A+ A A-

ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА КИРИЛИЦАТА В ЕС

eu_parlament2„С признаването на българския език като автентичен език на договорите, официален и работен език, на институциите на Европейския съюз кирилицата се превръща в една от трите азбуки, които ще бъдат официално използвани в Европейския съюз. Тази съществена част от културното наследство на Европа представлява особен български принос в езиковото и културното многообразие на Съюза".

Из договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз


От нас зависи дали ще изгорим мостовете или ще минем по тях с гордо вдигната глава

24 май е най-българският празник, защото не е просто поредната дата - почивен ден от календара, а дълбок, незаличим белег на идентичност и уникална история. В известен смисъл всички българи са „обречени" на този празник, тъй като:

* „Думите отлитат, а написаното остава" - това древните Траки не са го знаели, но древните българи, след като са го измислили, са продължили с фанатичната убеденост  и любопитство на малко дете методично да превръщат „словото в плът". За това древните Траки дължат световната си известност на съвременните българи.

* „В началото бе слово. И словото бе у Бога. И Бог беше словото..." - какво по-явно доказателство, че и нещата, и боговете съществуват , само ако са именувани и записани, и че, както е казал Бърнард Шоу: „Правописът е толкова важен, че смяната на една буква може да доведе в най-добрия случай до съседска свада, а в най-лошия - до международен конфликт" .И тъй-като напоследък съвсем си затрихме правописа, очевидно е, защо ескалира напрежението между нас и съседите, че и между България и по-далечните народи другописци.

* Кирилицата не е просто графичен израз на един хилядолетен език. Тя е онова автентично чудо - по-истинско и от Възкресението Христово, което делегира каноничното и морално право на църквата да обяви Солунските братя и техните ученици за Светии и да узакони поредния исторически парадокс: един народ, смятащ себе си и до днес за „битов християнин", по волята Божия да се окаже главен проводник на Християнството в целия славянски свят и да даде „на вси славяни книга да четат"

Така че, радвайте се и празнувайте своите букви, защото ако историческият знак на България е „кръстопът", то емблемата на всеки български град, село или колиба е /или би трябвало да бъде/ книгата на познанието, написана на Кирилица и мултиплицирана в мъдростта и деянията „на ползу роду" на безчетните / понякога анонимни/ бележити чада на майка България, чиито следи оконтуряват границите на държавата на духа, простираща се по целия свят.

Една е Кирилицата и е българска. Тя е духовният мост, построен с вярата и напоен с кръвта и потта на нашите предшественици. Неразрушимата историческа връзка с Европа и света. От нас зависи дали ще изгорим мостовете или ще минем по тях с гордо вдигната глава.


Цонка Христова

 

 

 

 

КОНТАКТИ