A+ A A-

ФИРМА "ЧЕХ" Е ПОБРАЛА ОПИТА И АМБИЦИИТЕ НА ЧЕТИРИ ПОКОЛЕНИЯ

petra novosad0518Петранка Йорданова Новосад e родена през 1944 г. в Павликени. Завършва средно образование в родния си град, а по-късно учи в Учителския институт в Плевен. Преквалифицира се и след първите учителски години впоследствие работи като икономист. През 1993 г., заедно със съпруга си Йосиф, полагат основите на фирма „Чех”. През 2012 година предава поста си на икономически директор на внука си Пламен, за да се отдаде изцяло на любимото си хоби – рисуване и писане на книги. От 2000 година до момента е представила картините си в 15 самостоятелни изложби и в три пленера по дървопластика и живопис. Написала е 6 книги в проза и 7 книги - лирика. През 2006 г. е номинирана за бизнес дама на 2005 година за България. Член е на Международния клуб на жените „Зонта”. За благотворителната си дейност многократно е получавала грамоти от Общините Дряново, Велико Търново и Павликени.

- В какъв момент от живота ѝ намирам днес Петранка Новосад? По какво се различава     днешният ѝ ден, тук в село Соколово, от този преди?

- Днешният ми ден е най-вече спокоен, свързан преди всичко с любимите ми занимания – писане на книги, рисуване на картини, все неща, които ме успокояват, вдъхват ми сили за живот, дават ми увереност. Просто живот на село, сред тишина и красива природа… Разбира се, пак съм сред работниците, макар за малко, но така ми е по-спокойно.

- С какви чувства си спомняте първите години от пристигането на семейството Ви тук, в Дряновска община през 1993 година?

- Да си призная не бяхме посрещнати много радушно. Имахме сериозни спънки от институции, от които зависеше откриването на производствените помещения…например с електрозахранването случаят беше много сериозен. Дори по лицата на съседите ни тук, в Соколово, личеше недоволство от нашето пристигане..Спомням си, че истинската реабилитация в очите на Общинската приемателна комисия, начело с архитект Махлебашиев, се случи едва когато опитаха от блюдата с нашите колбаси… Мисля, че усилната ни работата, вкусът и качеството на продуктите ни, и нашата добронамереност победиха недоверието. Впоследствие взаимното уважение и респект между нас и Общината, институциите и хората много ни помогнаха да си стъпим на краката. Сещам се за много акуратни и сериозни хора като Васил Първанов, Димо Раев, Рашко Христов, Йордан Бонев…все наши приятели.

- Как успяхте, Вие и покойният Ви съпруг Йосиф Новосад, за кратко време да превърнете една малка „саламджийница“, използвам нарочно думите на първооснователя – стария Чех, напуснал родната Моравска Острава и дошъл в България, в една просперираща и утвърдила се на българския и световния пазар фирма?

- Постигнахме го с много работа, отдаденост, трупане на опит… Качеството и вкусът са признато предимство на стария Йосиф Новосад сред павликенските майстори. Съпругът ми впоследствие вложи всички унаследени знания и умения, и онази безкомпромисна взискателност към качеството на продуктите. Днес фирма „Чех“ е побрала опита и амбициите на всички поколения – майсторлъка на първия Новосад, усъвършенстван повече от половин столетие, още толкова време на втория Новосад, който заложи както на фамилния, така и технологичния опит в различни държавни предприятия, на опита на най-елитните майстори на Търновския месокомбинат, а сега е времето за прилагане на най-новите технологически познания и иновации на третия и четвъртия в рода Новосад. Мисля, че приемствеността, заедно със затворения цикъл на производството, коетo e гаранция за най-добра суровина, поддържат конкурентността на фирмата. Удостоявани сме с много златни и сребърни, дори не броя бронзовите, медали от участия в изложения на Асоциацията на месопреработвателите в България, десетки грамоти и сертификати за качество... Всяко признание е награда, но и отговорност и последващо усилие да се опази постигнатото и да се търси развитие.

- И как се прави бизнес днес – при този нисък стандарт на потребителите, обяснимо свит пазар, в условията на конкуренция със западните фирми?

- На фирмите от хранителния бизнес винаги им е било трудно, но днес - в пъти повече. Когато дойдохме в Дряновска община и открихме фирмата, започнахме с 6 човека – ние със съпруга ми и още 4 работници от Велико Търново. Днес при нас работят 320 човека. Йосиф беше много отдаден на идеята да спечелим и опазим доверието на клиентите ни. Той винаги беше редом с работниците, с ботушите, с дочената синя манта… и така се превърна в един прекрасен пример за децата ни. Внукът ми Йоско върви по неговия път. Една година отложи следването си, за да поработи и опознае всички стадии на производството. Започна като обикновен работник и премина през всички етапи на производствения цикъл. Днес вече е студент - и в негово лице фирмата ще има своя бъдещ графичен дизайнер. Синът ми Йосиф пое управлението на фирмата и показа размах, кураж и предприемачески дух. Фирма „Чех“ се разраства, но е изправена и пред предизвикателствата на икономическата среда, пред динамиката на времето. Много от хората обедняха и докато преди се купуваха например по две пакетчета кайма и един килограм кренвирши, днес се купуват само едно пакетче кайма и два, три кренвирша… Да, работим в условия на ниско потребление, свит пазар, конкуренция с български и европейски фирми, което означава повече усилия, иновации, богат асортимент, високо качество.

