ГАНЧО САВОВ НА 85 ГОДИНИ
- Написана от dryanovo.net
- Published in Култура и изкуство
- Hits: 1461
- Печат , Е-мейл
Писателят никога не е прекъсвал връзките си с Дряново и винаги е носил дряновския дух
На 5 ноември 2015 година в Дряново бе отбелязана 85-годишнината на писателя и публициста Ганчо Савов с Юбилейна литературна вечер, организирана от НЧ “Развитие”. Председателят на читалището Мирослава Лилова откри тържествената среща с юбиляра и му предостави възможност да разкаже интересни случки, събития и преживявания от дряновските си юношески години и творческия си път. Писателят направи това с присъщото си остроумие и сладкодумие. Ганчо Савов получи поздравителни адреси и подаръци от Народно читалище “Дряновска пробуда” и от Народно читалище “Развитие”, както и от присъстващи на срещата приятели и почитатели.
Сред българските писатели Ганчо Савов заема особено място на обединител и духовна връзка както между поколения, така и между култури и идеологически нагласи и принципи. Това се дължи на особения му житейски път и на многостранните му таланти и творчески изяви – публицист с ярко очертан белетристичен почерк, културолог и историограф с големи познания за южнославянските народи, култури и литератури (Босна и Херцеговина, Хърватия, Словения, Сърбия, Черна гора, Македония), изтъкнат преводач от езиците на тези страни, университетски преподавател, литературен критик и филолог, автор на десетки книги, учебници, студии и на стотици статии по проблемите на Балканите.
Ганчо Савов Ганчев е роден на 25.10.1930 г. в Перник, но израства в Дряново в семейството на музиканти, художници и литератори. Затова където и да е пребивавал житейски и творчески, той винаги се е връщал в Дряново, което смята за родно място, винаги си е оставал дряновец по дух и е проявявал характерните за дряновските дейци трудолюбие и любознателност, упоритост и постоянство, остроумие и хумористична нагласа. Никога не е прекъсвал и връзките си с дряновските приятели и културни институции, помагал е и е участвал в местните културни процеси и събития.
След началното си и прогимназиално образование в Дряновското училище “Максим Райкович”, Ганчо Савов учи в Първа белградска гимназия, а после завършва средното си образование в VІ мъжка гимназия в София. Славистичното си висше образование получава в университетите в Загреб, Любляна и Сараево, бивша Югославия (1964-1972). Работи в София като редактор в издателство “Наука и изкуство” и в. “Народна младеж” и като кореспондент в чуждестранни славянски издания, както и като сътрудник на БАН – Институт за съвременни социални теории. Поради голямата си любов към народите и културата на страните от бивша Югославия Ганчо Савов е несправедливо обвинен в ревизионизъм и шпионаж, осъден на 18 години затвор, от които изтърпява 11 години в Старозагорския затвор (1974-1985). Така дряновският писател става един от най-изявените дисиденти – жертви на вътрешните и външни органи на Държавна сигурност през тоталитарния режим. За тези свои премеждия той разказва в книгата си “Капан за контри”(1998 г.). В произведението са описани потресаващи случаи на скалъпени обвинения и преследване дори за политически вицове. Доста от тези случаи щяха да бъдат смешни, ако не бяха тъжни и трагични.
“Политическият затвор бе кошмар – пише Ганчо Савов – но и школа, в която рухват всички лъжеидеали...Това бе голяма проверка на солидарността, чрез която много хора се промениха и извисиха.”
Авторът прави равносметка години след излизането от кошмара. “Човекът, преминал през политическия затвор, сблъскал се и си блъскал главата пред хиляди въпроси от общественото и лично поведение на хората, преодолял времето в най-екстремални условия... си създава критерии, които в по-нататък в живота му служат добре и вярно да оценява събитията и нравствеността около себе си, пък и своята... Някои хора остават доста учудени – продължава авторът на “Капан за контри” – когато разберат, че не само аз, но и доста други бивши политически затворници нямат склонност към активен политически живот, не членуват в партии, макар и да симпатизират на отделни сили. Те не се бият в гърдите, че са съдбоносно пострадали, не демонстрират задъхана омраза към инквизиторите си, не копнеят за мъст, а спокойно и уравновесено, но категорично ги изобличават”
Книгата е обществен документ, но и душевен портрет на самия автор – дряновеца Ганчо Савов – непримирим разобличител на злото, но с доброжелателна усмивка. Като послеслов и свидетелство за събитията, отразени в “Капан за контри” е отпечатана и статията на поетесата Теодора Ганчева – сестра на автора – в която тя разказва твърде емоционално и живо за своите борби за спасяване на своя брат от железните клещи на ДС – многобройните протести и молби в търсене на справедливост на най-високо равнище в политическата йерархия, включително и четири срещи с Тодор Живков. Но всичко се оказало напразно. В тази статия най-интересното е отношението на хората към брат й и към самата нея през онези години. Пренебрежението, премълчаването, отдръпването на приятелите и изолацията – това са най-зловещите резултати от политическата дресировка... Слава богу, че в Дряново Ганчо Савов и Теодора Ганчева винаги са имали приятели и са се радвали на топъл прием!
След 1989 г. Ганчо Савов работи като редактор във в. “Екополитика”, “Балканите днес” и др. Нещатен сътрудник в Института по балканистика, официален кореспондент на хърватската медийна агенция ХИНА и др. Демократичните си възгледи и пристрастия проявява в отношението си към страните, в които минават студентските му години. През 1994 г. издава книгите “Словения”, “Хърватско” и “Босна и Херцеговина – истини и хипотези” Най-свидно и болно му е за Сараево, подложено на продължителна обсада от частите на Югославската армия, оръдеен обстрел, разрушения и жестока репресия през събитията от 1992-1995 г. На тях посвещава книгата с ярка и вдъхновена публицистика “С мастило от сълзи и кръв” (1999). През периода 1994-1996 г. Ганчо Савов е главен редактор на сп. “Панорама”, през 1996-1998 г. е председател на Съюза на преводачите в България. От 1997 г. е хоноруван преподавател във Великотърновския университет по История на съвременните южнославянски литератури и Странознание. Ганчо Савов е участвал в множество научни и художествени конференции, симпозиуми, семинари и научно-изследователски екипи във всички южнославянски страни. Член е на Българския ПЕН–център. Автор е на учебници и изследвания “Южнославянските литератури през ХХ столетие”, “Южнославянските страни”, “Южнославянските литератури до ХХ век” и др. Той е един от изтъкнатите преводачи от южнославянските езици – около 20 преведени книги и много повече отделни произведения и статии. Съставител е на антологии, специални броеве на списания и вестници. Награждаван е с национални и международни отличия: Златен почетен знак на Съюза на преводачите в България (1992), Почетна награда на Министерството на културата за принос в културата (1997), наградата “Балканмедия” (2000) Национална награда за литература “Рачо Стоянов” (2003), Националната словенска награда (2006), Награда на Съюза на преводачите (2006) и др.
За дряновската общественост и културни институции срещите с Ганчо Савов винаги са били полезни и плодотворни. Като го поздравяваме най-сърдечно с 85-годишния му юбилей, ние му пожелаваме още много години да е жив и здрав, все така творчески вдъхновен и да ни радва с нови книги и нови срещи в Дряново.
Генчо Витанов / Дряново News
