A+ A A-

ОТ ДРЯНОВО ДО КАРЛОВИЯ УНИВЕРСИТЕТ В ПРАГА

prof vachkova0717Родена на 7 април 1943 г. в Русе. През 1966 г. завършва Софийския университет "Св. Климент Охридски", специалност Българска филология. От 1969 г. е на работа в Шуменския университет (първоначално Факултета-филиал на Софийския университет). През 1980 г. защитава кандидатска дисертация, а през 1996 г. е избрана за доцент. Ръководител на Катедрата по български език през 1983-1985, 1989-1992, декан на Факултета по българска филология 1993-1994, заместник ректор 1995-1997. От 1999 г. е председател на Общото събрание на Шуменския университет. В периода 1985 - 1989 е лектор по български език в Карловия университет - Прага. От 1997 г. е член на Международната комисия за славянски книжовни езици към Международния комитет на славистите.

- Професор Вачкова, какво Ви свързва с Дряново?

- Аз съм роден в Русе през 1943 година и съм била съвсем малка, когато родителите ми са се преселили в Дряново. Баща ми беше железничар и в тогавашното военно време те са подлежали на мобилизация и него са го пратили в Дряново. Така че първите ми спомени от живота са от Дряново и бих казала, че в Дряново е преминало детството и юношеството, което ми е дало много за по-нататъшното ми развитие. Имам прекрасни спомени от моите учители в Дряново още от Детската градина – госпожица Севова, в началното училище другаря Димитров, в прогимназията най-вече си спомням учителката по български език и литература Арнаудова, а в гимназията учителя по литература Петър Дъчев и нашата класна Бонка Тихова, която е един забележителен човек. Тя ни научи на много неща, между които на любов към България и на служенето на България. Тя ни водеше на екскурзии по най-интересни и любопитни места, най-високите върхове в България сме изкачили с нея. С нея бяхме направили една група за автентичен фолклор - Дряновски народни песни. Тя беше събрала костюми от селата и продължаваше да събира и записва народни песни, които разучихме и пеехме и печелехме награди по фестивали. Освен това, с нея започнахме правенето на релефната карта на България, помня, че ние край нея работехме, изравнявахме мястото, подготвяхме го за бъдещата карта, а други след нас я довършиха. Аз съм от класа, който е известен в Дряново, че паднахме от моста и се бяхме изпопребили, с Коко Панчев, Марето, Панайот. Счупих си крака доста сериозно и 65 дни бях в гипс. Бонка Тихова идваше в нас един път седмично, за да ми предаде уроците по география и не искаше нищо, дори един бонбон не вземаше. Така че в любов към професията, в любов към България, в любов към народното творчество, в любов към българската природа ни научи тя. И всичко това ми е помогнало много в по-нататъшното развитие. Аз завърших българска филология в Софийския университет и след като тук нямаше свободни места бях разпределена като учителка в Шумен. Две години работих като учителка, след това една година в Дряново, където дойдох да родя сина си. Една година го гледах и го оставих на майка ми да се грижи за него до тригодишна възраст. Когато се върнах в Шумен във факултета - филиал на Софийския университет се явих на конкурс по български език и езикознание и го спечелих. Много наскоро обаче този филиал беше закрит и прерасна от 1971 година в самостоятелен Висш педагогически институт и аз както и други мои колеги бяхме прехвърлени. И от там може да се каже, че започна моята академична кариера. Там написах дисертацията си, която е от областта на българския език в периода на Възраждането, там се хабилитирах, станах доцент. След спечелен конкурс, четири години преподавах български език в Карловия университет в Прага, където подпомагах местните българисти в обучението на студентите. Този период също ми даде изключително много, защото Прага е известна като авторитетен център на лингвистиката, а аз се занимавам точно с лингвистика и езикознание. Там се запознах с много колеги, с които издадохме съвместно учебници, книги. В пражките архиви има много материали за български възрожденци, които са пребивавали там и са развивали дейност. След този период от четири години, аз се върнах с множество материали, с множество публикации. Синът ми обаче остана да учи там.

