A+ A A-

МАЙСТОРИ-СТРОИТЕЛИ ОТ ЯНТРА НАМИРАТ ПРЕПИТАНИЕ В ПЕРСИЯ

maistori0217Много от тях попадат през втората световна война в английската демилитаризирана зона и са затворени в индийски лагери

По сведения на майсторите от селото, които съм разпитвал, на гурбет тръгват за Персия 48 души през 30–те години на миналия век. Пътуват с влак през Турция. В Персия работят на различни места, предимно за прекарване на железопътни линии. За трима майстори ще разкажа по-. нататък.

Семо Пенчев Семов е роден на 13.09.1907 г. в с. Янтра. На занаят го учат двамата му чичовци – Савчо Семов Пенчев и Митьо Семов Пенчев. Строят в страната предимно частни къщи и кооперации, най–вече в Ямболско, Шуменско и в София. През 1929 г. заедно с чичовците си и с Геньо Андреев и Станьо Чамуров от същото село заминават за Турция. Намират работа в град Айенджик, Мала Азия, на железопътна линия. Построяват гара Гежебе, работят година и половина и се завръщат в България. По това време в Персия се разкриват много работни места, тъй като се прекарват много железопътни линии. От Дряновския край заминават около 250 строители да търсят препитание, включително тези от село Янтра. През 1935 г. Пенчо Семов заминава за Персия заедно с Пенчо Колев, Нено Митев и Косьо Костов. Установяват се в столицата Техеран. Сключват договор с турската компания „Бетон”, която взема участък от железопътната линия Техеран–Каспийско море. Работят на трасе от няколко километра и трябва според терена да се извършват различни строителни дейности – мостове, тунели, подпорни стени и др. Плащат им в края на месеца. Всеки работник има работна карта, на която писарят – иранец, нанася работните дни, според които касиерът им плаща по 7 томана на ден. Майсторите съхраняват парите в себе си, тъй като из околността има много бандити. Томаните са по 100, 50, 10, 5, 11 и 1. Всички се стремят да вземат най–големите банкноти, защото заемат по–малко място. Семо Семов е ръководител на група работници, в която има и други българи. Голяма част от работниците иранци са общи работници. Предварителната работа се извършва без техника – ръчно. Работният ден е 8 часа, но почивните 15 дни се дават след три месечен непрекъснат труд. Живеят в бараки при сравнително добри условия с назначен готвач иранец. Удържат им всеки месец само по 2 томана, тъй нареченото „тааре”. Главен инженер на цялата линия е австриецът Найдовар, който през 1905/1906 г. работи в България на железопътната линия Търново през Стара планина. По време на Втората световна война майсторът попада в английската демилитаризирана зона. Откаран е в Индия и затворен в лагер, заедно с други сънародници и чужденци. Лагерът е до град Дехрадун, който е близо до курортния център Мюсари. Там престоява 4 години. Идва си в България през 1946 г. Дълги години след това работи на частни и обществени постройки в страната.

Иван Гунев Тотев е роден през декември 1908 г. в с. Янтра. На занаят се учи по дуварите в родното си село. През 1932 г. тръгва на гурбет за Турция, заедно с братята Косьо и Ганчо Костови, Иван Станев Гутев, Иван Василев. Водени са от майстора Христо Савчев от същото село. Тръгват от Варна с параход за Истанбул. Всички са приети на работа в град Полътлии, където строят казарма. Същата година Иван Гунев, заедно с Христо Савов и Иван Василев, заминават за Персия. Другите се връщат в селото си. В Техеран се свързват с немската компания „Юлиус Бергер”, която ги наема на работа и ги изпраща в местността Мазиндран, град Шахи, на Каспийско море. Работят на участъци по железопътна линия – мостове, тунели, гари, подпорни стени. Иван Тотев ръководи участък. В групата има строители от различни народности – гърци, сърби, иранци и др. През 1935 г. майсторът наема частни постройки в Техеран. Там му плащат по 8 томана на ден (1 томан е равен на 78 лв.). Отначало изпраща свободно валута в България, но след това е забранено. През 1936 г. работи в град Боро жирт отново на железопътна линия. Следващата година е откаран, заедно с други българи в Индия, заедно със Семо Семов в лагера Дехрадин. Там умира Стефан Христов от село Янтра. Иван Тотев, преди англичаните да го откарат в индийския лагер, си купува лека кола „Шевролет” и два камиона „Форд”. С тях кара различни материали, но англичаните ги конфискуват. Майстор Иван се разболява в лагера и лежи дълго време в болница. През 1948 г. е пуснат от лагера и заедно с 12 души българи тръгва за България от Бомбай до Порт Саид с параход. Трябва да се върнат през Турция или Гърция, но не им разрешават. Откарват ги в Лондон. Там стоят 4 месеца и след това пристигат в България с влак.

Христо Георгиев Петров е роден през 1903 г. в село Янтра. Още от малък е чирак, носи вар и учи дюлгерския занаят. През 1928 г., заедно с други дюлгери от селото, отива в Румъния. Строят различни частни постройки в столицата и около нея. Плащат им 150 леи на седмица (100 леи са равни на 80 лв.). Румънците, особено по–бедните, ги мразят. Връзват майстора, заедно с Димитър Христов и Косьо Пенчев и ги набиват. След този инцидент те се връщат в България. През 1936 г. заедно с брат си Пенчо тръгват за Иран през Турция. Отиват в град Трапезон и там стоят 1 месец. За да преминат в Персия, им искат по 90 лири, а визата тогава е 7 лири. Те нямат толкова пари и затова отива пръв майстор Христо. Работи в Техеран, след това изпраща пари на брат си и така се събират заедно. Строят най – вече на участък по железопътната линия Техеран – Буроджир - Султан – абад. След 3 години братята се връщат в България и работят на различни частни и обществени постройки.

Николай Пенчев / Дряново News

 

 

 

КОНТАКТИ