Logo

"СКИЦИ" ОТ СТАРО ДРЯНОВО

grada2Най-добре е Баса, когато е на маса

Райкин боб

Кака Мита - жената на Върбан Баса - шлосер в текстилната фабрика „Бачо" Киро" в Дряново, мълчаливо стои от страни на опашката и търпеливо чака. Днес дават заплати. Тя нейната си я е взела, но чака мъжа си Върбан. Винаги по заплата е така. Баса се разписва, а кака Мита прибира парата, в противен случай до седмица нищо не остава - Баса я внася в кръчмата.

Тая повтаряща се картинка не е особено приятна, но Баса е свикнал, дори с насмешка гледа на нещата. Все пак кака Мита му дава по 5 лева всяка седмица. Това е дажбата му за почерпка. Да пие когато иска и колкото иска. Безропотно търпи Баса тази дискриминация, трае, но в главата му план - само чака сгода да го осъществи. И това време идва.

Отива през почивните дни кака Мита на село, а Баса „нещо болен" остава в къщи. И още рейса не заминал, започва щателна проверка. Проверява грижливо навсякъде, дори бърка и в тоалетното казанче, но няма и няма. „Къде ли ги крие пустата му Мита"? За последно Баса наднича под кревата, но нищо. Само една прашна тенджера. А в нея „райкин боб". Затваря капака разочарован Баса и тъкмо да се отпусне немощно на кревата нещо проблясва в главата му, скача бързо и заравя ръка в боба. А там, на дъното, грижливо завити във вестник, се мъдрят скътаните парици. Въздъхнал облекчено Баса и започнал да си тананика:

„Що не съм богатско чадо,

Буров да ми беше дядо.

Ако имам аз пари,

защо ли си ми Мито ти"?

Взема 5 лева Баса и заравя пачката в боба. „Върбане, пак си ходил в кръчмата"? - посреща го вечер кака Мита. „Колегите почерпиха по едно" - отговаря Баса и успокоен заспива. А на другия ден още пет. Днеска пет, утре пет, всичко има край. И една вечер, когато всичко е приключило и тенджерата с боба осиротяла, на вратата го чака кака Мита. „Върбане! - вика разтревожена тя. Някой ни е обрал"! „Какви ги думаш, ма Мито? Какво ще вземе някой на голеши като нас?"

-Как какво? Бях скътала парици, но ги няма. Дали децата не ни подредиха?

-Тъй ли! - въздъхнал дълбоко Баса - Да не си ги крила.

Кака Мита не е много образована, въпреки че има диплом за електроженист, заваря и на оксижен, но е психолог. Явно държанието на Баса и подсказва нещо. Тя грабва точилката и нещата бързо се изясняват. През следващите дни Баса преживява най-тежките моменти от незаконната дискриминация. Дори и на рожденните дни, когато колегите черпят, кака Мита бди зорко, седнала до дясното му коляно. А Баса тъжно гледа пълната с лимонада чаша и още по-тъжно въздиша - „Ох защо не съм богатско чадо..."!


Болестта трябва да се лекува

Случват се и такива дни в живота. Още от сутринта ти е някак тъпо, направо некомфортно. Едва изкарваш до обяд в душния фабричен въздух. А след обяд нещо започва да те притиска и стяга. Казано направо просто ти се припива. Ах, как Баса обича почерпката! Да седнеш на маса в лятната градина, в изпотената чаша проблясват сребристите кристалчета на мастиката, а оркестъра свири, свири... Това, обаче са мечтания празни. Защото Баса няма пари. Това, което му се полага отдавна е свършило. Ходи угрижен Баса, но в главата му нищо не идва. За да се родят мисли, гърлото трябва да се полее.

-Какво ти е, бе Върбане? -пита загрижена кака Мита. - Да не си болен? Отивай на доктор!

За миг нещо проблясва в мозъка на Баса. „Ех, ща не ща, трябва да ида..."

И Баса отива на доктор. В „Бачо Киро" работи един, когото всички наричат „доктора". Този прякор трябва да е отдавна, защото всички го знаят така. Може пък и нещо да е учил.

-Мито, давай пари за лекарства - казва Баса, щом се връща от „прегледа". И показва рецептата. А на нея пише:

Mastikos bulgarika - 100 gr

Mentos - 50 gr

Сместа се пие вечер преди лягане. След 30 дни, три дни се почива, след това, рецептата се повтаря. Следва подпис по-шантав и от докторския, има дори и печат.

С дадените от кака Мита пари, Баса се забързва към „аптеката".

Генчо Димитров

Дряново News

 

 


 

Template Design © Joomla Templates | GavickPro. All rights reserved.