A+ A A-

ПЪРВИ ПОЗИТИВНИ СИГНАЛИ ЗА РАЗДВИЖВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ПАЗАР

trudov_pazar01Пазарът на труда в България регистрира първите си успехи от началото на кризата. Към края на март и националната статистика, и Агенцията по заетостта обявиха позитивни сигнали за раздвижване на трудовия пазар. Управляващите се похвалиха със създадените през първото тримесечие почти 40 хиляди нови работни места - нещо, което не се е случвало от 2009 година.

Беше отчетено първото сериозно разкриване на нови работни места, повишено търсене и предлагане на работа.

През април беше регистрирано и първото осезаемо намаление на безработицата, устойчива тенденция към понижаване на младежката безработица, както и по-малко субсидирани работни места за сметка на разкритите без държавна помощ.

От субсидирана към устойчива заетост

Една от новите тенденции от началото на тази година е намаляването на броя на субсидираните работни места и компенсирането им от тези в реалната икономика. Тенденцията беше маркирана още през февруари - преди началото на сезонното търсене на работна сила. Тогава държавната агенция по заетостта отчете, че бизнесът започва да укрепва и сам да разкрива нови работни места без помощта на субсидираната заетост.

Положителната тенденция на ръст на свободните работни места в реалната икономика е индикация, че реалният сектор се отърсва от кризата. Все повече хора започнаха да се устройват на работа в реалната икономика и то в трудните зимни месеци - преди да е започнало сезонното търсене. Към края на април нарастващото търсене на работна сила на първичния пазар вече е доминирано от сезонния фактор.

Към момента агенцията поддържа 46 хиляди субсидирани работни места по-малко от миналата година - към края на април те са 27 хиляди по данни на агенцията.

Тенденцията действително е важна за трудовия пазар, тъй като от началото на кризата пазарът на труда разчиташе основно на субсидии от държавата и на евросредства за повишаване на заетостта и намаляване на безработицата. Известно е обаче, че тази субсидирана заетост създава временни работни места и то за нискоквалифицирани служители. Основателна беше и критиката на експерти - че само евросредствата и националните субсидии няма да извадят пазара на труда от кризата. Към днешна дата обаче субсидираните места са в пъти по-малко, а обявените от реалната икономика - растат. Това означава, че все повече хора придобиват доходи от труд, без да разчитат на социално подпомагане или други нетрудови доходи.

Повече търсене и повече предлагане

През април тази година и търсенето, и обявяването на нови работни места се увеличава. Това е положителна тенденция, защото се случва не толкова чрез програми, колкото в реалния сектор - при работодатели, които не получават подпомагане от държавния бюджет, което пък е признак за устойчива заетост.

Статистиката е показателна - още през февруари беше регистриран ръст - предимно в промишлеността, хотелиерството и ресторантьорството и  търговията. През март увеличаването на започналите работа в реалната икономика продължи - общо 18 606 безработни, или с 5 297 души повече в сравнение с февруари бяха устроени на работа от бюрата по труда. През април на работа са постъпили 30 312 безработни, или със 7771 повече спрямо предходния месец.

Първи значителен спад на безработицата

От началото на годината в продължение на четири поредни месеца безработицата намалява. Това е тенденция, която статистиката отбелязва за първи път от 2009 година насам.

През април Агенцията по заетостта регистрира значително намаление на безработицата - до 11,8 на сто или с 0,4% по-малко спрямо март. През април в бюрата по труда са регистрирани 386 625 безработни, или с 12 233 души по-малко спрямо март.

Припомняме, че за първите три месеца на годината показателят задържа ниво от 12,2 на сто. На годишна база обаче безработицата остава по-висока - през април 2013 година тя е била с 0,2 процента по-ниска. И въпреки че кризата на пазара на труда започва да утихва, нивото на безработица остава високо.

По данни на Евростат безработицата в Европейския съюз през март възлиза на 10,5%. Така се оказва, че у нас тя продължава да е над средното за Европейския съюз равнище.

Намалява и младежката безработица

Към края на април бяха оповестени и положителни данни за младежката безработица. През първите четири месеца на годината с близо 7000 души са намалели безработните младежи до 29-годишна възраст и в края на април те са 68 290. Броят на регистрираните безработни младежи до 24-годишна възраст също е намалял - с 5417 души в сравнение с април 2013 година. Към края на месеца регистрираните безработни млади хора са 31 108 души.

Спадът на младежката безработица от агенцията обясняват със стартиралата от началото на годината европейска инициатива "Гаранция за младежта" и с активността на младите да се регистрират в бюрата и да търсят заетост. Целта е до 2020 година младежката безработица да намалее до 7%. По данни на Евростат младежката безработица в страната към март е 28,3%. В 28-те държави от ЕС тя е 22,8%.

Нови спадове

Успоредно с малките стъпки към подобрение пазарът на труда регистрира и нови спадове. Един от тях е продължаващата тенденция на нарастване броя на продължително безработните (без работа от една или повече години). През първото тримесечие на тази година те са 58,8% от всички безработни, като на годишна база делът им се увеличава с 3,8 процентни пункта. Факторите за тази негативна статистика са различни, но сред тях основният, който е и неизменен от години, е нежеланието на тази част от хората да получават доходи от труд, разчитайки на социалното подпомагане.

Националната статистика отчита и друга негативна тенденция - по-малко безработни са потърсили първа работа. От всички хора без работа едва 59 хиляди души са потърсили първо работно място, като делът им намалява от 15,8% през първото тримесечие на 2013 година на 13,6% през същото тримесечие на тази година.

По-съществена е обаче друга негативна тенденция на трудовия ни пазар - безработицата сред хората над 50-годишна възраст вече е проблем номер едно за трудовия ни пазар. Младежката безработица вече не е най-болният проблем на пазара на труда, защото безработицата сред хората в предпенсионна възраст изпревари младежката.

Към момента делът на хората над 50 години, които нямат работа, е 38%, като безработните над 55 години са 25%, а между 50 и 54 години - 13%, показва статистиката на държавната агенция, която измерва само хората, които са се регистрирали в бюрата по труда като търсещи работно място. Реално извън пазара на труда са доста повече хора от тази рискова група.

През изминалата седмица прогнози за заетостта и безработицата дадоха и икономистите от Българската академия на науките. Според тях ако икономиката продължи да нараства, през 2014 година може да се очаква увеличение на заетостта или поне пълно преустановяване на нейния спад.

Да 2016 година се очаква да бъдат създадени около 100 хил. нови работни места. През годините на кризата обаче бяха закрити 400 хил. работни места. Бизнесът остава предпазлив в разкриването на нови работни места заради все още недостатъчно стабилната среда. Затова и ръстът на икономиката от последните години, макар и слаб, все още не се трансформира в ръст на заетостта. / investor.bg





КОНТАКТИ