A+ A A-

И НИЙ СМЕ ДАЛИ НЕЩО НА БЪЛГАРИЯ, А ЗАЩО НЕ И НА СВЕТА... ?

rajna_chuhovskaХубаво е да има човек къде да се завръща - усеща корени, усещам сила! И аз Райна Чуховска, пак ще се върна в моето родно село Марча. Ще се върна цитирайки поетесата Мила Велчева „...Как в старата къща звъни тишината... когато се вслушва да скръцне вратата, до прага да свърнат объркани крачки, на прозорчето да похлопа и друг освен здрача!" И ето ме до старата ни къща до скоро покрита с плочи. Но натежаха те и ги подменихме. Изчезна част от приказността на надвисналата стряха и шепота на камъка подреден от незнайни майстори познаващи душата му. И от тук искам да открехна вратата и да тръгна, за да разкажа какво са дали селата Марча и Крънча на България, а защо не и на света...?

Ще тръгна много от далече, от годината 1800-тна с името на Колю Фичето и с името на село Крънча и с това, че и до сега се знае къде точно е била къщата където е роден. И до сега там има купчина камъни - никой не ги бута! След това, след Крънча иде ред на Дряново, на Търново и на всичко сътворено от него. И не само гениален архитект е бил той. Ако се вслушаме в гостиловската песен за него, там се редят думите „...пък Колю викна да пее със мъръмътъ да свири..." - душата му е пеела в съзвучие с това което е съграждал. И тук искам да наредя академик Христо Недялков, другия дряновец прославил края ни по света. Майката на Маестрото Стефана Колева е от село Крънча, от рода на Колю Фичето. Предполагам, че уважаемия читател вече разбира, че ми се иска да кажа, че кръвта вода не става и дарбите се предават на идващите поколения. Много ми се искаше да разбера дали има роднинска връзка между рода на Колю Фичето и Габровския род, но няма вече хора, които да разпита човек, които помнят нещата. Но да ли са роднини или не, тук съм отредила място за Нора Габровска, момичето, което свири на пиано, явява се на конкурси, печели ги без да учи в специализирано музикално училище. И продължавам с Елена Гайдарска, която е завършила актьорско майсторство във ВИТИЗ. Играла е в Сливенския и Габровския театър. А Дончо Рачев е един неосъществен художник, поклонник на оперната музика. Не знам дали има запазени негови картини, но в моите спомени стои един голям би го нарекла плакат - Георги Димитров, а зад него линията за високо напрежение с опънати проводници, който може да мисли разбира за какво става въпрос - за развитие,... за пътуване в бъдещето...

И пишейки така имам чувството, че съм в галерия и минавайки от картина на картина все едно отварям нови и нови страници от безкрайната книга на живота. Следващата е за Марко Марчевски - писател и общественик. Творчеството му е насочено предимно към младите читатели. През 1950 година той получава Димитровска награда. Един човек раздал се на хората и преродил се в децата си - синовете Димитър и Марин и дъщерята Искра. Димитър Марчевски е кинорежисьор на филмите „Царска милост" 1961/62 г. И „Легенда за Паисий" 1962/63 г. Марин Марчевски е завършил Бабелсбергското филмово училище - прави документално кино. През 1976 година снима в Гостилица филма „Наше село", спечелил наградата на публиката на Пловдивския фестивал на документалното кино по онова време. До 1982 година той реализира още десет документални филма в България. От двадесет години Марин Марчевски живее в Германия. Бил е заместник директор на Берлинската филмова академия. За да може да прави кино се отказва от този пост и работи като доцент преподавател. Искра Марчевска също завършва кинорежисура.

Такова едно писание не може да мине без името на Марко Ганчев - поет, сатирик, есеист, преводач, редактор и общественик. Присъдени са му националните награди за литература „П.Р. Славейков" и „Рачо Стоянов". Носител на орден „Стара планина" I степен. Шест години е посланик на България в Беларус. Племенник на Марко Марчевски.

И още едно име допълва поредицата - Генчо Денчев Ганев - живее в Щатите и работи в НАСА. Едва ли там е заявил, че е от село Марча /прашинка в световната карта/, но друго си е човек да си знае какви хора са се родили и разпръснали по света от тая малка гънка на Централен Предбалкан.

От начало не мислех да споменавам имената на учителите от Марча и Крънча /тия, които знам/, но те също са част от духовния потенциал на региона. Представям ги по старшинство: Петрана Даскалова, Петрана Илиева, Кунка Кирякова, Светлана Ганчева, Райна Чуховска, Денка Линева, Маргарита Маркова и Доньо Донев. Юлия Дабкова пък работи в Историческия музей в Дряново.

През последните години в село Крънча придойдоха творци, привлечени предполагам от уединението, от първичността на горите и поляните, а може би и от някакво духовно излъчване, неподвластно на сетивата. Това са художниците Румен Ракшиев и Кирил Гюлеметов, както и небезизвестният Боян Папазов - театрален драматург.

Читалище „Христо Ботев" в селото също през годините беше истинско духовно средище, а театралните постановки на самодейците бяха истински празник. Като заглавия помня две пиеси - „Татул" и „Цигани" и двете са класика и предизвикателство. От самите постановки имам само смътни спомени /много съм била малка/, но наистина беше празник!


Весела Коледа и Честита Нова Година на читателите на вестник „Дряново НЮЗ"


Гостилица-Марча

Райна Чуховска / Дряново News


И едно напомняне за всички марчовци - празника на Читалището ще бъде на 8 януари 2011 година от 12 часа в село Марча

 

 

 

 

КОНТАКТИ