НЕ "УБИВАЙТЕ" ЧИТАЛИЩАТА И ДЕЦАТА НА ДРЯНОВО
Докато някои отдават по-голяма значимост на собственото си его, отколкото на децата например, ще продължаваме да копаем дъното, в стремежа да „развиваме“ нашето уж цивилизовано и европейско общество. Неусетно превръщат децата ни в разменна монета, разход, пасив, докато в същото време те са най-голямото ни богатство. Не се разбира, че децата ни нямат цена и ние техните родители, нито ги залагаме, нито ги продаваме! В крайна сметка, те се оказват залог на политически реваншизъм, злоба и омраза, за да се демонстрира „величие и превъзходство“ над другите! А народ, който не може да цени и защитава децата си, няма бъдеще!
Приказка за мълчанието
Докато си говорим за политика, слушаме речи за светлото бъдеще или за апокалипсиса, който ще настъпи, нищо не ни пречи да си кажем две-три приказки и за прословутото ни мълчание и търпение. Толкова добре сме усвоили практиката да мълчим и да се спотайваме, че когато веднъж ни дадат думата, втори път не ни я искат.
Mълчаливо сме се вторачили в ежедневието, отстоявайки правото си на съществуване. Драпаме да отстояваме гражданската си позиция и права на съществуване като хора и институция - Народно читалище. В мълчание гледаме риалитита и донякъде се успокояваме, казвайки си „То било същото риалити и там”.
Искат от нас да си мълчим за неспазването на закони от местни политици и управници - били те сини, червени или с някаква друга окраска, сраснали се с живота ни - лишавайки ни умишлено от парите необходими, за да работим с децата, от заплати, осигуровки, здравно осигуряване, възможност за развитие, стремеж към усъвършенстване и т.н.
Мълчим в очакване някой друг да каже това, което мислим. Мълчим и търпим - най-сигурно е! Няма защо да си навличаме проблеми с местните управници - та нали ние си ги избрахме след куп обещания, че ще работят за и в името на дряновци.
Искат от нас да мълчим, да затворим очи пред несправедливостта и беззаконието. Че кои сме ние, да си търсим правата, как си позволяваме да питаме, да пишем становища, да изказваме позиция, различна от тази на „негово величество Кмета“ и на общинските съветници! И защо те, трябва пък да ни отговарят на запитванията, къде ни са заплатите, къде са средствата за издръжка на читалищата в Община Дряново и защо вече 4 месеца читалищата не получават своята целева субсидия от Държавния бюджет, която трябва да им се плати! Мълчат! Мълчат! Мълчанието е обвило цялата община.
Мълчанието е обгърнало и цялата държава. Мълчи Областния управител на област Габрово, мълчи Министъра на културата, мълчи Министъра на финансите, мълчат и много други. Услужливо ни баламосват, че проверяват случая, че ще се запознаят с проблемите на така наречените „Дряновски читалища”. Едни нямали правомощия да вземат отношение, други нямали свободни служители, за да направят проверка, трети се „почесват там където не ги сърби“ относно поставените проблеми. И пак искат от нас да мълчим и да чакаме. Чакаме вече седем месеца, а то - чакането не изисква средства, нали!?
Мълчаливо очакваме избори след избори, в които ставаме лесна плячка на политическите самозванци, играещи си с нашето търпение.
Мълчаливо изискват от нас да допускаме откровени недоразумения да определят бъдещето ни, да ни дават указания и нареждания - различни от Закона.
Мълчим, докато ни обясняват, че има правосъдие у нас. Едни го търсим, други отдавна се отказаха да го търсят.
Мълчим, докато едни крещят, мълчим, докато други ни убеждават, мълчим, докато трети ни мамят. Мълчим от страх и непростимо търпение.
Затова оставете някакви пет читалища от Община Дряново да си търсят правата. Да питат и търсят отговори - нормално ли е Кмет да не изпълни решение на ВАС ??? Че какъв е смисъла тогава, от който и да е съд в България, след като кметовете имат право да решават, дали да изпълнят или да не изпълнят определение на съд и то на ВАС? Нормално ли е Кмет да работи против културата, против нацията, против работещите в институциите - читалища? Не, казват всички, но трябва да си мълчим! „ ... И Вие като не си мълчите - какво постигнахте, викат ни?! Пак същото - нищо! Истината е бошлаф работа! Измама! Прищявка! Тя не спасява! Тя обрича! Затова не ѝ вярвайте, а си трайте. Трайте, защото Ви смятат за луди, трайте, защото Кмета няма да Ви пусне субсидията…“
Такива митове и легенди, от нашата Приказка, се носят в „мълчаливото“ Дряново . А филмът „Дряновски читалища” е в 2000-та серия. Няма Комисия, няма субсидия, няма кой да спазва законите - няма решение, освен едно - да си мълчим. Но както бе казал Оскар Уайлд „Аз винаги казвам каквото не бива. Всъщност, обикновено казвам, каквото мисля. В днешно време, това е голяма грешка”.
Накъде водим Дряново?
Народно читалище „Дряновска пробуда – 2008“
/ Дряново News

