СВЕТА ПЕТКА БЪЛГАРСКАТА ЗАКРИЛНИЦА Е ПОЧИТАНА И В ДРЯНОВО
- Published in Култура и изкуство
- Hits: 1233
- Печат , Е-мейл
Неизвестна фреска от ХVІ в. представя
посрещането на мощите на Св. Петка в Търновград
В църквата „Св. Параскева" в град Роман, Румъния, е съхранена фреска от 1550 г., която представя посрещането на мощите на Св. Петка в Търновград през 1238 г. Стенописецът е изобразил тържествената сцена, като е насочил вниманието към образа на светицата, край която са разположени фигурите на българския цар Йоан Асен II (1218-1241), неговата майка царица Елена, съпругата му царица Ана и търновския патриарх Василий, а зад тях - църквата, в която ще бъдат приютени реликвите. Вляво от царя са изографисани столични боляри и висши клирици, а на заден фон се вижда Търновската крепост. Над изображението е разположен кирилски надпис на среднобългарски, който в превод гласи:„Пренасяне на мощите на св. Параскева в славния град Търново".
Позиционирането на храмовата сграда извън пределите на крепостните стени говори в полза на предположението, че тленните останки са били положени в църквата „Св. 40 мъченици".
Стенописната композиция и съдържанието на надписа недвусмислено насочват към текста на Пространното житие на Св. Петка Търновска от Патриарх Евтимий:
„И когато прочее премина франкските владения и стигна до своята страна, всички околни се стичаха със свещи, с кадила, с благовонни масла и изпращаха ковчега на преподобната към славния царстващ град Търново. Щом благочестивият цар Йоан Асен се научи, излезе от града с майка си царица Елена, със своята царица Ана и с всичките си велможи. С тях беше и всечестният патриарх кир Василие с целия църковен клир и неизброимо множество хора. Царят и всички с него излязоха пешком на четири пъприща от града да посрещнат с много почит преподобната; на ръце я поеха тържествено, от душа и от все сърце я целуваха с обич. Пренесоха я и я положиха в царската църква, където лежи и до ден днешен и дава различни изцеления на прибягващите с вяра и любов към нейния славен ковчег."
(Превод на Климентина Иванова в Стара българска литература, том 4. Житиеписни творби, София, 1986).
Представените данни свидетелстват по безспорен начин за широкото разпространение на култа на българската закрилница посредством нейното Пространно житие, от което днес са запазени немалко ръкописи в Румъния. Става ясно още, че почитането на светицата в Молдова има дълбоки корени. Именно този пиетет би могъл да бъде една от основните предпоставки, вдъхновили акта на пренасянето на мощите й от Цариград в Яш през 1641 година.
Кирил Ненов
Институт за исторически изследвания към БАН
Историята свидетелства, че в 1239 година край Дряново е построен манастир „Св. Петка" с едноименна църква в памет на пренасянето на мощите на св. Петка. На път за Търново шествието пренощувало край Дряново, където се стекло за поклонение околното балканско българско население. С вярата, че мястото се освещава от светостта на мощите, се строи манастир и църква. Така се родила традицията на ежегодните народни събори в Дряново. Създаден най-напред като богомолски събор на „святото място", постепенно той се развил като ежегоден пазар, панаир.
Света Петка е живяла през втората половина на Х в. във византийска Тракия. Родена е в Одринска Тракия в селището Епиват (дн. Селимпаша) близо до Силиври и град Каликратия, а родителите ѝ били благочестиви и уважавани хора. По-големият ѝ брат Евтимий, който също поел пътя на монашеството, бил ръкоположен за митрополит на Мадит (Майтос) и след смъртта си също бил канонизиран като светец. Според житията ѝ още като десетгодишна св. Петка чула в храма гласа на Иисус Христос и решила да се посвети на вярата. Тя сменила дрехите си с просешки и често раздавала своето имущество на бедните. Когато родителите ѝ починали, а брат ѝ вече бил монах, Параскева напуснала дома си и обходила светините на Константинопол (Цариград), като пет години прекарала в пост край усамотения храм "Покров Богородичен" в Ираклия. След пет години тя заминала за Светите места, посетила Йерусалим и Божи гроб, като се установила в Йорданската пустиня. Параскева следвала примера на прочутата св. Мария Египетска, като живяла тук много години. Предусещайки смъртта си, тя през Цариград се завърнала в Епиват и се заселила при храма "Свети Апостоли", където след две години тихо изгаснала, водейки усамотен и свят живот. По онова време вече нямало нейни живи роднини. Състрадателни граждани погребали монахинята вън от градските стени като чужденка. / Дряново News
