IN MEMORIAM - СБОГОМ НА МИХАИЛ ТОПАЛОВ - ПРИЯТЕЛ НА ДРЯНОВО
На 11 февруари, на 90-годишна възраст си отиде от този тревожен свят един от най-стойностните и плодовити историографи на нашето съвремие Михаил Топалов-Памукчиев. Той беше журналист и писател, автор на близо 30 книги с историческа значимост. Водещ на телевизионни предавания като "Векът на Михаил Топалов" и "Старият албум". Неговите интервюта с Атанас Буров, княз Кирил, Кимон Георгиев станаха достъпни след 1990 година. Михаил Топалов е
„Обичам града на Колю Фичето и дряновци, не само защото от тук тръгна идеята да напиша две-три книги, но и защото по време на пребиваването ми в Дряново усетих атмосферата, бита и живота на истинските скромни и трудолюбиви балканджии. Интересното за мене беше - споделя Памукчиев, че банкера Буров уважаваше дряновци, заради искреното им уважение към него, макар, че по това време болшинството от тях бедни и онеправдани след военните години. Политикът и банкерът Атанас Буров, както се знае, беше въдворен в Дряново и не беше свикнал с тези мизерни условия, но се изненада, че дряновци го приеха човешки и добронамерено. Трогна ме - споделя още Михаил Топалов един внезапен жест на Атанас Буров. Присъствахме на погребение на ваш съгражданин тогава. Някъде в страни стоеше момче, може би сираче, облечено само по ризка и сетренце. То трепереше от студ. Забелязал детето, банкера свали палтото от себе си и го наметна. Този факт ме порази!" - завърши разказа си Михаил Топалов.
Ние, дряновци, трябва да сме благодарни на именития журналист и публицист Михаил Топалов, защото чрез книгата си „Срещи с Буров", той популяризира и нашия град. Затова днес, след неговата кончина може само да кажем своето „Благодаря" и се преклоним пред неговата светла памет!
Сбогом приятелю на Дряново!
Любомир Димитров
* * *
Откъси от интервюта с Атанас Буров, проведени от Михаил Топалов-Памукчиев :
- Банкерът ражда ли се обучава ли се, възпитава ли се, как е според вас?
(Замисля се, ходи бавно, гледа навъсен, намръщен и клати глава.)
- Често казват, г-н Памукчиев, че животът е бил една борба. Не борба, не. Животът на всеки човек е едно Ватерло, една страхотна битка. И то жестока, безпощадна битка. Особено за нас, за банкерите. Всяко нещо се ражда на този свят с дарбите и с пороците си, г-н Памукчиев. Банкерът е роден да се блъска дене и ноще, да мисли дори когато яде, да мисли дори когато спи, да мисли когато е в банката си. В природата нищо не се дава даром. Само едно нещо се дава даром - зестрата на момата, при нас, при християните.
-Какъв е английският метод на просвета?
-Най-простият, най-ясният и най-приятният. Там се знае, че образованието е много важно и много скъпо нещо. Че учен може да стане само човек с много пари и много желание за учение. Затова държавата дава безплатно основно образование с много приятна и ясна програма за децата: с повече пеене, с повече рисуване, с повече спортуване - и по-малко назидание и учение. Детето научава първо песента за майката: "Майчице, добра", а след това - английския химн, после песента за краля или за кралицата. Три песнички се учат там преди молитвите. У нас попове-те се наложиха първо да се чете молитва преди учение: (пее)
„Дядо Господи, прости ме, моля ти се от душа, с ум и разум надари ме да не мога да греша." И „Отче наш". Леле майко! Що бой съм изял, докато науча четирите молитви за пред учение, за след учение, когато бях дете.
* * *
Откъси от интервюта с Михаил Топалов-Памукчиев:
- Срещали сте се с много значими и известни личности от българската история на ХХ век- с Атанас Буров, с брата на цар Борис III - принц Кирил Преславски, за които сте написали и книги. Как стана така, че получихте този шанс, г-н Топалов?
- Всичко това си има предистория. И до ден днешен помня много ясно как на 16 септември 1935 г., когато се записах да уча в Севлиевската гимназия, ме срещна един дребен и елегантно облечен учител по стенография - Недялко Гализов. Той ме попита дали искам да се запиша за неговия курс - трябвали му 40 ученици, а той имал само 39. Обясни ми какво е стенография и за 4 г. обучение станах най-добрият в гимназията. А по-късно и в София. Заради тези си умения съдбата ме избра да имам изключителната възможност да запиша спомените на тези двама велики мъже - Буров и Кирил. Кирил беше бохем човек, беше научен около него да има само жени, песни и музика. След като комунистите го вкарали в затвора, той лежал в килията 10-ина дни и му омръзнало, казал им: "Ако не намерите човек, с който да си говоря, да ми пее и да ме забавлява в килията, ще се самоубия. Така Европа ще разбере, че сте зверове." Нашите мислили кого да поканят и се сетили за мен. Макар и на 25-26 г., вече знаех над 2000 песни, много шлагери, пеех в кабаре "Ориент", освен това съм най-добрият стенограф, на всичкото отгоре съм лежал и в затвора преди 1944 година.
- Как се съгласихте да бъдете в килия с него - там едва ли е било уютно?
- Ооо, предложиха ми заплата 4000 лв., казаха ми - в затвора ще спиш, ядеш, там ще живееш. Парите ме устройваха, защото преди едва си докарвах 1500 лв.
- С кого все пак не успяхте да се срещнете и разговаряте през тези години? Кои личности Ви се изплъзнаха?
- Това са само трима души. На първо място поставям Иван Вълков - бившия министър на войната. Той беше много сладкодумен, но само когато отидех при него без бележник. Вторият човек, когото не успях да запиша и стенографирам беше Екзарх Стефан, който обвинен, като английски агент, беше интерниран в село Баня. Негово преосвещенство Стефан казваше само едно: „Низвергнатите нямат думата!" Третият човек, който отказваше да разговаряме, беше Димитър Гичев.
Дряново News
