ГОСТИЛИЦА СТАНА ИЗВЕСТНА И С ПЪРВИЯ СИ ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС
- Написана от dryanovo.net
- Published in Култура и изкуство
- Hits: 1519
- Печат , Е-мейл
Камен Калчев е председател на журито, което присъди наградите на 25 април 1968 година
Родното ми село Гостилица, обяви Национален литературен конкурс през 1968 година за поезия, разкази и творческа командировка. Инициативата беше моя, а наградите се осигуриха от Държавното земеделско стопанство. Тогава директор беше Руси Станев, авторитетен човек, който ръководеше със замах. Хората му вярваха и го слушаха. За кратко време преобрази селото. Построи два стопански двора, работилници, столова, две административни сгради, асфалтирани бяха улиците и още редица полезни неща. Селото заприлича на модерно малко градче.
Когато отидох при него и му споменах за литературен конкурс, той изобщо не се поколеба. „Аз – каза - Николай, не разбирам и няма да се меся. От мене чакаш да намеря пари и толкова. Действай! Пари ще осигуря. Имаш пълна свобода.” Спомням си също, когато през 1968 година му споменах да напишем история на селището с моята съпруга Гинка Димкова. Руси Станев също не се поколеба. „Пишете – отговори с гърлестия си глас – пари ще се намерят. Аз съм насреща!”
Руси Станев беше директор на стопанството от неговото образуване през есента на 1957 година до 1985 г. Неизменно цели 28 години. И когато му оставаха няколко месеца да се пенсионира, няколко човека не се поколебаха да го изхвърлят като ненужна вещ. Това ли е благодарността към заслужилите хора? Кажете ми!
За конкурса „Гостилица” беше свършено всичко. В деня селото се изпълни с млади и възрастни творци от цяла България: от София, от Варна, от Пловдив, от Стара Загора, от Хасково, от Русе, от Велико Търново, от Елена, от Габрово и откъде ли не. Журито, което пристигна, беше в състав: Камен Калчев – председател, и членове - проф. Иван Цветков, Емилия Прохаскова и Тихомир Тихов. То присъди следните награди на 25 април 1968 г.
Проза
Първа награда – на Радослав Михайлов за разказа „Благородни сънища”.
Втора награда – Дончо Цончев за разказите „Шаро” и „Кощерица”.
За творческа командировка – на Иван Венков за разказа „Като сън измина”.
Поезия
Първа награда – на Стойчо Стойчев за стихотворенията „Внезапен триптих”.
Втора награда – на Иван Николов за поемата „Дъх на пелин”.
Наградените получиха по една домашно тъкана селска торба, на която беше извезано името на наградения, окичена със здравец, и парите от наградата в нея. Атанас Мочуров де на шега, де на истина казваше, че мечтае за такава торба, дори и лев да няма вътре. Вечерта в читалищния салон се проведе голямо литературно четене – първото такова в село Гостилица. Иван Николов например прочете две стихотворения от стихосбирката си „Селянинът с хляба”: „Преспи” и „Нека забравим...” А как слушаха отрудените хора! Което се четеше, те го възприемаха дълбоко в душите си:
Дъхти на дюли пресни
там, където мен ме няма.
Зимата навява преспи:
от голяма – по-голяма
/”Преспи”/
Той заминава, а тя го задържа:
пак ли ще газиш окопната кал?
И ще се върне ли, сноп да завърже,
вол да запрегне, да вземе кавал.
Камък до камък. Ръждива ограда.
Вече отдавна лежат в тишина
дядо ми Делчо и баба ми Рада.
В селските гробища. Мъж и жена.
/”Нека забравим...”/
На другия ден поканих у нас Антон Михайлов, Иван Николов, Стойчо Стойчев (вече покойници) и Атанас Мочуров. Оттогава са останали две снимки, направени в дома ми, които ми напомнят за този конкурс. Предвиждах конкурса да се провежда на две години и правех всичко възможно да се продължи, всичко възможно правеше и Руси Станев, защото усещаше, че е нужен за Гостилица. След две години започнаха да изпращат литературни материали – стихове и разкази отвсякъде. Но конкурсът изведнъж бе спрян. Хората от стопанството и други разни чиновничета повтаряха в хор, че този конкурс е излишен, че се харчат излишни пари и т.н. и т.н. Така се погреба едно начало, което даваше физиономия на селището. Доносниците и завистниците постигнаха своите пъклени планове. Сега от дистанцията на времето с болка бих съобщил имената на тия люде, но те не заслужават тази чест. Но въпреки това за конкурса „Гостилица” още продължава да се говори в литературните среди и дълго още ще се говори...
Проф. д-р Николай Димков / Дряново News
На снимката: Антон Михайлов, Иван Николов, Николай Димков, Стойчо Стойчев и Атанас Мочуров в двора на къщата на Николай Димков, когато се отчита литературния конкурс Гостилица - 1968 г.
