A+ A A-

"ПОМНИЧЕТА" ЗА МАЕСТРО ЛЮБЕН БОНДОКОВ

maestro_liuben_bondokov15 години с диригентската палка в Дряново

Ако беше жив, именитият хоров диригент Любен Бондоков щеше да навърши 80 години на 16 октомври. Роден през 1934 г. във видинския град Брегово, където завършва средното си образование. След изкарването на учителския институт е назначен в град Димово като преподавател в местното училище. Става по-късно диригент на пионерския хор във Видин и на фестивал го забелязва големият хоров композитор, диригент и педагог, проф. Георги Димитров. Препоръчва му да кандидатства Държавната консерватория, защото разбира, че е много талантлив и му се отдава работата на диригент. Бондоков записва музикалния висш институт със специалност тромпет, но завършва като хоров диригент. По разпределение е назначен за диригент на читалищния хор в Благоевград, където твори две години и по съвместителство в ансамбъл „Пирин", с главен художествен ръководител проф. Кирил Стефанов. След това се връща във Видин за да поеме смесеният хор „Боян Чонос". Там го назначават и за художествен ръководител на новосформирания фолклорен ансамбъл в крайдунавския град и тук работи три години. Предлагат му да стане методист по фолклор, към тогавашния Окръжен център на художествената самодейност, но канцеларската затворена дейност не допада на Любо, защото няма творчески процес, а той е специалист  в своята област. Истинско сътресение е било за него да напусне фолклорния ансамбъл във Видин, но си тръгва и отива в Плевен, където става диригент на тамошния духов оркестър, но същевременно работи и в Северняшкия ансамбъл.

Бондоков свързва живота си с габровката Деля Дончева и затова идва в Габрово, където за малко преподава музика в училище „Райчо Каролев", като създава пионерски хор. После е на работа в Дома на културата „Емануил Манолов", отговарящ за художествената самодейност. Именно през това време се запознах с Любо Бондоков, а през 1977 година бе пратен в Дряново за да помогне на фолклорния оркестър при танцовия състав при читалище „Развитие", на който предстоеше турне в Могильов, Беларус. Една вечер се заприказвахме с Любо и му казах, че усилено търсят диригент за създаване на смесен хор за школувано пеене към читалището. Обадих се на тогавашния секретар на културната институция Пенка Попова и я успокоих, че въпроса с хоровия диригент е решен, защото познавам много добър специалист  от Габрово, който може да стане ръководител на градския хор. Веднага тя покани за разговор Бондоков и през есента на 1979 година дряновски ентусиасти, бивши самодейци от други хорови формации преди това, сложиха началото на  хоровата формация в нашия град, съществувала 15 години под диригентската  палка  на Любен Бондоков. Тъй като и аз станах хорист,  в теноровата партия, мога с носталгия и тъга, но и с удовлетвореност да заявя, че този не малък период на творческа работа накара дряновският градски хор да израсне през годините и да получи заслужено признание. Първата му изява бе през октомври 1980 година на културните празници „Поезия и песен на Балкана", после с много труд и постоянство стигнахме до заключителния етап на поредния Национален фестивал на художествената самодейност, където завоювахме златен медал. Спомням си, че при разбора на журито, известна хорова диригентка е имала претенции, че дряновския хор за школувано пеене не заслужава тази висока награда. Тогава известният композитор Александър Танев дава своите аргументи в защита на отличното представяне на нашата формация. Заради всеотдайната си работа и изяви на дряновския смесен хор, и за цялостната си дейност, Любо бе награден с орден „Кирил и Методий". Още едно призвание за неговия талант и себеотдаване.

За високият професионализъм на диригента Любен Бондоков говори и един факт от личната ми среща през 1977 г. с маестро, проф. Георги Димитров , който заяви /цитирам по памет/ „ Любчо е един от най-добрите ми ученици в консерваторията и знам, че с каквото се е захванал го е правил професионално и изпипано до съвършенство." Казах на моят приятел Любо за тази оценка и той много беше доволен и щастлив. „Творческите години, когато Любен Бондоков ръководеше дряновския градски хор бяха едни от най-стойностните и добри за него" - казва неговата съпруга Деля Бондокова. И това е вярно, защото ние, хористите „попивахме" всяка негова дума и жест, а той за този период от време ни научи не само да обичаме хоровата музика, но и да бъдем почти професионалисти. Като методист в Центъра за художествена самодейност в Габрово той работи до неговото закриване в началото на 90-те години на миналия век. Така наречената демокрация даде своя отрицателен отпечатък и в Дряново, където постепенно хора остана с много малко самодейци и Любо напусна огорчен. Връщайки се назад във времето ще кажа, че светила в хоровото изкуство са ни помагали за да израснем още повече. Например в годината, когато се подготвяхме за финала на Фестивала на художествената самодейност в Свищов дойде при нас проф. Христо Арищиров и музикалния специалист и педагог Георги Делиганев, които доизкусуряваха песните, за да се представим на нужното ниво. Нашият съгражданин, композитора Тодор Попов също бе гост на нашите репетиции и сподели, че отдавна не е слушал дряновски хор така спято и професионално да пее. Беше обещал да доведе в Дряново и именитият хоров диригент и специалист, проф. Васил Арнаудов, но ангажименти на маестрото не му позволиха да се срещне с нас.

Близо 10 години се навършват откакто маестро Любен Бондоков напусна този тревожен свят, но ние, неговите хористи и приятели от града на майстор Колю Фичето ще го помним и обичаме, докато сме на тази земя, защото той беше изключителен професионалист, педагог и верен приятел.


Любомир Бахчеванов / Дряново News


 

 


КОНТАКТИ