ЗА СВЕТЛИНАТА В ПОЕЗИЯТА НА ТЕОДОРА ГАНЧЕВА
Теодора Ганчева на 75 години
Теодора Ганчева е родена на 9 юни 1935 г. в София, но живее продължително в Дряново и творчеството й е свързано с този град. Завършила е музикознание и пеене в Държавната музикална академия "Л.Пипков". Автор е на книгите "Кръстопът на лястовиците"(1961), "Плуващи пясъци" (1967), "Третият полюс"(1976), "Слънцеброене"(1994). Издала е поетичните книги за деца "Хвърчило"(1967), "Изложба детски двор"(1974), "От игра до игра"(1981), "Чадърът на мама" (1987), "Вълшебно ключе" (1992), "Слънчево време" - роман за деца (1982), "Пролетта на чудесата" - стихотворения и приказки за деца и др. През 2005 година издава и поетичният сборник „Преминал майстор през земята", посветен на Първомайстора Колю Фичето. Носител е на национални и международни литературни награди, като наградата за поезия от Седмицата на детската книга и изкуства за деца; Международна награда на ОИРТ за детския радиомюзикъл "Ден на чудесата" (1985), Международна награда от Болоня, Италия, за "Чадъра на мама" (1988), Първа награда в Националния конкурс "Поезия и песен на Балкана"(1989), Национална награда "Рачо Стоянов" - за цялостно творчество (1994); Орден "Кирил и Методий" - І степен.
Теодора Ганчева е член на СБП, член на Международния ПЕН клуб, председател на българската секция на Международния съвет за детска книга BBU.
Порив към неизживяна красота-едно вечно движение около съкровеното "умно място" на поезията, фиксирано и чрез заглавията на стихосбирките ту като "Кръстопът на лястовиците", ту като "Третият полюс", "Подвижни пясъци" или "Слънцеброене". Впечатлението от поезията на Теодора Ганчева е за един непостоянен, вечно променящ се свят, сред който поетесата търси някакви устои и опори и като че ли ги намира в няколко митологизирани пространства: светът на детството в Дряново; светлината на майчинството, любовта и приятелството; творчеството. В това отношение две стихотворения от първата и последната й стихосбирка маркират основния обединяващ мотив сред тематичните пространства, а именно "Денят се ражда винаги засмян" (от "Кръстопът на лястовиците" 1962 г.) и "Слънцеброене" (от едноименната стихосбирка - 1994 г.). В тях слънцето се явява стожер на живота и на поезията със своята неизменна същност. Затова поетесата изгражда своето творчество около неговите синоними - светлината, смеха, радостта:
Денят се ражда винаги засмян
и светъл като нови, ясни мисли.
Денят отваря виждащи очи
със нов възторг и вяра озарени.
("Денят се ражда...")
Веднага след първото стихотворение се откроява и стихотворението, посветено на нейния син Светлин - "Син родих":
...че в ранния утринен час
щом детският глас прозвуча,
ярко светна ранила зора,
тъмнината разкъсала с длани.
Вдигна менци, от слънце ковани,
и със утринна светлина
тя ми кръсти сина.
Светлина тя му плисна в зениците
и за път му изля светлина.
И тържествено пееха птиците
над сина:
- Светлина, светлина!...
Светлин остава голямата светлина в живота на поетесата. Тя живее за него и отдава всичко за него. Дори и доброволното й заточение в Дряново през последните години я превръща в една съвременна Майка Горио, която понася всички лишения и страдания в името на детето си - нейната светлина, талант, красота и свещен кръстопът.
И в "Слънцеброене" - една безпощадна равносметка за изминатия творчески път и отправна точка за нови вдъхновения - поетесата осмисля своята опора в оптимизма на душата си и нейната вяра в светлината на доброто и на вътрешната си енергия. Така Теодора Ганчева демонстрира основните "слънчеви" качества на поетическия си характер: гордост от младостта и красотата, гордост от поезията, гордост от своя град, род и дом, гордост от пътешествията на скиталческата си душа.
Тази статия би могла да носи заглавие "Между светлината и мрака в поезията на Теодора Ганчева", тъй като на поетесата струва не малко усилия, житейски изпитания и душевен стоицизъм търпението и умението да напише само гордите си "слънчеви" стихотворения, да не се оплаква от съдбата през годините, когато изгубва своите близки, разделя се с първия и втория си съпруг, бори се за спасяването на своя брат, осъден на дългогодишен затвор по политически причини, остава без редовна работа и сигурни доходи, понася с усмивка и бодрост премълчаването и недооценяването на нейното творчество - и само тук-там в стихотворенията й прозират тъмните и нощни страни на буйния й и непреклонен женски характер - първичното, езическото, магьосническото и дяволското в младата и красива тъмнокоса и тъмноока дряновска поетеса.
