ОГНЕН ПРИГОР ПО СЕМКОВИТЕ ОВОШКИ
- Published in Овощарство
- Hits: 5735
- Печат , Е-мейл
Признаците на болестта огнен пригор се откриват по всички надземни части при семкови овощни видове. Върху плододаващи дървета обикновено първите поражения се наблюдават по време на цъфтежа и непосредствено след него. Болните цветове и техните дръжки покафеняват, изсъхват и в повечето случаи остават прикрепени. Некрозата бързо обхваща съседните цветове откъм дръжките и прилежащите леторасти. Другата основна проява на огнения пригор е загиването на леторастите, което се характеризира с некроза и завиване на
Огненият пригор се развива изцяло в короната на дърветата. Източник на първична инфекция най-често са образуваните предходната година язви, разположени обикновено върху едногодишна и по-рядко върху многогодишна дървесина. През пролетта, бактерията се пренася върху цветовете и летораслите и след няколкодневни периоди се появяват първите симптоми върху тези органи. Отделяният от тях секрет е източник на вторична зараза и обикновено причинява повече на брой и по-значими поражения. Гостоприемниците са податливи на болестта до края на вегетационния период, когато размножаването на бактерията стихва и се наблюдава оформяне на язви. Постепенно голяма част от бактериите загиват, а останалите живи са на границата между болната и здрава тъкан. От тях през следващата година се подновява развитието на причинителя.
Разпространението на бактерията Erwinia amylovora през отделните сезони се осъществява основно чрез дъжда и насекомите. Листните въшки, бълхите, мухите и мравките пренасят бактерията целогодишно и по този начин спомагат за появата на нови огнища на огнен пригор. Човекът със своята дейност също може да изпълни ролята на приносител на огнения пригор. Най-големи рискове се крият при използване на режещи инструменти без дезинфекция и при пренасянето на бактерията с посадъчният материал.
Използването на здрав посадъчен материал е важно условие, което може да гарантира създаването на градина без огнен пригор. Не бива да се забравя, че въпреки взетите мерки е възможно бактерията да се пренесе без видими симптоми по материала. Затова стопаните трябва много внимателно да наблюдават развитието на дръвчетата през първата година.
При избора на видове и сортове трябва да се има предвид, кои от тях са по-силно или умерено чувствителни към огнения пригор. Тази болест се развива най-силно по круша, умерено по дюля, по-слабо по мушмула и ябълка. Сортовата реакция също не е еднаква и най-чувствителни от крушите са Попска и ПасКрасан, от дюлите - Асеница, и от ябълките - Белголден и Молиз делишез. Тези факти трябва да се отчетат при създаване на овощна градина, като същевременно се избягва засаждането им близо до налични чувствителни видове (сортове).
Резитбите са много важно агротехническо мероприятие, чрез което може да се ограничи значително разпространението на бактерията. С ежегодното им провеждане по време на покоя на дърветата не се откриват големи рани, които са потенциални входни врати за патагена, и не се стимулира буен растеж. Резитбите през пролетта при наличие на сокодвижение представляват сериозна опасност за пренасяне на заразата с инструментите, а по същата причина през лятото подобна намеса се предприема при крайна необходимост. Отстраняват се некротиралите и изсъхнали клони като се режат около 20-30 см под заразения участък, като преди всеки срез задължително се обеззаразяват инструментите. Обеззаразяването на режещите инструменти по време на работа е препоръчително и се постига, като периодично се потапят в един от следните дезинфектанти: формалин 2%, белина 10% или спирт за горене.
По време на вегетацията трябва да се извършват наблюдения и при откриване на източници на вторична зараза се отстраняват незабавно с дезинфектирани инструменти. От химичните средства най-добри резултати се постигат с медсъдържащите средства. Необходимо е задължително есенно пръскане на нападнатите дървета при 50% листопад с бордолезов раствор-2% . Ранно пролетно профилактично се пръска с бордолезов разтвор - 1%, шампион - 0,3%, фунгуран - 0,3%. Извършват се от 4 до 8 пръскания в периоди, когато условията за развитие на болестта (температура и влага) са благоприятни. Особено важни са предпазните пръскания по време на цъфтежа и след градушка, когато бактерията най-лесно прониква в растителните тъкани.
Силвена Тодорова, асистент в Опитна станция Дряново
