140 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА НИКОЛА МУШАНОВ
Длъжници сме на съгражданина си демократ - Никола Мушанов
Дряновци през годините са били признателни към своя съгражданин, дарил на родния си град два имота, но и дълги години е било табу да се говори за лидера на Демократическата партия. През 1936 година той е обявен за „Почетен гражданин" на Дряново, но родната му къща е разрушена след 9 септември 1944 година. Преди 15 години, където е живял големия демократ Никола Мушанов беше открита паметна плоча на която пишеше: „Тук на 12 април 1872 година е роден видният български политик от Демократическата партия Никола Стойчев Мушанов". Днес там дряновци изградиха красив парк с името на политика - радетел за демокрация, но строителите и реализаторите на този проект забравиха да възстановят паметната плоча, която вандалски беше натрошена преди години. Какъв по-добър повод да се издължим сега на видния наш съгражданин за 140-годишнината от рождението му.
Кой в същност е непризнатият и забравен през годините политик?
Никола Мушанов е роден на 12 април 1872 година в Дряново. Получава основно и средно образование в родния си град и в Търново. Завършва право в Екс ан Прованс, Франция (1893). В България работи като съдия, после е прокурор в Стара Загора и Варна (1893-1896) и адвокат в Русе (1897-1908). Член на Демократическата партия от 1897 г. Член на висшия съвет и на централното бюро, а от 1920 г. - подпредседател на партията. В края и след Първата световна война, между 21 юни 1918 и 7 май 1919, е последователно министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, министър на железниците, пощите и телеграфите и министър на вътрешните работи и народното здраве в правителствата на Александър Малинов и Теодор Теодоров.
След смъртта на Александър Малинов става председател на партията (1938-1947). Народен представител в XII (1902-1903), XIV (1911-1913), XVI-XIX (1913-1923) и XXI-XXV (1923-1944) обикновено народно събрание (ОНС). Председател на XXIV (1938-1939) ОНС. Заема враждебна позиция към правителството на Александър Стамболийски. Един от лидерите на Конституционния блок (1922). След неуспеха на акцията на Блока в Търново (септември 1922) е арестуван и хвърлен в затвора. След военния преврат на 9 юни 1923 г. е освободен от затвора. Обявява се против влизането на Демократическата партия в Демократическия сговор. През 1931 г. влиза в Народния блок и след оставката на Александър Малинов оглавява правителството на Блока (1931). Като председател на Министерския съвет посещава Турция (1932), Югославия (1933) и Румъния (1934) за заздравяване и възстановяване на приятелските отношения с тези страни. По време на Втората световна война (1939-1945) е един от лидерите на буржоазната опозиция и застава на антифашистки позиции. Като народен представител в XXV ОНС се обявява против обявяването на война на Великобритания и САЩ (12 декември 1941). На 17 март 1943 г. подписва протестно писмо до цар Борис III за защита на българските евреи. Подписва декларация заедно с 12 души до регентството и правителството за коренно изменение на външната политика, за излизане от войната, за сближаване с Русия и за образуване на народно конституционно правителство (7 август 1944). Отказва да се включи в Отечествения фронт и се обявява против въоръжената борба на българския народ. Осъден от народния съд на 1 година затвор като министър в правителството на Константин Муравиев. През септември 1945 г. е освободен от затвора. Възстановява Демократическата партия и списването на в. „Знаме" и се включва в дейността на буржоазната опозиция. От 25 октомври 1947 г. е въдворен на местожителство в Търново, а през 1949 г. - в с. Заград, Тутраканско. На 19 юни 1951 г. е арестуван и умира в Държавна сигурност при неизвестни обстоятелства.
Из дневника на Никола Мушанов писан в изгнание
"Моето положение е наистина дурашко. Имам къща, но нямам къща, защото държавата я завзе и аз не живея в нея. И тъй бивш министър-председател и жена му, които подариха къща в Русе, две къщи в Дряново, а една в София заема държавата, остават без подслон и са по-доле от всеки циганин, който може да има свой коптор! В никой режим не би трябвало да се създава такова положение, при това на честни и почтени люде, които са работили за държавата и са проявили обществено чувство. Но най-после това е третиране от държавните органи, за които аз съм нежелателен, реакционер, фашист, гражданин с малко права, ако не без права, съществуването на когото трябва да бъде в неволи, мъки и страдания, и то на напреднали години. Как може човек да обясни тая апатия, незаинтересуваност, пренебрежение дори на обществото спрямо един общественик, бивш министър-председател, избиран няколко пъти за народен представител от Търновски окръг, и то от опозицията?"
"Високите служби не ме направиха да се забравя. Аз смятах, че не високите служби издигат човека, а човекът дава значение и блясък на службата, която изпълнява. На високи служби достигнах почтено, честно, без подмилкване, унижение, молби."
"Не се плаши, младо, политиката е както футболната игра. Понякога завали, играчите се поокалят на терена, после напече слънце, поотъркат се и се поизчистят. Ще дойдат и други времена", окуражава той свой съидейник политикът.
"Извратиха се и факти и се правеха изнасилени тълкувания само да се достигне до виновност. Историята ще съди и аз съм убеден, че когато страстите утихнат и безпристрастието в преценката на фактите и обстоятелствата вземе връх, ще бъда зачислен не между престъпниците, а сред страдалците."
И наистина това прозрение става с реабилитацията му от Върховния съд на 26 август 1996 година.
/ Дряново News
На снимката: Нейно Величество царица Йоанна между Никола Мушанов и Александър Малинов пред Парламента в 30-те години на ХХ век.
