ТАКА БЕШЕ В УЧИЛИЩЕ ВЧЕРА. А ДНЕС? ...
ПЪРВОТО НОВОБЪЛГАРСКО ВЗАИМНО УЧИЛИЩЕ Е ОТКРИТО НА 2 ЯНУАРИ 1835 ГОДИНА В ГАБРОВО СЪС 70 УЧЕНИКА И ПРЪВ УЧИТЕЛ - НЕОФИТ РИЛСКИПървото извънманастирско, така да се каже „светско" училище в Дряновско, е открито обаче не в Дряново, а в село Каломен - през 1806 година. След него следва „отварянето" на училището в Дряново - през 1815 година.
Учителите отначало били слабо възнаграждавани, затова покрай обучението на децата те се занимавали с някакъв занаят. Най-напред учителите били хранени от населението и му плащали по 1 грош месечно за обучението на децата. После, когато училището се подобрило, всеки ученик започнал да плаща но 1 лира на година, нещо като такса, и бил длъжен да носи в училище всяка сутрин през зимата по едно дърво за отопление. Парите събирало училищното настоятелство и вече то плащало на даскала, според това, как, с каква заплата е условен, но вече без да го хранят учениците. Например, училищното настоятелство на средната махала, състоящо се от десетина души, към 1874 година изплащало на учителите ежегодно по 14-15000 гроша.
Общо в Дряново през 1874 година имало три мъжки и женско училище. Разбира се, могло е да не се откриват 3 училища в града, а да се създаде едно голямо и модерно училище, но тогава всяка махала теглела към себе си.
През 1858 година дряновското училище става класно. В него се преподава по взаимноучителната метода.
Когато Радко Радославов бил учител в централното училище в Дряново, в него и в училищата из махалите около града, се събирали около 940 ученика. Той пресметнал, че в Дряновска нахия имало българско население с 2137 венчила /семейства/. Всяко семейство се състояло средно от 5 души, или всичко 10 685 жители българи. От тях имало 940 ученика момчета и момичета, или на 11 жители единият бил ученик. В самия градец Дряново имало 2450 жители, или по един ученик на 6 жители. Горещ патриот и радостен от постиженията на Дряново в просветно отношение, Радославов не се побоял да сравни положението на учебното дело в тоя град, което не отстъпвало тогава по броя на учениците в Германия, САЩ и Италия.
Със заповед на Министерството на народната просвета от 20 септември 1896 година училището в града приема името „Максим Райкович". В един от протоколите на училищното настоятелство в Дряново се съдържат данни за откриване на новата училищна сграда през ноември 1898 г., построено със средства, завещани от архимандрит Максим Райкович.
През учебната 1933/34 г. започва набирането на средства от вечеринки, томболи и утра за направата на бюст на Максим Райкович.
* * *
Първото новобългарско взаимно училище е открито на 2 януари1835 г. в Габрово със 70 ученика и пръв учител - Неофит Рилски.
Обучението се водело по два часа - сутрин и следобед. Зимно време учениците ходели сутрин, щом съмне, а лете се ориентирали по слънцето, докъде е огряло или по хвърлената сянка от къщите
Като се открила гимназията, учениците се ориентирали за времето по биенето на камбанката:
Първи път биела за събуждане. Втори път - за тръгване на училище. Трети път - за влизане в клас. Във взаимното училище нямало писмени оценки за успеха и поведението на учениците. Всеки ученик се оценявал индивидуално от показвателя/ помощник на учителя за всеки чин/ и според знанията, и прилежанието си минавал на по-предно място в чина, или на по-горен чин. В края на деня се раздавали морални награди - картонени табелки с цветни ленти и надпис „ПРИЛЕЖЕН", „ПОКОРЕН", „БЛАГОНРАВЕН" и др., а непослушниците носели черни табелки с надпис: „НЕМИРЕН", „ЛЪЖЕЦ", „ЛЕНИВ" и др.
