ИМА ЛИ ПОТОМСТВО В НАШИЯ КРАЙ ФАМИЛИЯТА НА РАЧО КОВАЧА?
Възрастният човек ще-не ще се връща в спомените на своя живот. Ето и аз си спомням разкази от дядо Цанко Рачев Ковачев /1890 г./. Кой беше той? Дядо Цанко е четвъртия син на прадядо Рачо Михов Ковачев, който се заселва от село Велковци /Габровско/ в село Славейково /Малко Яларе, Дряновско/ след Освобождението на България от турско робство. Как става това? Дядо Рачо идва в Малко Яларе /Славейково/ да си купи слама за биволите. Видял, че селото е богато и с плодородна земя. Връщайки се във Велковци казал на бабата:
-Бабо, стягай багажа отиваме да живеем в село Малко Яларе, стига сме се мъчили по тези камънаци. Купил къща и имот от турците, които се изселили от селото в Турция.
Дядо Рачо имал четири сина: Михо, Гатьо, Марко, Цанко и две дъщери: Пена и Рада. Той бил ковач по наследство. Дядо Михо, синът му, също беше ковач по наследство. Но той умееше не само да подковава едрия добитък: коне, волове и биволи, но и да ги лекува. Дядо Гатьо беше строителен работник. Опитал късмета си в Америка, но не сполучил и се върнал. Марко се удавил като малък. А дядо Цанко, най-малкия брат става обущар и до края на живота си работи занаята си в Габрово. През 60-те години на миналия век вече възрастен, той идваше на гости у дома в Дряново. Спомням си много добре, че при едно посещение той ми каза:
- Идвам при тебе, за да напишем история за Ковачевия род! И започна разказа си:
- Чувал съм от баба си, че баба Божана от село Боженци имала пет сина. Те умеели да коват и фамилията се казвала Ковачеви. Понеже нямало работа за всички в селото те потърсили работа другаде. Единият - Рачо Ковача отива да подковава впрегатните животни на път за връх Шипка. Заселил се до пътя край река Янтра и така основал Габрово. Друг от родът на баба Божана се заселва в село Велковци, а от там в село Малко Яларе /Славейково/ и основава фамилията Ковачеви. Ето ние сме потомци на тази фамилия.
Това беше разказа на дядо Цанко за фамилия Ковачеви. Аз бях млад и не сметнах, че това е достатъчно, за да се пише история на рода. От потомците на дядо Михо, бащата на майка ми, си спомням, че дядо Рачо е имал чичо на име Рачо, който е работил в Габрово ковач. Тези разкази ме доведоха до мисълта, че може да има връзка на фамилията Ковачеви, преселили се от село Велковци в село Славейково с фамилията на Рачо Ковача, заселила се в Габрово. Още повече, че и двете фамилии са работили занаята „ковач" до средата на 20-ти век. Дядо Михо беше последния ковач, с който занаята прекъсва, а потомците поемат строителството. И понеже дядо Цанко искаше да пишем история за рода Ковачеви, ще разкажа още нещо за него. Той беше колоритна личност. Понеже го познавах ще кажа, че той беше беден бохем. Разговорлив и общителен, обичаше и компаниите. Имаше влечение и към хазарта. Носеше се като джентълмен, макар и беден. Невероятно, но дядо Цанко имаше девет деца - пет момчета и четири момичета. Как ги е отгледал, как ги е изхранил само той си знае. Всички носеха фамилията Ковачеви: Рачо, Никола, Борис, Димитър и Михаил. Фамилията Ковачеви се е пръснала в Габрово, Дряново, Горна Оряховица, Враца, Стара Загора, Калофер, София, Варна и др. Политическото верую на дядо Цанко беше комунизма. Той лично се е познавал с Георги Димитров, които идвал в Габрово, а от там с файтон през Дряново заминал за Велико Търново. За тия си убеждения и дейности през 1925 година е арестуван и отведен за разстрел. Той ми разказа как се е спасил. Отвеждат го нощем двама полицаи и го откарват в гората. Разбрал съдбата си дядо Цанко заговорил:
Като ме убиете какво ще постигнете? Кой ще гледа децата ми? Вие нямате ли деца, нали вие се грижите за тях? И вие сте бедни като мен. Как ще преживеете това, което вършите? Как ще погледнете децата си?
- Но ние имаме заповед и трябва да я изпълним иначе лошо е за нас.
Размислил дядо Цанко и Казал:
- Ще кажете, че сте ме убили, а аз ще се укрия в нелегалност.
Така успял да се спаси. Но жена му се разболява и умира. Дядо Цанко се жени втори път и му се раждат още пет деца, като от първия си брак има още четири. Някои от децата му са живи и днес, а внуците и правнуците нямат чет.
Това, което си спомням от разказите на дядо Цанко го написах аз - внукът на неговия най-голям брат Михо Ковачев.
Бенко Николов / Дряново News