A+ A A-

ОСТАНАХ В ДРЯНОВО, ЗАЩОТО СЕ ВЛЮБИХ ...

venci simeonov0318Венцислав Димитров Симеонов е роден през 1963 г. в Дряново. Завършва средното си образование в родния си град. В Санкт Петербург учи в Технологичен институт, специалност „инженер-химик.“ Участва в десетки конкурси по състезателни танци и достига „В” клас. Един от създателите на танцово-поетичния спектакъл „Листа от градината на Мория”. През 1992 г. изпълнява главна роля във филма “Посланици на красотата”, заснет в Русия по поръчка на БНТ. От 1992-94г. - работи като мим и актьор в театър ”Тама”-София. От 1994 е професионален фотограф. Прави свои изложби в България и чужбина. Носител на престижни награди от конкурси по фотография. Един от учредителите на Българско сдружение „Рьорих“.

- Какъв човек е Венцислав Симеонов? Кои от детските си мечти успя да сбъдне

- Весел, жизнерадостен, любопитен и .... нелесен! Едната ми мечта беше да уча в чужбина , провървя ми и завърших Технологичния университет в Петербург , специалност „Органична химия“ , като едновременно с това се занимавах с танцово изкуство и хореография. Стана така, че второто ми занимание беше по-любимо… Днес с усмивка и умиление си спомням сцената, концертите, спектаклите... Бях мим и актьор в един частен театър… в далечната 199 година. Времето бяха много динамично и интересно - имаше надежди и противоречия в обществото… Когато театралната ни формация се разпадна, превърнах едно друго свое любимо занимание в професия - станах фотограф.

- От всичко, което сте правили, кое цените най-много? Към кой момент от живота си сте привързан?

- Най-силно ценя семейството си, приятелите си, творческата атмосфера… Вълнуват ме традициите и модерността в изкуството и културата. Завърнах се в родния си град , за да сме заедно със съпругата ми Гергана , която изключително ценя като творец и спътник в живота. И защото родният въздух ми дава сила и криле, зарежда ме с добра енергия. Имам разностранни занимания , които обичам и развивам, доколкото мога, и се радвам, че и моите две дъщери носят част от този разнолик мой заряд. Привързан съм към всичко ценно и непреходно в живота , което отстрани може да изглежда малко, но за мен е важно, защото е истинско…

- Какво в днешното Ви битие на фотограф Ви прави щастлив? Всички познаваме баща Ви - Димитър Симеонов, най-добрият фотограф сред учителите. Той ли ви вдъхнови да започнете да снимате?

- Щастие човек намира в любимата си работа, а при мен тя е творческа и всяко нещо в нея ми носи удовлетворение и хармония и… ме зарежда. Освен това хората, моментите , природата , които снимам, никога не са същите. Всеки път се налага да ги преоткривам и това внася толкова топли и цветни нюанси в деня ми.. А баща ми , освен учител и музикант, е научил много млади хора на фотография, пчеларство, музика ... Аз съм му безкрайно благодарен! Но истинският ми учител за няколко години беше чичо Петър Божков , едно явление в българската фотография на 20 век. Мога много да разказвам за него...с благодарност и уважение.

- Преминали сте през различни етапи – артист, танцьор, преподавател, читалищен деятел, общественик, фотограф. Вярно ли е, че човек може да бъде добър само в едно?

- Стремил съм, доколкото мога, да добър в това, което правя. Понякога „по-малките“ неща са се оказвали по-значими от „големите“ и удовлетворението ми е било по-голямо. Питал съм се и аз през годините в какво вложих най-много от своето Аз..и все си отговарям, че най-хубавото предстои . Бих се радвал, ако хората виждат в мен един добър и съзидателен човек, отколкото само професионалист. Защото непреходните неща в живота не се измерят с почести и слава...

- Известно време сте живели в Санк Петербург – един красив и неповторим град. Какво Ви заведе там и какво Ви даде той?

- В този огромен град, наречен с право Северната Венеция, отидох да уча. Попаднах в една много динамична и артистична атмосфера, в която се усещаше разцвет на всички изкуства. Бях мотивиран и вдъхновен за нови неща.   Като хоби , както споменах, се занимавах с танцово изкуство, разработих своя система на обучение, дори няколко месеца преподавах на студенти първи курс в техния ВИТИЗ, / ЛГИТМиК /. Беше интересно и провокативно…В Русия научих много за силата на вярата и любовта към родината. Сега мога със сигурност да кажа, че Петербург ми даде много – знания, умения, среда, атмосфера, приятелства. Днес си спомням с благодарност за годините, преминали в културната столица на Русия и ми хрумва идеята, че мога да направя една фотоизложба с такова име.

- Годините, прекарани на сцената в Русия и в България, какво бяха за Вас – хоби, приключение, урок, призвание?

- Сцената е нещо магнетично и всепоглъщащо, независимо колко си талантлив. Но тя остава завинаги една тръпка, една красива илюзия, един неповторим спомен, един недосънуван сън...С годините постепенно ме привлякоха други духовни пространства и средства за себеизразяване. Сега, като си спомням , разбирам , че беше едно динамично, сложно и интересно време, което наистина направи живота ми низ от приключения , но и ми даде много опит и уроци.

