ПОЩА ДРЯНОВО НЮЗ: КУЧЕТО СИ ЛАЕ - КЕРВАНЪТ ЩЕ СИ ВЪРВИ
Детските спомени ме връщат в бащиния скут, където притихнала слушах приказката за "Неволята". За ония трима братя, които попитали баща си: "Ами ако ни се счупи колата?", а той отговорил: "Ако ви се счупи колата, викайте Неволята. Тя ще ви помогне."
По неволя си я припомних на 9 април /събота/, когато ураганния вятър повали електрически стълб в двора ни. Веднага потърсихме по телефона служители от "Електроснабдяване". До половин час колата вече беше пред дома ни на улица "Рачо Стоянов" № 43. Вежливото и усмихнато момче "обезвреди" накъсаните кабели. Тъй като електрозахранването не беше прекъснато, а телефонът работеше, ни казаха да продължим сами. Падналият стълб не беше нито пречка, нито опасен за преминаващите коли и хора. Решихме да провокираме и интереса на екип "Гражданска защита" в Дряново. Оказа се, че дежурният е ангажиран и повече нито го чухме, нито видяхме. Така лека полека започнахме да викаме "неволята". А чрез страниците на вестника можем ли, уважаеми съграждане заедно да извисим глас за нова рубрика. Предлагам да я наречем: "Кучето си лае - керванът си върви". Можем ли с помощта на българските приказки и народни умотворения да разкажем за онези малки камъчета, които често преобръщат колата по житейския ни друм? А нашата приказка по отстраняването на поваления от вятъра електрически стълб продължи така: Насъбраха се съседите. По възрастните жени ни успокоиха, че сме се разминали с "малкия дявол". И разсъждаваха на глас, какво ли щяха да правят, ако това се беше случило в техния двор. Та те едвам стигат до кварталния магазин, за да си купят хляб и мляко. Само, че "лозето не ще молитва, а иска мотика". И така с помощта на двете съседски момчета успяхме да отстраним падналия стълб, за който трябваше да чакаме да дойде кран, но чак в понеделник. Днес е понеделник, но нито кабелите са оправени, нито някой се сеща за "чудото" от събота, което по щастлива случайност не взе жертва. Във вторник /12 април/ екипът от електроснабдяване пристигна, за да ни каже, че трябва да заплатим метална кука. Само така падналите на земята кабели могат отново да бъдат подредени. До тук двете момчета са единствените положителни герои от нашата приказка. Те просто извършиха рутинно своите задължения, а жалби и оплаквания дори и не мислим да подадем към съответните институции, защото сме наясно с готовите отговори. Тук обаче ще ви дам два примера: в началото на 90-те години работех като екскурзовод в експозицията на Исторически музей към Дряновски манастир. Спомням си две големи наводнения /през април, май/, когато без да се обаждаме на когото и да било обикалящите екипи на Гражданска защита ни взеха с дежурната кола. Беше невъзможно работещите там да се приберат по друг начин. И още един: миналото лято работих в атрактивен туристически център на остров в Италия. Там вятърът и водата
бушуват в приказен, но често зловещ танц. Никой от жителите или гостите на острова не дава сигнал за природната стихия, а просто дежурните екипи следят и веднага реагират. Не само помагат, а и сами отстраняват повалените след бурята дървета, възстановяват оградите на къщите. Та нали и ние сме в обединена Европа. Тогава какво пречи да получаваме безвъзмездната помощ от съответните институции, без да чакаме "сговорната дружина" от съседи и приятели да "повдигне планината". Така поваления от вятъра електрически стълб ни отвори очите за мъдростите и поуката, скрити в българските народни приказки и поговорки. Вярвам, че и Вие уважаеми съграждани сте натрупали много незарастващи рани през годините. Не ги крийте повече, а като народния мъдрец разкажете вашата приказка за неволята. Нищо, че "Кучето ще лае, керванът ще продължава да си върви".
Милена Рачева / Дряново News