- Като говорите за асортимент, посочете някои от най-новите продукти на фирмата. Сигурна съм, че ще зарадваме гастрономите сред читателите на вестника.

- С удоволствие… Бих препоръчала агнешки бургер с подправки, бейби наденица с кашкавал, колбас с шунка и кашкавал, сръбска плескавица, сръбска наденица, наденица "Майстор Миро" и разбира се, всички традиционни наши продукти, които от години задоволят и най-изтънчените вкусове на клиентите ни.

- Вие винаги сте намирали време да избягате от цифрите и балансите и сте се захващали с Думите и Четката… Разкажете ни за миговете на вдъхновение и за тревогите на чувствата. Тук ми се искам да цитирам проф. Радослав Радев, който казва за Вас в книгата Ви „Откраднато спокойствие“: „Петранка Новосад има чисти очи за природата и в описанията ѝ звънят метафори, тя умее да цени приятелства и когато разказва за тях е най- слънчева и южна“

- Обичам да слушам хората, да преживявам казаното, да улавям пулса на живота, на природата и после да пиша и да рисувам… Издала съм няколко книги с лирика – 7,   и проза – 6, и сама си ги илюстрирам с мои рисунки. Две от тях са още „топли“ – „Палитра“ - стихотворения и илюстрации на картини от последната ми изложба, организирана от Община Горна Оряховица. Зам. кметът Йорданка Кушева представи поезията ми и току-що излязлата от печат стихосбирка "Палитра".   Малко по-късно във Велико Търново представих същите картини на поредната ми самостоятелна изложба и обявих само като факт издадената ми след Великден книга с разкази – „Откраднато спокойствие“. Разказите са обединени от мотото „Не на насилието“, което беше мото за годината и на „Зонта клуб“, на който съм член. И двете изложби бяха открити и представени от проф. Антоанета Анчева. Предстои ми представяне на последните ми картини в изложбената зала на Икономовата къща в Дряново в навечерието на 24 май – Празника Светите братя Кирил и Методий и славянската писменост и култура.

- За мен лично книгите Ви от „Сага за Чеха“, които разказват стогодишната история на двата рода – на Чеха и на Комитата, са много ценни, защото в тях се е осъществила една духовна среща на различни поколения, които се учат да общуват, и които търсят по свои пътища житейските си истини.

- Поиска ми се да се съхрани историята на четири поколения от рода, да се съединят пъзелите в един дълъг период от сто години… Сега пиша третия том, но не бързам, нека да се натрупат събитията, а четвъртия том очаквам да го напишат най-младите.

- Винаги свързвам Вашето семейство с щедро дарителство и спомоществователсво… Няма да забравя как за всяка Коледа, над 10 години поне, подготвяхте големи подаръци – с продукти на фирмата, пари за дрехи, учебни пособия, за децата сираци, полусираци и деца в тежко материално положение.

- Да, с Йосиф сме помагали…Той беше много милосърден човек. Бяхме си дори „осиновили“ братче и сестриче от Дряново, след като родителите им загинаха при инцидент. Бяха много малки, доизучихме ги, подготвихме им баловете, а после момчето дори работи известно време при нас. И на други деца сираци сме помагали, работиха при нас. Сега са родители и прекрасни хора.

- Имаше времена, когато лично Вас съм Ви срещала на почти всички значими събития в Дряново, помагали сте много на Общината, училищата и културните институции за празници…. Днес живеете в Дряновска община, но по-малко Ви срещам. Как се променя Дряново през годините?

- Подобно на повечето малки градчета и на Дряново му е трудно, но си мисля, че е необходима по-голяма инициативност както на хората от властта, така и на бизнеса и на жителите… Ако сравня Дряново с Павликени - там се усеща единодействие, действеност, инициативност   с по-голяма сила… И ми се струва, че при наличието на две читалища в Дряново, трябва да има повече културни събития… Аз обичам този край и искрено се радвам на всеки успех. И това не е случайно. Правнучка съм на участник в Дряновската епопея - Колю Маринов Топалът от Долен Ветрен, един от малкото останали живи четници.

- Какво искате да кажете на дряновци?

Позволете ми да използвам като послание един мой стих от последната ми книга:

Пътят е като живота – има начало и край.

Начинът, по който ще го извървиш зависи от теб…

Да спреш, да помислиш накъде да тръгнеш…

Да се върнеш назад, да останеш…

Или да продължиш напред – ти решаваш!

Интервю на Румяна Станчева / Дряново News

 

 

 

КОНТАКТИ