Открития със сърце и душа на Любомир Бахчеванов
От моя позната, българска актриса, която повече от 50 години живее в Австралия, получих писмо-изненада! В него имаше голяма изрезка от австралийско списание, в което се представяше баритонът Мянко поп Михайлов, роден в Дряново, имал честта да бъде първият българин, стъпил на сцената на вездесъщата миланска „Ла Скала”. Това естествено е сензационно откритие, но в първия момент си помислих, че е измишльотина, блъф, анонимка, за да се вдигне шум! Все пак, верен на своя принцип, да проверя всеки вариант в такъв случай, реших да открия автора на материала за поп Михайлов. За моя изненада, бързо се добрах до него. Разменихме си книги. Забелязах, че на задната страна на пакета, изпратен до мен, бе залепена декларация, че в него няма забранени предмети. Нима в малкия град всички не го знаят като журналист и писател?! Но сигурно, това е изискването на „Български пощи”. От книгите му, пестеливо, без „напудрени” фрази и хвалебствия, ясно и просто се разказваше за журналистическата професия и не само за нея.
„Казват, че всеки от нас носи чифт криле на раменете си, но само този, който мечтае може истински да полети”. Един свободен полет на българският дух, извисен над Рим, през погледа на двама дряновци.
Познавах малкия Християн, който ме стреляше от отсрещния балкон, но на летището в Рим посрещнах младеж, който вече е в трети курс в Икономически университет – Варна и не стреля с въображаема пушка от балкона.
Християн Марков:
Повече от десет години ретро любителят Стефан Иванов рисува модели на любимата си марка автомобили „Шкода“. Младият мъж разказва по интересен и нестандартен начин историята на компанията, а досега е нарисувал над 2000 скици. Макар че никога не се е занимавал с изкуство, Стефан пресъздава с изключителна точност и прецизност различните модели, включително и някои от най-редките и ценни автомобили, познати на малцина. Нарисувал е почти всички моторни превозни средства, дело на компанията, а също и авторски модели, които е представил на компанията. А тя от своя страна го кани да посети завода им в Чехия.
Стефан Иванов е родом от Дряново, където в момента живее. Всяка седмица пали своята шкода и идва във Велико Търново, където живеят много негови близки и роднини. Стефан е бивш възпитаник на ВТУ, където записва специалността „Педагогика на обучението по физическо възпитание“.
Дряновецът Дончо Дончев е единственият български художник, който участва в проекта "Отражения" на световното изложение Експо 2015 в Милано. Поканен от Арминио Скиоли, галерист, отговарящ за визията на италианския вестник "Corriere della Sera" Дончо Дончев рисува пред публика на 26 и 27 юни. Точно в павилиона на изданието той показа на живо своето изкуство. Тъй като тази година България не участва на световното изложение със свой павилион Дончо Дончев се оказва и единствения, който оставя българската следа в тазгодишното изложение в Милано. Любопитно е, че изложението трае 6 месеца и затова домакините канят артистите да гостуват по един на 3 седмици.
Доц. Николай Маджаров е част от колектива на Техническия университет в Габрово извършил основната техническа работа по разработката на зарядната станция
Колектив от Техническия университет в Габрово направи демонстрации на зарядна станция за зареждане на електромобили във Френския град Дуе. Разработката има две много важни особености, с които тя може да съперничи на съвременните иновации. Първо, зареждането се осъществява безконтактно, т.е. няма кабел между зарядната станция и електромобила. Енергията се прехвърля по електромагнитен път и по този начин значително се подобряват технико-експлоатационните показатели при заряд,
За увековечаване на Шипченската епопея, по инициатива на Централното поборническо опълченско дружество, през 1920 г. се основава специален комитет, съставен от членове на това дружество и от представители на 17 организации и учреждения на младата българска държава. Първата задача на този комитет е да събере нужните средства за построяването на един паметник – музей на Шипченските височини. На 24 август 1922 година, по случай 45 г. от шипченските боеве, се полага основният камък на този паметник, като строителството му се отлага за по–късно. Чрез дарения на населението и с помощта на държавата към 1925 г. се събират значителни средства. След обявените два конкурса се одобряват проектите на Атанас Донков и скулптора Александър Андреев.
