A+ A A-

АРХЕОЛОГИЧЕСКО ЛЯТО В ПЕЩЕРА "БАЧО КИРО" РАЗКРИ НАХОДКИ ОТ КЪСНИЯ ПАЛЕОЛИТ

peshtera080715В края на месец юни приключи първия етап от реализирането на проект свързан с разкопки в пещерата „Бачо Киро“ край Дряновския манастир. Международният екип от българо-германски археолози, ръководен от доц. д-р Николай Сираков от Националния археологически институт с музей при БАН работи през юни в привходната част на пещерата и внимателно разкопава останките от Каменната епоха свързана с Хомо сапиенс. Ръководителят на проекта и разкопките уточнява, че мястото при входа не е избрано случайно от пещерните хора – обикновено докъдето достига дневната светлина е най-интензивното обитаване и там най-ясно са изразени пластовете съответстващи на периода на обитаване. От германска страна съръководител на разкопките е д-р Ценка Цанова, представляваща Макс Планк Институт в Лайпциг и Департамента по еволюция на човека.

Една от основните цели на сегашните проучвания, според доц. д-р Николай Сираков, е по-детайлно, по-точно да бъде датирана археологическата последователност на пластовете в привходната част на пещерата. Другата цел е да се съберат повече материали и те да се проучат с най-съвременни методи. Избрахме да реализираме този проект в пещерата „Бачо Киро“, защото обектът е ключов за датиране и сравнение на едни от най-старите следи от заселването на Европа от архаичния Хомо сапиенс преди около 45 000 г. пр. н. е. и един от най-важните в това отношение не само на Балканите, а и в цяла западна Евроазия. Всъщност в пещерата пластовете са много добре запазени от природата, но не и от човека“ – държи да уточни доц. Сираков. След завършване на разкопките в края на 70-те години, са направени подобрения, за да се заздравят стените на сондажа и да се адаптира пещерата за туристически посещения, но така е унищожена значителна част от оригиналните пластове и находките“. Д-р Ценка Цанова допълва, че проучванията имат за цел и да установят в какви климатични условия са жители праисторическите хора, каква е разликата в климатичните условия на неандерталците и първите съвременни хора. Международният екип от специалисти се интересуват от материалите от които са изработени предметите използвани в бита и ловуването – предимно от кремък и кост. „Нашата институция прави едни от най-модерните изследвания в областта на палеолитната археология – радиовъглеродни датировки върху въглен и кост, анализ на кости, за да се установи дали са човешки или животински, и още по-детайлно чрез палеогенетични изследвания на ДНК – дали човешките кости са от архаичен Хомо сапиенс или от неандерталец“ – разказва за работата в лабораториите на Института за еволюционна антропология Макс Планк д-р Ценка Цанова.

Археолозите предполагат, че най-ранно присъствие на хора в пещерата „Бачо Киро“ е отпреди 80 хиляди години, а най-късният пласт от палеолитната епоха е от периода 20-15 хиляди години. Невероятно е какъв огромен отрязък от време се съдържа в дълбочина при сондажа от около 3,5 – 4 метра на каквато очакват да достигнат археолозите през следващия сезон. На този етап са проучени пластовете до 1,5 метра в дълбочина, отнасящи се според находките към периода преди 15-20 хиляди години. В последните дни от разкопките бяха открити и едни от най-интересните находки – връхчета от стрели, изработени от кремък, които са показателни за този период наречен Гравет. Открити са и кости от пещерна мечка, див кон, елен, които се предполага, че са били ловната плячка на тогавашните обитатели на пещерата. Според ръководителите на проекта разкопките ще продължат общо три сезона, като археолозите от екипа ще се завърнат в Дряново още през октомври тази година, за да проучват в региона на Дряновския манастир и съседни карстови райони. Екипът на доц. д-р Сираков и д-р Цанова изрази благодарността си за подкрепата и съдействието по време на разкопките на ръководството на Община Дряново, Туристическо дружество „Бачо Киро“ и Историческия музей в Дряново, в който се съхраняват находките открити от археолозите.

За пръв път в пещера „Бачо Киро“ с научна цел прониква проф. Юринич през 1890 г. – по това време той е учител в Априловската гимназия в Габрово. Пет години по-късно тук работят пионерите на българската археология - братята Шкорпил. От 1920 до 1937 г. неколкократно прави разкопки българският палеонтолог и археолог проф. Рафаил Попов, който за пръв път намира останки от праисторически хора, живели в пещерата. През 1937/38 г. в пещерата работи екип ръководен от проф. Рафаил Попов съвместно с британската професорка по археология Дороти Гарод от Кеймбриджкия университет. През периода 1971-76 година са направени обстойни разкопки при входа на пещерата от българо-полска експедиция, под ръководството на проф. Болеслав Гинтер и проф. Януш Козловски.

Радомир Димитров / Дряново News

 

 

КОНТАКТИ