищо не боли.
Препускам си насън и ми странно леко,
дори краката ми са пъргави по детски.
Косите ми стърчат несресани,
през тях прозира светлината.
Сега живея си сама, в сънувани морави.
Там аз виждам остарялото си тяло
във меките треви сребристи.
Но ставам пак във свойто детско тяло
във следващия сън, но не единствен.
Последната част от книгата „Зазоряване” е съставена от хайку творби. Тази трудна и малко несвойствена за славянското ни многословие форма е изкусно овладяна и изпълнена с авторско съдържание. В тези редове също струи проницателността и мъдростта на поетесата Петранка Новосад.
Павлин Ботев / Дряново News
