A+ A A-

ГАНЮ ГУБЕРКОВ ДОВЕДЕ РУСНАЦИТЕ В ГРАДА

pametnik_obshtina133 години от освобождението на Дряново

Освободителната война от 1877-1878 г. е велико събитие, което българският народ пази в своята памет. За дряновската общественост, преживяла погрома на Априлското въстание в Дряновския манастир, войната е голяма надежда, посрещната с неописуема радост, вълнение и готовност за саможертва за извоюване на свободата. Народната памет е възпяла това събитие в дряновската песен *:

„Тъмен ми облак премина

над туй ми сербес Дряново,

бял ми го орел водеше...

Не било облак гръмовен

най били бели казаци.

Не бил им орел водача,

от влашко да ги поведе,

най ми ги Ганю водеше-

на Филип Тотя верен брат.

Че ги доведе в Дряново,

от робство да го отърват.

Че ги поведе и заведе,

горе ми в Стара планина,

на връх „Свети Никола".

Слънцето да си посрещнат,

слънцето, свята свобода".

Спомените разказват за оня съдбовен ден, когато дряновци чули, че легендарния генерал Гурко е превзел старата българска столица Търново и със войските си ще премине през Дряново. Тук започва трескава подготовка за посрещането на освободителите.

ganjo_guberkovНа 8 юли 1877 г. в Дряново тържествено забили камбаните на трите църкви. Към обед от към махала Гилей влиза една войскова част от 30-ти Донски казашки полк, на коне, начело с полковник Орлов. Пред руските офицери на бял кон яздел водача им, мургав, левент мъж - Ганю Губерков от село /Кайджика/, днес село Скалско. Ганю Губерков бил решителен и непримирим в борбата с робството. В своя дом е укривал Филип Тотю. Роден е в село Скалско през 1856 г. През 1876 г. Участвал като доброволец в Сръбско-Турската война. През Освободителната война още на 12 април 1977 г. Пристига в Румъния. В Кишинев се записва опълченец и след пристигането в Търново застава като водач на руските военни части от 30-ти Донски казашки полк, насочен за освобождаването на Дряново, Габрово и Севлиево. Участвал до края на войната в сраженията при Шипка и Стара Загора.

Посрещането на руските войски в Дряново е станало тържествено, с множество народ, начело с духовниците, първенците на града и учителите- Най-напред тичали децата. Деветгодишният Генко изпреварил всички и когато стигнал на площада пред Баръмовия хан, където се спрели руските офицери, той паднал от умора, но извикал силно - „Гурко". Един офицер слязъл от коня и го взема в прегръдките си, а той продължавал да вика - „Гурко", „Гурко". Дряновци затрупали руските войни с цветя, храна, напитки и тютюн. От тогава в Дряново е останало името на фамилията „Гурчето". На същия този 8-ми юли, привечер, в присъствието на руските офицери и дряновските първенци се учредява Временното общинско управление, с кмет Хаджи Сава Иванов, известен с участието си в Националното църковно движение и спасил Дряново от опожаряване на града след погрома на Априлското въстание в Дряновския манастир през 1876 г. Приносът на Дряново за победата на Освободителната война е значителен. От дряновския район са участвали 167 опълченци, сражавали се при Шипка, Шейново и Стара Загора. Във войната са загинали 14 от тях. Дряново се превръща и в санитарен център за лекуването на ранените войници и офицери от Шипченските боеве. Щабът на руската армия отдава голямо значение на Дряново, като център, от който се насочват военните действия за Шипченския и Тревненския проходи.

Цанка Съчкова

Дряново News

------------------

* Песента за посрещането на руските войски в Дряново е записана от Пенка Поптодорова

 

 

 

КОНТАКТИ