- Не знам има ли друг дряновец, пътувал до Западен Тибет. Какъв отпечатък остави у Вас пътуването Ви до там? Казват, че там човек разбира как да е наясно със света и себе си? Така ли е?-

- Всяко пътуване, освен че води до нови, непознати места, е пътуване навътре към нас самите. За мен беше истинско предизвикателство да участвам в първата експедиция "По стъпките на Рьорих" в Индия и Тибет.. И макар че изминахме само малка част от пътя, и въпреки че беше трудно , заради височината и   разредения въздух, ще го запомня като едно много силно преживяване . Нови хора , различна култура, неповторима природа, духовни учители , светци, манастири , енергията на Хималаите... и още куп странни и необясними неща…Едно пътуване, в което заедно със света, откриваш и себе си…и се приближаваш до своето истинско аз.

- Преди години присъствах на една Ваша изложба тук, в Художествената галерия в Дряново, на тема „Николай Рьорих и Хималаите“. Много ме впечатлиха фотографските Ви попадения. Свързвам Ви и със Сдружението „Николай Рьорих“ като негов секретар. Как се случи така, че в определен етап от живота си, се докоснахте до този голям руски художник, писател и изследовател на индийската култура и философия?

- В началото на 90-те години четях източна философия. В театъра, в който работех, се занимавахме с източни бойни изкуства и духовни практики. Тогава ми попаднаха и трудовете на Николай и Елена Рьорих- "Живата етика" . Беше истинско духовно приключение – да използваме новите знания , дотогава скрити и забранени, за създаване на спектакли и филми . Така поставихме началото на Сдружение "Рьорих" , което работи активно и днес. А главният завет на Рьорих към света е съхраняване на културните паметници и достижения по време на война. Подписан е с такава цел дори "Пакт на Рьорих", защото с ширещата се бездуховност , тероризъм и световни конфликти тези послания стават все по – актуални.

- Какво свързва Петербург, Тибет и Дряново ? Питали ли сте се някога?

- Много хубав въпрос! Може би светът става все по- малък, по-отворен, по-достъпен и би трябвало съзидателният и иновативен дух да събира все по-често хора от различни точки на света. Нужно е да осъзнаем, че сме свързани и Земята е нашата майка. Питер, Дряново и Тибет ще останат завинаги заедно в моето лично пространство, което се надявам да е станало по-духовно, защото съм имал късмета те да са били част от него..

- Защо при толкова други възможности останахте в Дряново? Опроверга ли животът това Ваше решение?

- Тук останах защото се влюбих, а решенията на сърцето са винаги истински и верни. А и силата е в това ние да опровергаваме живота , така мисля . Да вървим по пътя си , било то и срещу течението.

- Какви са днес шансовете един дряновец да успее в родния си град?

- Същите, каквито са да успее в родината си. Всичко зависи от мерните единици за Успех, т.е. от конкретните човешки ценности. Нека си спомним за Дядо Добри , за неговия аскетичен живот, да се запитаме дали той беше успял човек. И нека се замислим - получавайки блага от живота,   какво всъщност губим от себе си….

- Ако фотографът Венцислав Симеонов пътува с някого, който не е идвал в Дряново, какво ще му разкаже за него?

- Ще му обърна внимание на контрастите в града ни, на цветността на живота тук. Това са традициите ни, миналото ни, изключителната ни природа.

- Професията Ви на фотограф Ви води на много места и Ви среща с много хора в общината? Какво Ви казват те за живота си?

- Всеки един от нас е като разтворена книга. Мислите имат способността да се материализират и са видими в определен смисъл. Освен външната показност , лесно откриваеми са и мотивите , които движат един човек. Тъжно е , че те имат все повече финансови измерения.   А за мен най-важно е какъв морал носят хората. Той е в основата на делата човешки, най-общо казано.

- Вие сте били винаги обществено ангажиран човек. Какво не се случи през годините в общината и защо?

- Ако ми позволите, ще отговоря какво би могло и би трябвало да се случи през годините в Дряновска община… Трябваше да има просперитет, стабилност, обединение, разбирателство, сътрудничество и единотворчество. Намирането на една, независимо от партийните различия, обединяваща идея или кауза, в името на която да се ангажират хората, и най-вече младите хора. Дряновецът открай време е бил инициативен човек, трудолюбив и проявяващ характер при преодоляване на трудностите, оптимист, който винаги е искал в живота му да има повече истина. Но нещо се случи…и се изгуби добрата инерция от годините, през които Дряново даваше прехрана за живеещите в него и беше предпочитано място за живеене. По ред причини останахме на опашката и децата ни, едно по едно, тръгват да си търсят късмета на други места.. И мисля си, че на хората, които ни управляваха, не им достигна едно нещо…ясен стратегически хоризонт как да продължи общината при новите обществено-икономически условия.

- Като данъкоплатец и гражданин как оценявате развитието и управлението на общината днес?

- За какво развитие става въпрос при днешното управление…!?

- Ако днес трябва да отстоявате някаква кауза, коя ще е тя?

- Занимание на всички деца и млади хора с изкуства.

- Какво искате да кажете на дряновци - тези тук, в родния град, и на тези - по света?

- Да вярват в себе си и през целия си живот да се обогатяват духовно. Да имат сетива за красивото и да вярват, че „Красотата ще спаси света….“

Интервю на Румяна Станчева / Дряново News

 

 

 

 

 

 

 

 

КОНТАКТИ