A+ A A-

АРХЕОЛОГИЧЕСКОТО ЛЯТО В ДИСКОДУРАТЕРА ЗАПОЧВА ПРЕЗ ЮЛИ

diskoduratera_tekstЗа четвърта поредна година студенти от Нов български университет, специалност Археология ще проведат през месец юли своята практика в римското тържище Дискодуратера край Гостилица. Под ръководството на доц. д-р Илиян Боянов, преподавател в Нов български университет те ще се опитат да разкрият тайните на емпориума. "Макар и трудно и тази година успяхме да осигурим средства и ще продължим проучванията си в периода от 6 до 26 юли. Предвиждам да работим във вътрешността на тържището. С помощта на геофизични изследвания, в очертанията на крепостта са открити основите на още четири сгради, които   ще са обект на проучване през това археологическо лято, сподели доц. д-р Илиян Боянов няколко дни преди екипът му да започне работа на терен.

Емпориум Дискодуратере не е известен от писмените сведения на античните автори. Единствените извори за тържището са археологическите проучвания и епиграфските паметници. Епиграфският архив на Дискодуратере наброява до момента седемнадесет надписа на старогръцки език, които се намират на самия обект. Ето какво пише на една от колоните: "На добър час! Градът на траянците /издигна статуя/ на своя основател император Марк Аврелий Антонин, Германски, Сарматски, Мидийски, Партски в тържището Дискодуратера, когато управител на провинцията беше Азелий Емилиан". Обектът е проучван спорадично през 1907 г. и 1922 г., като за първи път по-мащабни археологически проучвания тук извършва Богдан Султов между 1958 и 1961 г. За изминалите 50 години от последните археологически проучвания в Дискодуратерe до днес емпориумът никога повече не е бил обект на интерес от страна на българската археология. За сметка на това интензитетът на иманярските набези се увеличава с всяка изминала година. Към момента иманярските изкопи покриват над 70% от площта на тържището, като са разрушени почти напълно главната му порта и отделни сектори на крепостната стена.

Римското тържище (емпориум) Дискодуратере е разположено на левия бряг на река Янтра в местността „Калето" на 2 км южно от село Гостилица, община Дряново. За първи път името на тържището става известно на науката в края на XIX век. При изследването на старините около столицата на Второто българско царство - Велико Търново, Карел Шкорпил споменава за римска пътна станция, разположена на римския път от Нове (дн. Свищов) през Никополис ад Иструм (дн. с. Никюп, Търновско) към Августа Траяна (дн. Стара Загора). По-късно Иван Велков публикува епиграфските паметници, които били струпани около южната порта на тържището. От надписите на старогръцки език става ясно името на тържището - Дискодуратере, градът, който го основава - Августа Траяна и времето, когато е основано - най-късно при управлението на римския император Марк Аврелий (161 - 180 г.), вероятно между 175 и 180 г. От своето основаване до средата на III в. Дискодуратере е принадлежал административно към територията на Августа Траяна в провинция Тракия, а най-рано след управлението на император Филип Араб (244 - 249 г.) преминава към провинция Долна Мизия. Последният надпис с името на Дискодуратере е от времето на римския император Аврелиан (270 г.), но вече издигнат не от Августа Траяна, а от Никополис ад Иструм. През средата на III в. (251 г.) Дискодуратере е разрушен от готите, но скоро е възстановен и достига своя разцвет през IV - V в., продължил до нашествията от средата на V в., които слагат край на съществуването на емпориума. Животът тук прекъсва чак до Второто българско царство, когато е възобновен под формата на средновековно селище.

След всички проучвани през тези три години, според д-р Илиян Боянов вече ясно се разграничават четири строителни периода в Дискодуратера, които са добре датирани с монети и други материали. "Най-ранният от тях се характеризира с един опожарен пласт, в който бяха открити горяла монета на Гордиан III (238 - 244 г.) и горяла фибула от средата на III в. Това опожаряване може да се свърже с нашествията на готите от 250/251 г. Следващият строителен период е добре датиран с монети от втората половина на III в. до първата четвърт на IV в., гема с изображение на императорска двойка от III в., фрагменти от тера сигилата, произведена в Бутово и др. Към същия период може да се отнесе изграждането на перистилното жилище, едно от караулните помещения, както и на самата крепостна стена или нейни поправки, ако съдим по вградения в конструкцията на портата надпис, посветен на Филип Араб (244 - 249 г.). Третият строителен период е датиран с монети на император Константин Велики (309 - 337 г.) и неговите наследници до последната четвърт на IV в. В този пласт не са регистрирани опожарявания на проучваната площ, които да бъдат свързани с готското нашествие от 376/382 г. Последният строителен период обхваща времето от края на IV в. до първата половина на V в. В този пласт се откриват предимно монети на императорите Теодосий I (378 - 395 г.), Аркадий (383 - 408 г.) и Хонорий (393 - 423 г.). На този етап не може да бъде казано със сигурност, дали хунското нашествие от 443/447 г. е сложило край на съществуването на Дискодуратера, тъй като и в този пласт не бяха регистрирани опожарявания". Паралелно с находките от римско време, археолозите попадат и на погребения от 13 и 14 век и на останки от вертикален тъкачен стан, което говори, че селището е обитавано и в по-късен исторически период.

Екип на д-р Илиян Боянов е извършил необходимото почистване и документиране на откритите материали през трите години на проучване на тържището - керамика, монети, украшения и те са на съхранение в Исторически музей в Дряново. / Дряново News






КОНТАКТИ