Обучението в Габровското училище било безплатно. „Школата е обща и от край светът ако додат, нека се учат..." повелява Васил Априлов.
Заплатата на Неофит Рилски била 4000 гроша годишно. Учителите от класното училище получавали през 1867г. от 6000 до 9000 гроша годишно. По това време: една училищна табла струвала 2,5 гр., едно тесте хартия - 3,5 гр., една Неофитова граматика - 12,5 гр., една ока сирене - 2 гр., една кокошка - 3 гроша.
За да не напущат децата своеволно училището, родителите на учениците подписвали разписка: „Уверявам аз, долуподписаният, като предавам момчето си Иван на школата да се учи 3 години, ако го взема по-напред, да дам на школата 100 гроша...В тия 3 години имам борч да го пращам всеки ден на школата, когато е отворена; ако го не пращам, ще дам на школата каквото определят кметовете, освен/ ако не даде Бог/ ако остане от някоя телесна болест..."
В инструкция, съставена от Н. Палаузов и В. Рашеев от Одеса през 1845 г. се нарежда: „Никой от родителите на учениците, които се нахождат в школата, няма власт да дохожда в училището и да се оплаква, кога наказват и бият детето му, защото за такива жалби няма място... Който дойде с такава жалба, да даде 50 гроша в полза на училището."
Из училищните закони от 1868 г.
- Във времето на учебните часове ако някой от учителите не се намери в длъжността си без извинителна причина, подлежи на парично наказание. За пръв път - 20 гроша, за втори път - 50 гроша и за трети път - 1 турска лира.
- Учениците са обязани да бъдат всеки ден в училището, освен в празниците и в другите дни, когато училището празнува. Училището ще приема ученици един път годишно - от 24 VІІ до 1 VІІІ.
- Ученикът се изключва, още когато получи в уроците си четири нули. Също се изключва, когато получи в поведението си четири нули.
- Бащите са обязани да прегледват всеки месец отчетите на синовете си, които учителите ще им дават за успехите в учението и за поведението им, и да се подписват по-долу.
- Оценките преди и след Освобождението в Княжество България били по петобална и шестобална система. В източна Румелия в периода 1880 - 1885г. била въведена десетобална система: 0 - никакъв; 1,2,3 - слаб; 4,5 - удовлетворителен; 6, 7 - добър; 8,9 - твърде добър; 10 - отличен.
В първите училища ставали изпитания на всички ученици: частно - по Рождество Христово и публично - през юли -продължаващо почти месец. Първият публичен изпит в Габрово станал при учителя Тодор Бурмов на 8 юли 1858 г., в присъствието на д-р Васил Берон от Търново. Преди изпитанието училището се обкичвало с венци навсякъде. В изпитната стая се поставяли образите на Кирил и Методий, и В. Априлов. Учениците започвали изпита с школската молитва и царската песен, а един по-голям даровит ученик произнасял слово. на учениците се раздавали награди - книги.
Още от 1892 г. се прави проект за единен български правопис, но едва през1922г. се създава Закон за общия български правопис.
През 1896 г. се създава Правилник за униформата на ученичките в девическите средни училища. Мотивите за създаването му са , че „Ученичките гледат повече модата, а не училището.../. През 1911 г.. чл.113 от правилник на МНП регламентира задължителното униформено облекло във всички средни училища. В протоколната книга на Априловска гимназия от тази година е записано: „Ученик, който се улови в училището, на улицата или на публично място без формена шапка за първи път се наказва с шест часа затвор, за втори път се отстранява временно от гимназията за шест дни, а за трети път - се изключва".
Съвременен музей на образованието се създава 70-те години на 20 век в Габрово, в сградата на Априловска гимназия, където с министерско постановление от 1 януари 1974 г. се разполага Националния музей на образованието. Съвременната експозиция на музея се създава през 1986 г.
Подбрала, Цонка Христова
Дряново News
