"ПОМНИЧЕТА" ЗА МАЕСТРО ЛЮБЕН БОНДОКОВ
- Published in Култура и изкуство
- Hits: 1751
- Печат , Е-мейл
15 години с диригентската палка в Дряново
Бондоков свързва живота си с габровката Деля Дончева и затова идва в Габрово, където за малко преподава музика в училище „Райчо Каролев", като създава пионерски хор. После е на работа в Дома на културата „Емануил Манолов", отговарящ за художествената самодейност. Именно през това време се запознах с Любо Бондоков, а през 1977 година бе пратен в Дряново за да помогне на фолклорния оркестър при танцовия състав при читалище „Развитие", на който предстоеше турне в Могильов, Беларус. Една вечер се заприказвахме с Любо и му казах, че усилено търсят диригент за създаване на смесен хор за школувано пеене към читалището. Обадих се на тогавашния секретар на културната институция Пенка Попова и я успокоих, че въпроса с хоровия диригент е решен, защото познавам много добър специалист от Габрово, който може да стане ръководител на градския хор. Веднага тя покани за разговор Бондоков и през есента на 1979 година дряновски ентусиасти, бивши самодейци от други хорови формации преди това, сложиха началото на хоровата формация в нашия град, съществувала 15 години под диригентската палка на Любен Бондоков. Тъй като и аз станах хорист, в теноровата партия, мога с носталгия и тъга, но и с удовлетвореност да заявя, че този не малък период на творческа работа накара дряновският градски хор да израсне през годините и да получи заслужено признание. Първата му изява бе през октомври 1980 година на културните празници „Поезия и песен на Балкана", после с много труд и постоянство стигнахме до заключителния етап на поредния Национален фестивал на художествената самодейност, където завоювахме златен медал. Спомням си, че при разбора на журито, известна хорова диригентка е имала претенции, че дряновския хор за школувано пеене не заслужава тази висока награда. Тогава известният композитор Александър Танев дава своите аргументи в защита на отличното представяне на нашата формация. Заради всеотдайната си работа и изяви на дряновския смесен хор, и за цялостната си дейност, Любо бе награден с орден „Кирил и Методий". Още едно призвание за неговия талант и себеотдаване.
За високият професионализъм на диригента Любен Бондоков говори и един факт от личната ми среща през 1977 г. с маестро, проф. Георги Димитров , който заяви /цитирам по памет/ „ Любчо е един от най-добрите ми ученици в консерваторията и знам, че с каквото се е захванал го е правил професионално и изпипано до съвършенство." Казах на моят приятел Любо за тази оценка и той много беше доволен и щастлив. „Творческите години, когато Любен Бондоков ръководеше дряновския градски хор бяха едни от най-стойностните и добри за него" - казва неговата съпруга Деля Бондокова. И това е вярно, защото ние, хористите „попивахме" всяка негова дума и жест, а той за този период от време ни научи не само да обичаме хоровата музика, но и да бъдем почти професионалисти. Като методист в Центъра за художествена самодейност в Габрово той работи до неговото закриване в началото на 90-те години на миналия век. Така наречената демокрация даде своя отрицателен отпечатък и в Дряново, където постепенно хора остана с много малко самодейци и Любо напусна огорчен. Връщайки се назад във времето ще кажа, че светила в хоровото изкуство са ни помагали за да израснем още повече. Например в годината, когато се подготвяхме за финала на Фестивала на художествената самодейност в Свищов дойде при нас проф. Христо Арищиров и музикалния специалист и педагог Георги Делиганев, които доизкусуряваха песните, за да се представим на нужното ниво. Нашият съгражданин, композитора Тодор Попов също бе гост на нашите репетиции и сподели, че отдавна не е слушал дряновски хор така спято и професионално да пее. Беше обещал да доведе в Дряново и именитият хоров диригент и специалист, проф. Васил Арнаудов, но ангажименти на маестрото не му позволиха да се срещне с нас.
Близо 10 години се навършват откакто маестро Любен Бондоков напусна този тревожен свят, но ние, неговите хористи и приятели от града на майстор Колю Фичето ще го помним и обичаме, докато сме на тази земя, защото той беше изключителен професионалист, педагог и верен приятел.
Любомир Бахчеванов / Дряново News
