ОТ ДРЯНОВО ЗАПОЧВА МОЕТО ЖЕЛАНИЕ ЗА СЦЕНАТА И ТЕАТЪРА
Проф. Светозар Донев е роден на 29 януари 1933 година в София. Завършил е ВИТИЗ. Специализирал е оперна режисура в Париж и Москва. Професор е по актьорско майсторство и оперна режисура в Националната музикална академия „Панчо Владигеров”. Два пъти е бил директор и художествен ръководител на Националния музикален театър „Стефан Македонски”, както и директор и главен художествен ръководител на Софийската опера в периода 1981 – 1990 г. Два мандата е заместник председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци, председател на творческия фонд. Режисирал е 250 опери, оперети, мюзикъли, радиопиеси и телевизионни спектакли. Носител е на орден „Стара планина” І степен. Поводът да разговарям с именитият режисьор е 100-годишнината от оперетното изкуство у нас, а и да си припомним, че проф. Донев е с дряновски корен.
- Проф.Донев, какво Ви казва Вашият дряновски корен?
- С много неща. С незабравими и ярки спомени от детството, протекло в Дряново и село Караиванца. Моят идол и пример в живота е баща ми.
Сега неговият гроб е на село. А като малък „играехме” с връстниците ми на театър, като сцената беше под...масата. Емоционално и по детски разигравахме различни сценки, така, че от Дряново започва моето желание за театъра. Спомням си, че веднъж, когато баща ми ме заведе на кино, пожелах да ме запознае с артистите от екрана! Без да зная, че не може да се осъществи тази среща. Повярвайте ми, че когато пътувам в чужбина и видя красив пейзаж аз казвам: ”Красиво като в Дряновския балкан!” И сега, след като дойда в Дряново, по асоциация изникват в съзнанието ми много спомени – като във филмов сериал.
- Наскоро Вие режисирахте концерта „100 години оперета” в Националния музикален театър”Стефан Македонски”.
- За мен беше чест и удоволствие. Покани ме настоящият директор на театъра Марияна Арсенова. А има и известен сантимент, защото от дете съм на сцената на оперетата в столицата. Моят втори баща Илия Стоянов – Чанчето беше един от основателите на българския оперетен театър. Покрай него изиграх редица детски роли там, След това вече ми стана признание.
- Какво все пак не знаем за музикалният ни театър?
- Той е създаден след национализирането на последните два частни театъра „Одеон” и художествения оперетен театър с директор Русков. Народна оперета стана през 1947 г. , а следващата година го нарекоха Музикален театър. Тогава директорът Стефан Македонски отива в Москва и взе щата от музикалния театър в столицата на Русия. От Министерството на културата са имали предвид театърът да разшири дейността си, да има комична опера. По-късно въведох мюзикъла, като голямата балерина Фео Мустакова ръководеше балета, проф.Саша Попов бе консултант в оперетата, Руслан Райчев – главен диригент, Хрисан Цанков – главен режисьор. Така, че една от линиите в репертоара на театъра е оперетата.
- И днес в първият ни оперетен театър „Стефан Македонски” има още една „дряновска нишка” в лицето на Светлин Ивелинов, син на известната дряновска поетеса Теодора Ганчева /Светла и памет!/
- Така е, защото Светлин е балет–майстор и главен художествен ръководител на балета тук. Като се видим в музикалния театър с него си казваме: ”Здравей градски!” В момента Светлин Ивелинов работи и в Софийската опера, където режисьора Пламен Карталов поставя „Кармен” на Бизе, а Светлин прави пластичното оформление. Наскоро пък работихме с него заедно във Варненската опера творбата на Уебър „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”. Той е напорист творец и всеотдаен в работата си.
- Имали сте честта да работите с великата оперетна прима Мими Балканска. Нещо любопитно да разкажете за нея.
- Наистина това е чест за мен. А малко хора знаят, че тя се е казвала Руска Балканска. Ако е имало „Мис България” през 1920 г. , то несъмнено е трябвало да бъде Мими Балканска. Когато ме назначиха само на 26 години като режисьор, тя трябваше да изиграе централна роля, а аз цяла нощ не можах да спя, защото се питах:”Как ще режисирам великата Мими Балканска?”. Аз млад, а тя богиня! В уреченото време тя идва като ученичка, слуша какво говорим и в един момент казва:”Може ли да направя един ситняк!” Притесних се, защото не зная какво означава тази дума. Оказа се, че ставало въпрос за импровизация.
- Вашата съпруга прима балерината Светлана Донева бе удостоена със „Златен век” на Министерството на културата. Това е едно признание за нейната всеотдайност и работа.
- Вярно е това. Но когато дойдох в оперетата, тя беше вече прима балерина. Тук се запознахме и по-късно оженихме, тук се родиха и децата ни. Дъщеря ми завърши модерна хореография в Лондон. С нея поставих „Котките”, а преди това операта ”Исус Христос Супер стар”. Синът ми Стефан Донев е млад режисьор, асистент в катедрата по актьорско майсторство в Музикалната академия. В Стара Загора поставихме „Норма” на Белини, а той самостоятелно –„Дон Паскуале”. В Музикалния театър направи „Патиланци” на Александър Йосифов, има и други постановки.
- И накрая на разговора ни какво е вашето пожелание към дряновци и хората от Дряновския край?
- Да са живи и здрави и да пазят балканският си дух през годините. Няма да забравя никога Дряново и чудната природа на Дряновския манастир. Пожелавам им само хубави неща в живота!
Любомир Димитров /Бахчеванов/ / Дряново News

