A+ A A-

РЕТРО ЗА ДРЯНОВСКИЯ СБОР

panair2011Цяла неделя преди Петковден из Дряново се заговаряше за сбора. Стопанките чистеха из къщи, варосваха, мажеха подовете и отвън стените с червена глина, метяха дворовете, а и улицата пред къщи. Шиеха си нови премени, Досьо гайдарят оправяше гайдата. Дряновският сбор ставаше на широкия пазарен площад около каменната кула на часовника. Търговците отрано занареждаха сергиите. Селяните от полските села с коли докарваха жито. Разменяха се оси за кола, наплати, главини за колелетата, чутури, чекръци, гаванки и захлупци, които колибарите донасяха от Балкана. Купуваха пестил, габровски ножчета, шарени стомни, гърнета. Майстори от Шипка донасяха ножове, кавали, гайди. От околните села и колиби слизаха любопитни да се повидят с роднини и познати, да си накупят туй-онуй за вкъщи, армаган да занесат на децата, за себе си премянка, обици, пръстенчета, везани колани, чапрази. Дюкянджиите от дряновската чаршия пренасяха стоката и я нареждаха пред касапниците, та дори и до конака - в дъното на пазарния площад, където ставаше хорото. Кольо Казанджията нареждаше бакърени сахани, джезвета, тави, менчета, котли...
Чехларите потъваха между купища чехли, еминии, чепици. Кожухарите изнасяха калпаци и кожуси. Мутафчиите окачваха на куки конски торби, чулове, въжа. Още рано сутринта на празника пъстра навалица шумеше из мегдана около сергиите. Белеха се везани сребърни парички, виждаха се черни и бозави калпаци наред с червени фесове.
Под самата кула на часовника, до вратичката, Отец Матей Преображенски бе поставил шарено чердже, по което се редяха книги за прочит, икони, кръстчета, броеници, сухи билки за цяр. В долния край на пазарището, под самите прозорци на конака Досьо Гайдаря, кривнал над ухо агнешки калпак, стискаше под мишница гайдата, надуваше сегиз-тогиз, а пръстите му като опарени скачаха по дупките на пищялката. Момите и момците ситно потропваха в голямото вито хоро...

Денчо Марчевски


Вървя по улиците, украсени с разноцветни лампички, пазени от позлатените от есента дървета, поемам съблазнителния мирис на кебапчетата....По улиците край Съвета се строят палатки, сякаш е главната квартира на някоя велика армия. Камиони мърморят и карат не снаряди, а разни стоки. Техен комендант е Стефан Бузев. Неговите шеги се посрещат с усмивка от всички. Само младите булки се правят, че не го чуват... Гледам и неволно се връщам назад, в годините на моята младост, когато тоя мил празник - сбора, пак съществуваше, когато за него си идваше чак от Прага нашият съгражданин Гоцата Сачана. Разноцветните лампички ги нямаше. Романтичните фенери, палени от Тодор Надкин, тогава мъждукаха и радваха влюбените. Най-посещаваното, най-интересното място за млади и стари беше бозаджийницата на чича Къня и бай Иван Далето. Върху зелки бяха набити прочутите червени ябълки на клечки. Грях ще бъде, ако не споменем дамските курабета, сусамените бучки и каймаклията боза, която се пиеше от специални бебета с шушулки. А оригиналният часовник, представляващ засмяно човече се заканваше с пръст на тия, които не пазаруваха, като им намигаше с око. От съседната стая, където се фабрикуваше бозата, се чуваше свирене с уста. Това се правеше от помагачите, за да няма злоупотреба. Арестуваните в кафеза косове се надпяваха, като се мъчеха да докарат песента "Какво пише вестникът - вестникът Свобода", а като се уморяха, заместваше ги латерната, особен род инструмент, въртяна от Булчака или Митарата. Казват, че тази непринуденост, тая романтика, лъхаща от тогавашната бозаджийница, накарала Иван Вазов, минавайки през Дряново да каже: "Бозата на Къня с дамско курабе, прочута й по земята от турско морабе!"

Иван Койчев

/ Дряново News

 

 

 

 

Печели пари от Интернет. Научи как от ТУК.
clixsense_gpt468x60a

КОНТАКТИ