Стихосбирката "Слънцеброене"(1994) представя Теодора Ганчева в годините на нейната зрелост и освободеност от натрупаните негативи и житейски премеждия. Деветдесетте години на ХХ век са период на преоценка и преобръщане на цялата българска литература - години на нови списания, нови литературни сдружения и общества. Теодора Ганчева не остана встрани от тези процеси, тя участва и разтърси здраво своето слънчево Орехово дърво на поезията, от което паднаха истински зрели плодове със сладки ядки. Но тя не прекали, а с вярно чувство за мярка написа и публикува само онова, което беше достойно за нея и за хората от Дряново, не се дистанцира от своите приятели. В това отношение много верен показател за нея е музиката -с верния тон, хармонията, ритъма и такта. Не е случайно композирането на книгата "Слънцеброене" като музикално произведение - трябва да напомним, че поетесата има музикално образование и биографично е свързана с композитори и музиканти: баща й Сава Ганчев е композитор и поет, съпругът й Ивелин Димитров е известен музикален деец и диригент, синът й Светлин Ивелинов е хореограф и режисьор в Музикалния театър, близки приятели са със съгражданина й Христо Недялков, Светла Тодорова, с пианистката Мими Дичева, Олга Стоянова, семейства Чуховски, Стефанови, Витанови и други културни дейци. Та подчертаният уклон към музиката в поезията на Теодора Ганчева излъчва една много специфична гордост и самочувствие, свобода и виртуозност на вариациите и играта на формата. Така песента става водещ мотив в творчеството й. Известно е, че по стихотворения на Теодора Ганчева са създадени няколко чудесни популярни естрадни песни с национално значение: "Жива вода", "Преминал майстор през земята" (за Колю Фичето). Тези песни стават основа на два важни тематични кръга - любовта като физическа и духовна еманация на живота и любовта към творчеството и родния край. Тази романтична нагласа я води към два любими свята, тясно свързани помежду си - светът на легендите и светът на детството. Единият се проявява основно в творчеството й за деца, а другият - в стихотворенията, посветени на Дряново и особено на Колю Фичето.
Теодора Ганчева има няколко култови стихотворения за Дряново, които са много известни и представляват принос към културното наследство на града. Те са рецитирани често от деца по случай различни празници. Този принос е оценен и на поетесата е присъдена Националната награда за литературно творчество "Рачо Стоянов" на традиционните дряновски културни празници "Поезия и песен на Балкана"през 1992 г. От тези стихотворения ще отбележим най-хубавото - "Липи" с посвещение "На моите учители от Дряново" (от стихосбирката "Кръстопът на лястовиците"- 1962 г.). В образа на петте кичести липи, надничащи с клоните си в училищните стаи, сякаш са олицетворени вдъхновените дряновски учители, край които са минали младите поколения:
Пет кичести липи... Под тях и ний
лудувахме и жадно радост пихме,
те слушаха и вярваха в мечтите ни,
които с детски жар им доверихме.
("Липи")
Така достигаме до разкритието на това "съкровище на пламенна любов" - до последната и най-съкровена книга на Теодора Ганчева, книга-обричане на вечната красота и творчество -"Преминал майстор през земята" - светая-светих и връщане към исконните корени и универсални ценности, олицетворени в градежите на ненадминатия дряновски майстор Колю Фичето.
Издаден под егидата на Националната фондация "Първомойстор Колю Фичето", на която Теодора Ганчева е секретар и работи всеотдайно за издигането й, художественият албум с надслов "Преминал майстор през земята" (2005) е в съавторство с арх. Николай Тулешков и е богато илюстриран с фотоси от творенията на майстора. Той представлява рядко издание, съчетало поезия, наука, архитектура и художествена фотография, но нас ни интересува в случая водещото участие на Теодора Ганчева, защото нейните стихотворения за Колю Фичето са най-ценното и оригиналното в този сборник. Това са 34 стихотворения - апотеоз на личността и делото на големия възрожденец, постигнат чрез въображаеми разговори и изповеди на лирически вдъхновената авторка с нейния вдъхновител ("Опитвам се душата ти да разгадая", "Аз нямах друга истина - строих", "Уж ръце обикновени", "Нямал своя къща", "Майсторе мой, приближи ме", "Първомайсторе, ще те попитам, кажи ми..." и др.). Всъщност тези стихотворения без заглавия образуват една драматична поема, сред която централно място заема триптихът, пресъздаващ сътворението на моста на река Янтра при Бяла - "Нощ една и девет оки восък", "Майсторе мой, приближи ме" и "Гореща е варта, кипи до бяло".
Колю Фичето и Дряново са неугасващата светлина, която се излъчва и ще продължава да се излъчва от поезията на Теодора Ганчева.
Генчо Витанов
Дряново News
--------------------------------
МАГАЗИН „САРА" - Перилни и почистващи препарати и бебешки продукти - гр.Дряново, Ви предлага - богат асортимент от стоки. Високо качество на ниски цени. Ежедневни промоции.
ЗАПОВЯДАЙТЕ ПРИ НАС !
Всеки ден от 9:00 до 19:00 часа, неделя на повикване.
Адрес: гр. Дряново, ул. „Шипка" 184, GSM: 0897 374910
