ЗА ДАРЕНИТЕ ДВА ПАРЦЕЛА ОТ ОБЩИНА ДРЯНОВО НА РАЧО СТОЯНОВ - КЪДЕ СА СЕГА?
През 1944 г., на 29 април се чества в Дряново 60-годишнината на Рачо Стоянов (1883-1951).Тържеството се превръща в истински празник не само за Дряново, но и цялата културна общественост в страната. На 29 и 30 април се представя драмата „Майстори” в читалищния салон от трупата на Народния театър – София. За тържеството пишат почти всички национални периодични издания.
Както отбелязва в. „Дряновски глас”: „Непосредствено след честването му, Общинският съвет на Дряновската градска община, в тържествено извънредно заседание провъзгласила Рачо Стоянов за почетен гражданин и наименува една от градските улици на негово име. Общинският съвет, същевременно дарява нему два парцела за постройка на къща.
На това тържествено заседание присъства и самия юбиляр, който благодари на съветниците за голямото внимание, с което той е удостоен. Освен това юбилярят е представен от Министъра на просветата проф. д-р Борис Йоцов за награждаване с орден.”
Това, което пише в. „Дряновски глас” в броя си от 20 май 1944 г. се повдига въпросът сега – какво е станало с тези два парцела, дарени за къща на Рачо Стоянов? Както е известно Рачо Стоянов не строи къща, сестра му също. В книгата си „Творци на словото” (1953) Христо Миндов, близък приятел на Рачо Стоянов, в няколко страници описва живота му и особено последните му години. Той пише: „Напоследък бай Рачо боледуваше постоянно. Той не можеше да излиза от стаята си <…>. – Може би и сам почувства приближаването на смъртта, затова намисли да продаде стаичката си, или да я даде под наем, а сам да иде да живее при сестра си в Русе, или да се прибере в родния си град Дряново, където му привиха юбилей, провъзгласиха го за почетен гражданин и му подариха и место да си направи къща” (к.м. Н. Д., стр. 79).
Но както се случва в живота нито едното става, нито другото, защото смъртта избързва и големият писател завършва земния си път на 12 януари 1951 г. в София.
Искам да вметна един случай по този въпрос. На моята защита на дисертацията която беше посветена на Рачо Стоянов и се състоя през януари 1979 г. тогава присъства и Владимир Полянов, който е бил на юбилейното тържество през април 1944 г. в Дряново като директор на Народния театър. След свършване на официалната част той се доближи до мене и ме попита какво е направено с парцелите на Рачо Стоянов? Не можах да му отговоря и днес също не знам. Предполагам след 9 септември едва ли му е било за строеж на собствена къща, още повече, че „Майстори” фигурира към пиесите, които не бива да се играят, а и болестите които го спохождат и голямата трагедия, която преживява семейството на сестра му прекъсва неговите помисли. Споменах веднъж на Стефан Русчев за тези дарени парцели на Рачо Стоянов, но той с присъщата си високомерност се обърна към мене и ми отговори: „ Ти защо се занимаваш с тези неща, а? Това не ти е работа, разбираш ли, защо ровиш!”
И работата приключи. Бяха вече покойници Атанас Смирнов, Никола Бошнаков, тогава кмет на Общината, Стефан Дуфев, гл. редактор на в. „Дряновски глас” и други възрастни дряновци Те бяха отнесли със себе си веднъж за винаги онова, което знаеха…
проф. д-р Николай Димков / Дряново News