- Като говорим за Вашия син, веднага искам да кажа, че това е Веселин Вачков, един от най-титолуваните журналисти в Европа, на когото в Прага му е дадена възможността на бъде главен редактор на най-известния вестник в Чехия „Лидови новини“ - Народен вестник.

- Синът ми е роден в Дряново. Той беше приет в Софийския университет и имахме право да го прехвърлим в Прага, работейки там в същата или в сродна специалност и той записа английски и чешки език. След като направи бакалавърска степен по тях, записа и българска филология, така че той завърши с отличие три специалности в Прага, като има положени над 120 изпита. След това спечели конкурс и една година беше в Оксфорд на научна специализация и там това му беше много полезно във връзка с докторската дисертация, която започна да работи – тя беше за езика на медиите. В Оксфорд стана дори член на английското лингвистично дружество и сега постоянно го канят когато имат повод, да изнася лекции в тази част на Оксфордския университет, в който той е специализирал. От Оксфорд той изпращаше кореспонденции за вестник „Лидови новини“ и даже те го подписваха, като „нашия специален пратеник“. Когато се завърна в университета го взеха да преподава български език като докторант на най-напредналите в българска филология. След като се освободи място за лектор, той искаше да започне тази работа и да се занимава с академична кариера, да си довърши дисертацията и да преподава. Обаче по нашенски, от Софийския университет се заинатиха и искаха техен човек да изпратят и даже заплашваха чехите, че ако те не вземат техния човек ще затворят чешкия ректорат в софийския университет и така нататък. И накрая ни пратиха от София един наистина много добър колега, обаче специалист по полска литература, нашенските работи... През тези години постоянно го канеха на работа във вестника, в който продължаваше да сътрудничи. И тогава той взе решение и ми каза – майко, след като България не иска да работя за нея, аз ще работя за Чехия. И в този вестник много бързо се издигна, стана заместник главен редактор, главен редактор - девет години. След това немци станаха собственици на вестника, а когато те се оттеглиха ги купи словак - милионер, който го назначи за директор, което значи негов представител. И досега той продължава да работи там и смятам, че много успешно. Участва също в група към Европейския съвет от журналисти, които пътуват по света и правят топ семинари за мениджмънт в журналистиката, особено в страните, които са кандидати да влязат в Европейския съюз, като Грузия, Украйна, Молдова.

- Разговарям с Вас точно на 24 май, с какви спомени се връщате към този най-съкровен празник в Дряново

- За мене 24 май е най-хубавия български празник. Не случайно точно този празник ни привлича да се върнем в ученическите години в Дряново, което както казах ни е дало много. Всеки от нас е направил някаква кариера. Всеки е създал семейство, отглежда деца, внуци и прочие, обаче 24 май ни събира, събира ни, защото спомените от 24 май в Дряново са изключително ярки и изключително положителни, изключително вдъхновяващи. Сега, като си поглеждам снимките още като деца, виждам как сме участвали в шествието, манифестацията се казваше тогава. Коко Панчев го помня по къси панталонки и на една снимка държи плакат „Върви народе възродени“, пък ние наоколо с национални носии. Учителите ни бяха много всеотдайни и ни възпитаха в любов към българското, в любов към българския език, в любов към делото на Кирил и Методий.

Интервю на Любомир Димитров / Дряново News

Веселин Вачков е роден на 2 октомври 1968 г. в Дряново. Завършва основно и средно образование в Шумен. От 1988 г. живее в Прага. Там завършва английска, чешка и славянска филология в Карловия университет (магистърска степен). През 1995-1996 г. е на специализация по лингвистика в Оксфордския университет. След това преподава в Карловия университет, където получава докторска степен. Има публикации в чешки, английски, словашки, немски и български научни издания. Член е на Английското лингвистично дружество и на Съюза на учените в България. Сътрудничи на Би Би Си, на редица чешки и български медии. През 1997 г. постъпва на работа във вестник „Лидове новини“ (най-стария и влиятелен чешки всекидневник). През 2000 г. става негов главен редактор. На този пост остава девет години, през които съществено модернизира вестника. През март 2010 г. е назначен за регионален директор на медийната група MAFRA. От ноември 2013 г. е директор на „Лидове новини“.

 

 

 

 

КОНТАКТИ