Петър Стоянов Манавчев е роден през 1884 година в Дряново. Завършва основното си образование в дряновската гимназия „Максим Райкович”, а после Априловската гимназия в Габрово. Следва в Софийския университет „Климент Охридски”, като заедно с група студенти през 1907 години, при откриването на Народния театър освирква княз Фердинад І. Предполага се, че именно по тази причина с негови състуденти отидат да следват в Белград един семестър и тъй като не им харесва обучението, заминават в Цюрих – Швейцария и там завършва право. После заминава за Хасково, където се оженва и свързва живота си с Дорка Дамянова, коренячка хасковлийка. От брака им се раждат дъщеря им Корнелия – родена през 1915 година и синът Веселин – роден през 1926 година, като и двамата виждат белия свят в южния град – Хасково. Там Петър Стоянов е бил много уважаван адвокат, като на 7 август 1937 година е назначен от правителството на Кюсеиванов за кмет на града.
Дряновско семейството пострада при зверски челен удар между две коли в района на разклона за село Бояновци в прохода Хаинбоаз. Произшествието стана около 8 ч. в неделя на мокрия от непрестанния дъжд път. Сблъскали са се "Опел" с пловдивска регистрация, управляван от 24-годишен мъж от Карлово, движещ се в посока към В. Търново и насрещноидващ лек автомобил "Рено" с габровска регистрация, шофиран от 44-годишния дряновец, който е пострадал най-тежко, със съчетана черепна и гръдна травма и три часа след катастрофата е починал във Великотърновската болница.
Благородната инициатива „Колело за смет – за дете велосипед“ продължава
Александър Македонски, досущ като великия свой адаш, е намерил своето призвание. Не да завзема света, а да поправя велосипеди. Завоеванията му: разполага с времето си да прави само това, което обича. И многото приятели. Кризата на смисъла и смисълът на кризата Малко преди това обаче Сашо за кратко, като днешните млади хора, е страдал от така наречената от него "криза на смисъла". Имал е хубава работа, печелил е добри пари. Обаче спрял да вижда смисъл в това, което прави.
Емблематичната мелница в Балван, която е собственост и се управлява от наследниците на дряновеца Станчо Хаджидимитров чрез фирма „Станчо Хаджидимитров” АД, е на ръба на фалита. За това алармира легендата на българския бокс Николай Джелатов, който е управител и собственик на мелницата от 20 години. В нея инвестира над 100 хиляди лева. През всичките години Николай Джелатов е бил благодетел за Балван и дори плащал в селото да има лекар. Мелницата изкупува, преработва и съхранява висококачествени сортове пшеница, ръж и овес. Всички брашна, произвеждани от подбрани суровини, са изцяло натурални, без подобрители и консерванти. Бившият треньор на националния отбор по бокс е осъден с влязло в сила решение на ВКС за близо 160 000 лв. с всички такси и лихви заради трудова злополука преди четири години на работник в мелницата.
Нови книги
Тунелът по магистралата над Дряновския манастир също е негово дело
Илия Пенев е роден в с. Радовци на 19.10.1903 г. От 12 годишна възраст тръгва по строежите заедно с баща си, предприемача Пеньо Илиев. Две години Илия е чирак, от сутрин до вечер бърка и подава кал и вар, не излиза от калилото. На 19 години става майстор, преминал през дюлгерската йерархия – калфа, малък майстор, майстор.
Строи с баща си училище в с. Павел, Свищовско, частни къщи в Русе, правят генерален ремонт на Търновските казарми. С тях са строители от селата Радовци, Ялово и Руня. В 1933 г. заминава за Турция с друг строител от Радовци – Пенчо Радев. Работят по ж. п. линията Зонгулуаг – Анкара.